Какво ще кажете за твърдението, че може да има трето състояние след живота и смъртта? И ако клетките ви са... съзнателни?

Ново изследване показва, че поне за някои клетки смъртта не е краят, а началото на нещо напълно неочаквано - и всичко това се проявява под формата на странни малки същества, наречени ксеноботи.

Повод за интересното твърдение е ново изследване на малки струпвания на жабешки стволови клетки, които учените са създали така, че да се движат, лекуват и дори организират сами. Технически те не са живи, но не са и напълно мъртви.

Биологичният цикъл на нашето съществуване изглежда сравнително ясен: раждаме се, живеем, умираме. Толкова. Но когато разгледате съществуването на клетъчно ниво, нещата стават малко по-интересни. Всички около 108 милиарда Хомо сапиенс, които някога са ходили по Земята, сме били наше собствено съзвездие от около 30 трилиона клетки. Всяко от нашите тела е колективен организъм от живи човешки клетки и микроби, които работят в сътрудничество, за да създадат това, което нашите умове разглеждат като „живот“. Все по-голям брой нови изследвания обаче установяват, че поне за някои клетки смъртта не е краят. Вместо това е възможно тя да е началото на нещо ново и напълно неочаквано.

Нарастващото количество изследвания, свързани с нов клас многоклетъчни организми с изкуствен интелект, известни като ксеноботи, привлича вниманието на учените заради тяхната очевидна автономност. През септември 2024 г. д-р Питър Нобъл, микробиолог от Университета на Алабама в Бирмингам, заедно с д-р Алекс Пожитков, изследовател в областта на биоинформатиката в центъра за борба с рака City of Hope, описват подробно тези изследвания на уебсайта The Conversation.

Ксеноботите са клетки, които формират нови роли извън първоначалната си биологична функция - например използват власинкови реснички за придвижване, а не за транспортиране на слуз. Тъй като изглежда, че те се сглобяват отново в тази нова форма и функция, авторите твърдят, че ксеноботите образуват един вид „трето състояние“ на живота, при което клетките могат да се реорганизират след смъртта на организма, за да образуват нещо ново. Тези форми вероятно не биха се материализирали в природата, но ксеноботите показват, че клетките имат изненадваща способност да се адаптират към промените в околната среда. Експериментите с човешки клетки, или „антроботи“, също показват това поведение.

„Взети заедно, тези открития оспорват идеята, че клетките и организмите могат да еволюират само по предварително определени начини“, пишат авторите в The Conversation. „Третото състояние предполага, че смъртта на организма може да играе значителна роля за това как животът се трансформира с течение на времето.“

Последствията за тези клетъчни роботи, или биоботи, са доста големи - представете си специално създадени лекарства, изработени от собствените ви тъкани, за да се избегне опасен имунен отговор. Но те също така създават сложна картина за това какво всъщност представлява клетката. Поне така мисли еволюционният биолог и лекар Уилям Милър. Той е съавтор на книгата The Sentient Cell от 2023 г., в която се разглеждат идеите на теорията Cellular Basis of Consciousness, която предполага, че клетките запазват вид съзнание. Милър смята, че ксеноботите са само още един пример за това как не отдаваме дължимото на присъщите познавателни - или дори съзнателни - способности на клетките, които изграждат телата ни.

„Организмът като цяло вече не реагира както преди, но подгрупи от клетки са активни, вземат решения и решават проблеми“, казва Милър. „Така че това фундаментално пренастройва начина, по който виждаме живата рамка. Фундаменталната единица на биологичното действие е съзнателната клетка.“

Съзнанието е противоречив термин, чието определение може да се промени в зависимост от областта на изследване, контекста или дори във времето. Известен е фактът, че през XVII в. философът, математик, учен и изобщо интелигентен човек Рене Декарт е смятал, че само човешкият ум е съзнателен. За щастие днес науката признава различни видове съзнание в цялото животинско царство, но когато става въпрос за форми на живот, коренно различни от нас, бавно се прокрадват човешките предразсъдъци за това какво може да бъде съзнателно или интелигентно.

„Ние, хората, имаме много ограничен капацитет и фино усъвършенствана способност да виждаме интелигентност в обекти със среден размер, които се движат със средна скорост в триизмерното пространство“, казва д-р Майкъл Левин, специалист по биология на развитието и синтетична биология от университета „Тъфтс“. Неговата лаборатория е конструирала ксеноботи и той казва, че човешките същества са зле в разпознаването на интелигентността, когато тя е „изключително малка или изключително голяма“.

За Милър концепцията за разумна клетка е фундаментална промяна в биологията, която оспорва някои от идеите на Дарвин като „оцеляване на най-приспособените“. Тъй като клетките трябва да работят съвместно, за да бъдат успешни, по-точният микробен лозунг може да бъде „Служа на себе си най-добре, като служа на другите“, казва Милър.

Поставянето на интелигентната клетка в центъра на биологията разгръща изцяло нов биологичен разказ, в който гените не са контролиращи, а са инструменти. Така разбираме защо организмите избират да се държат заедно в трилионните си общества, за да решават проблеми, за вземане на решения, взаимна подкрепа, партньорства, синергии, съзависимости, сътрудничество - това не е оцеляване на най-силните.

Когато клетките са извадени от контекста и вече не обменят информация или сигнали от близките клетки, могат да се експресират различни от нормалните гени. Казано по-просто, ксеноботите са усъвършенствана версия на „животинските капачки“ - добре позната техника в биологията на развитието, при която клетките запазват способността си да се диференцират в други клетки.

Макар някои експерти да твърдят, че клетките са нещо повече от автомати, следващи строги генетични заповеди, учените все още преобладаващо определят съзнанието като нещо с нервна система и мозък, способно да даде субективна гледна точка. Въпреки тези разногласия обаче и двете групи са съгласни поне с едно важно нещо - разбирането на клетките и изследването на многобройните им възможности е огромна перспектива.

Снимка: Unsplash

Виж още: Учени откриха ново същество, което съществува на границата на живота, какъвто го разбираме