Един милион извънземни посетители от друга звездна система може вече да се крият в Слънчевата система. Тук обаче не става дума за „малки зелени човечета“, а по-скоро за малки (и не толкова малки) сиви камъни - астероиди от тройната звездна система Алфа Кентавър.

Алфа Кентавър е най-близката до нашата звездна система, намираща се на около 4,3 светлинни години от нас. Нови изследвания показват, че ако Алфа Кентавър изхвърля толкова материал, колкото и Слънчевата система, то в Облака на Оорт - ивица от леден материал на ръба на нашата Слънчева система - може да се крият до един милион космически скали с широчина по-голяма от 100 метра. Някои от тези извънземни посетители биха могли дори да си проправят път към вътрешната част на Слънчевата система.

Учените, които стоят зад новото откритие, предполагат, че количеството материал, навлизащо в Слънчевата система от Алфа Кентавър, ще се увеличи през следващите 28 000 години, когато съседната звездна система се приближи най-близо до нашата.

„Бяхме малко изненадани, когато установихме, че количеството материал от Алфа Кентавър не е съвсем незначително“, казва членът на екипа и изследовател от Университета на Западно Онтарио Пол Уигерт пред Space.com.

„Космосът е голям и затова не би било изненадващо, че може би никакъв материал от Алфа Кентавър не би могъл да достигне до нас. Фактът, че той може да присъства на нива, които можем да открием, е приятна изненада“, добави той. „Тези обекти наистина могат да бъдат навсякъде в Слънчевата система във всеки един момент.“

„Със сигурност ще открием повече от двамата известни досега междузвездни посетители - Оумуамуа и кометата Борисов“, продължава Уигерт. „Това е опит да разберем откъде вероятно ще пристигнат междузвездните посетители, които ще открием в бъдеще.“

Изобразяваният с формата на гигантска пура астероид Оумуамуа е първият известен междузвезден обект, посетил нашата Слънчева система.

Алфа Кентавър е дом на три звезди, включително най-близката до Земята звезда, различна от Слънцето - Проксима Кентавър, и на неизвестен брой планети. Тъй като тези звезди и планети се въртят една около друга, гравитационните им взаимодействия нарушават орбитите на други по-малки обекти в Алфа Кентавър, вариращи от астероиди и комети - планетни частици, останали от формирането на нашата съседна система - до частици прах.

Слънчевата система бива обсипвана с материя от Алфа Кентавър, като Облакът на Оорт служи като гранична зона, улавяйки голяма част от звездния прахоляк.

Екипът провежда симулация на Слънчевата система и Алфа Кентавър, която продължава повече от 100 милиона години. Тя показа, че значителен брой обекти могат да достигнат Слънчевата система от Алфа Кентавър.

„Обектите от Алфа Центавър могат да навлязат в крайните външни граници на нашата Слънчева система, определени като външния край на Облака на Оорт, със скорост може би 50 на година“, казва Уигерт. „Но само много малка част от тях ще се приближат достатъчно близо до Слънцето, за да бъдат видими. Изчислихме, че има шанс само едно на милион, че астероид от Алфа Кентавър в момента се намира в орбитата на Сатурн.“

Изследователят допълва, че поради високата скорост, с която навлизат в Слънчевата система, много от тези междузвездни посетители едва ли ще се задържат в нашия космически двор, правейки прелитания точно като Оумуамуа и 2л/Борисов.

„Тъй като имат доста високи скорости, те не биват гравитационно уловени от нашето Слънце, а просто преминават през нашата система“, допълва Уигарт.

Откритията на екипа могат да бъдат полезни в бъдеще, тъй като изследването предлага улики, които биха могли да се използват за посочване на междузвездни посетители, които идват от Алфа Кентавър.

„Нашето изследване показва, че астероидите от Алфа Центавър имат доста специфични посоки и скорости и ако бъде открит нов астероид, който се движи по този начин, това би било силен индикатор, че произходът му може да е от Алфа Кентавър“, завършва Уигарт.

Снимка: Unsplash/M. Kornmesser/European Southern Observator/NASA

Виж още: Xiaomi Robot Vacuum X20 Pro: интелигентно решение за почистване (ВИДЕО РЕВЮ)