В свят, пренаситен с информация, може да се почувствате успокоени, ако си заровите главата в пясъка. Не искате да чуете какво може да ви каже лекарят? Лесно е да не си запишете час за контролен преглед. Любимият ви политически кандидат е казал нещо, с което не сте съгласни? Доказателствата могат да изчезнат с едно движение на пръста.

Според психолозите избягването на информация, когато тя е неприятна, е често срещано поведение при възрастните, често наричано ефектът на щрауса.

Но как се превръщаме в щрауси? Децата са известни с това, че търсят информация, често под формата на безкрайни въпроси. Кога тогава ни „порастват пера“ и решаваме, че всъщност броят калории в едно парче торта не е наша работа?

Точно този източник на поведението се надяваха да установят изследователите от Чикагския университет.

В проучване, публикувано в Psychological Science, изследователски екип, ръководен от постдокторантката Радика Сантанагопалан откри, че с възрастта на децата тенденцията да избягват информация се засилва. Макар че 5- и 6-годишните деца все още активно търсят информация, 7- до 10-годишните бяха много по-склонни стратегически да избягват да научават нещо, ако то предизвиква негативни емоции.

„За да разберем произхода на поведението при вземането на решения – и как то се променя с времето, – единствената група от населението, която може да ни даде представа за това, са децата“, казва Сантанагопалан.

В първоначалния си експеримент изследователите разгледаха пет причини, поради които бихме могли съзнателно да изберем да останем невежи:

За да избегнем негативни емоции като тревога или разочарование.
За да избегнем негативна информация за нашата симпатичност или компетентност.
За да избегнем предизвикателства към нашите вярвания.
За да защитим нашите предпочитания.
За да действаме в наш собствен интерес (може би докато се опитваме да изглеждаме безкористни).

След това те адаптират тези причини в пет сценария за деца, за да видят дали могат да предизвикат избягване на информация. Например всяко дете беше помолено да си представи любимите и най-малко любимите си бонбони. След това бяха попитани дали искат да гледат видеоклип за това защо яденето на тези бонбони е вредно за зъбите им.

„Установихме, че докато по-малките деца наистина искаха да търсят информация, по-големите започнаха да проявяват тенденции към избягване“, каза Сантанагопалан. „Например те не искаха да знаят защо любимите им бонбони са вредни за тях, но нямаха нищо против да научат защо най-малко любимите им бонбони са вредни за тях.“

Това откритие важеше за всички мотивации с изключение на компетентността. Децата от всички възрасти не се страхуват да научат дали са се представили зле на тест например. Сантанагопалан предполага, че това може да се дължи на нагласата за растеж, насърчавана в училище.

„Възможно е, защото получават всички тези послания за това как можеш да промениш способностите си, ако се постараеш“, обяснява тя. „Може би са по-склонни да търсят информация, защото знаят, че потенциално могат да променят резултата.“

Има няколко основателни причини да избягваме негативната информация, признава Сантанагопалан. Информацията може да ни претовари, да ни заплаши и да ни парализира. В същото време прекаленото избягване може да има сериозни негативни последствия, като задълбочаване на политическата поляризация или идеологическата ригидност.

За да избегнете избягването, тя предлага да обмислите защо може би избягвате нещо – вероятно давате предимство на краткосрочния комфорт пред дългосрочните ползи. Сантанагопалан предполага, че може да помогне да преосмислите неприятната информация като полезна и ценна.

Изследванията показват, че намесата, докато децата са още малки, може да ги предпази от попадане в капана на избягването и да има допълнителни ползи за усвояването на света около тях.

Снимка: Unsplash

Виж още: Първата комерсиална космическа станция получи своя официален часовник