В ледените дълбини на езерото Байкал, най-старото и най-дълбокото сладководно езеро в света, роботизирана експедиция разкри зашеметяващи геоложки тайни, които досега са били скрити под повърхността. Известно с екстремната си дълбочина от 1642 метра и уникалното си биоразнообразие, езерото Байкал винаги е вълнувало учените.

През лятото на 2023 г. екип от изследователи разполага с автономно подводно превозно средство (AUV) в студените води на езерото Байкал, като се фокусира върху северозападния басейн. Роботът засне зашеметяващи кадри на кални вулкани, изригващи на дълбочина между 100 и 165 метра в два ключови региона: заливът Малая коса и Горячинския залив.

Въпреки че учените са знаели за съществуването на кални вулкани в езерото, те не са очаквали активност на такава дълбочина и толкова близо до Северобайкалския разлом. Значението на това откритие се крие в близостта на тези изригвания до зоната на разлома.

Разломът Северобайкалск е тектонично активен район и наличието на кални вулкани предполага структурна връзка между тектоничното напрежение и вулканичната активност. „Разломът е жив“, казва Оксана Лунина, структурен геолог, която ръководи експедицията.

Новата активност в тези райони може да бъде ключов индикатор за потенциални сеизмични събития в региона, предоставяйки на учените нов начин за прогнозиране на бъдещи земетресения.

Въпреки че калните вулкани не са ново явление в езерото Байкал, местоположението и интензивността на изригванията са безпрецедентни. Северобайкалският разлом минава покрай северозападния бряг на езерото и калните вулкани в тези райони изглежда са пряко свързани със сеизмичната активност на разлома.

Тази връзка между тектоничните движения и калния вулканизъм може да осигури ценни данни за наблюдение на бъдещи земетресения в региона. По дъното на езерото са установени мащабни деформационни зони и крехки разломи. В Горячинския залив роботът наблюдава стръмни склонове, покрити с порести глинени хребети и малки кални конуси, някои с височина до пет сантиметра.

Няколко от тези структури изглеждат наскоро разрушени, което предполага активни изригвания. Наблюдавано е изтичане на наситени с газ флуиди изпод седиментните пластове, което допълнително засилва връзката между калните вулкани и тектоничната активност.

Изследователите са наблюдавали подобни модели и в залива Солонцовая, където газовите шлейфове са подравнени със стара сеизмична дислокация. Това подравняване подкрепя теорията, че калните вулкани могат да действат като индикатори за предстояща сеизмична активност, предлагайки на учените мощен инструмент за прогнозиране на земетресенията в бъдеще.

В допълнение към геоложките открития роботизираната експедиция разкри и нещо наистина необикновено - живот, който процъфтява в суровите, студени води на езерото Байкал.

Около калните вулкани учените документираха разнообразие от екстремофили - организми, които могат да оцелеят в екстремни условия на околната среда. Сред тях са амфиподи, гастроподи, планарии и котоидни риби.

Тези видове са открити да се крият в централните отвори на калните вулкани, където налягането е високо, а температурата - ниска. Наблюдавани са и колонии от бели гъби, прикрепени към скалните откоси в района.

Наличието на тези организми в такива екстремни условия предлага нови идеи за адаптивността на живота. Микробите и животните, открити около вулканите, изглежда са развили уникални механизми, за да издържат на екстремното налягане и ниските температури на дълбочина до 165 метра.

Откритията в езерото Байкал предоставят ценна информация за това как животът може да оцелее в най-суровите условия на Земята и дори могат да предложат улики за потенциала на живота на други планети.

Снимка: Unsplash/Оксана Лунина

Виж още: Redmi Note 14 Pro+ 5G – Трябват ни повече такива смартфони (РЕВЮ)