Учените откриха първия "троен" астероид в астероидния пояс между Марс и Юпитер — и той дори има малка луна.

Става дума за астероида 44 Ниса, който е бил открит още през 1857 г. Разбира се, тогава той е бил само малка светлинка в небето, а последващите наблюдения — включително някои от космическия телескоп "Хъбъл" — не са успели да ни разкрият много за Ниса. Тези предишни наблюдения сочеха, че Ниса може да е двулобна, подобно на много астероиди и комети, като например астероид 52246 Доналдйохансон, покрай който мисията „Луси“ на НАСА прелетя през 2025 г.

Нови съвместни наблюдения, проведени от Големия бинокулярен телескоп (LBT) на връх Греъм в Аризона и от Много големия телескоп (VLT) на връх Паранал в Чили, обаче разкриха, че този астероид всъщност изглежда има три лоба – първият подобен обект, наблюдаван досега.

„Снимките разкриват изключително необичаен обект“, обяснява изследователка Кейт Минкер от обсерваторията „Лоуел“ в Аризона. „Най-вероятното обяснение е, че Ниса е или контактна тройка, състояща се от три свързани компонента, или изключително нередовно кохерентно тяло, различно от всичко, което сме наблюдавали досега.“

Получаването на подробни изображения на Ниса не беше лесно. Ключът към успеха бяха две устройства за висококонтрастна визуализация – италианският SHARK-VIS на LBT и SPHERE, както и неговият поляриметър ZIMPOL на VLT, използвани в съчетание с адаптивна оптика, която неутрализира размазващия ефект на атмосферата.

„Тези наблюдения трябваше да бъдат съчетани със специално разработени техники за обработка на изображения, за да се повиши още повече резкостта на снимките и да се премахне яркото ореолче около астероида, което потенциално би могло да скрие слабоизразени спътници“, заяви Антъни Бердеу от Европейската южна обсерватория.

Изображенията показаха тяло с нередовна форма, с ширина 75 километра в най-широката си точка, с две забележителни долини, които обхващат обиколката на астероида и които екипът на Минкер тълкува като „вратовете“ на различните лобове. Освен това изображенията разкриха спътник с ширина 1 км, орбитиращ около Ниса на разстояние от поне 170 км. Спътникът засега е обозначен като S/2026 (44) 1. И тъй като той беше наблюдаван независимо по време на две различни наблюдателни кампании, беше възможно да се проследи движението му около Ниса.

Ниса е кръстен на митичната земя, където древногръцкият бог Дионис е бил отгледан от нимфи. Ал Конрад от обсерваторията Large Binocular Telescope смята, че името е подходящо, тъй като Дионис е бил гръцкият бог на театъра, който за древните гърци често е включвал носенето на маски и скриването на истинската си самоличност.

„Най-накрая разкриваме истинската същност на астероида, дълго време след откриването му“, казва Конрад.

Как се е образувал такъв странен обект, все още не е ясно, но екипът на Минкер има няколко хипотези.

Предпочитаното обяснение на екипа е, че Ниса представлява контактна тройна система — три астероидни тела, които се държат слабо свързани помежду си чрез гравитацията. Според изследователите най-вероятната алтернатива е, че Ниса някога е имал близък сблъсак с много по-голям астероид, който се е ударил в него, деформирайки го. В такива ситуации моделирането показва, че гравитационните приливни сили биха могли да деформират мантията на Ниса, създавайки странната ѝ форма и дори разкъсвайки я на множество фрагменти, подредени като низ от мъниста. Ако това е така, тогава къде са отишли останалите фрагменти? Подобни събития обикновено създават група астероиди, които споделят един и същ състав, но Ниса изглежда е сама (с изключение на луната му, разбира се).

Може да има начин да се направи разграничение между двата възможни произхода. Чрез проследяване на орбиталната скорост и периода на луната астрономите ще могат да определят точно масата и плътността на Ниса и след това да видят кой модел съответства най-добре на данните.

Ниса е обект на изследвания, тъй като може да ни разкрие информация и за раждането на нашата собствена планета Земя. Ниса е по-отразяваща от много други астероиди благодарение на състава на повърхността му, която е богата на силикатен минерал, наречен енстатит, в който липсва желязо. Астероиди като този обикновено се наричат от тип Е, а Ниса е най-големият и най-светлият от всички тях. Смята се, че астероидите от тип Е са се образували близо до Слънцето и затова са идентифицирани като потенциални градивни елементи на вътрешните планети. Ако Ниса е реликва от онова време, той би могла да ни разкрие много за условията във вътрешната Слънчева система преди 4,5 милиарда години.

Снимка: Unsplash/Kate Minker et al.

Виж още: Приложения полуфабрикати заляха App Store: над половин милион са качени от началото на 2026 г.