Дълбоко във Вселената има звезди, галактики и обекти, които са толкова отдалечени, че светлината, която наблюдаваме, е на милиарди години. На фона на всичко това има и една древна светлина, която виждаме и която изобщо не би трябвало да виждаме.

Като част от проекта James Webb Space Telescope Advanced Deep Extragalactic Survey (JADES) космическият телескоп на НАСА "Джеймс Уеб" (JWST) забеляза нещо, което не би трябвало да е видимо за нас - галактиката JADES-GS-z13-1. Тази галактика е съществувала само 330 млн. години след Големия взрив, което е било все още бебешката фаза на Вселената.

Телескопът "Уеб" е успял да забележи GS-z13-1 на първо място като е засякъл ясни Лайман-алфа емисии от галактиката. Тези емисии се отделят, когато електрон в неутрален водороден атом се възбуди от достатъчно енергичен фотон, и се срещат из целия Космос. Любопитното е, че сега те се откриват много често. Технически погледнато, не би трябвало да сме в състояние да открием Лайман-алфа емисии само 330 милиона години след Големия взрив.

Обвита в неутрален водород, който поглъща светлината, Вселената е била предимно непрозрачна в най-ранните си дни и е останала такава до около един милиард години след раждането си. Едва през епохата на рейонизацията светлината от звездите е станала достатъчно мощна, за да разкъса тези атоми, да откъсне електроните им и да избяга през облака. Тъй като целият този неутрален водород вече е йонизиран - което означава, че е положително зареден в резултат на загубата на отрицателно заредените си електрони, - вселената става прозрачна. Това е първият момент, в който би трябвало да сме в състояние да открием Лайман-алфа емисии.

Но ако това не се е случило до около един милиард години след Големия взрив, как е възможно учените да виждат GS-z13-1, която е съществувала, когато светлината ѝ би трябвало да е била затъмнена?

"Неочакваното излъчване на Лайман-алфа показва, че галактиката е плодотворен производител и източник на йонизиращи фотони", казват изследователите от НАСА и Европейската космическа агенция в проучване, публикувано наскоро в сп. Nature. "Това предполага, че масивни, горещи звезди или активно галактично ядро са създали ранна рейонизирана област, за да предотвратят пълното потискане на Лайман-алфа."

Възможно е първите появили се звезди, известни като звезди от Популация III (Поп III), да са източникът на светлината, идваща от GS-z13-1. Смята се, че тези звезди са били много по-масивни и по-светли от сега съществуващите звезди, и би било невероятно откритие, ако се потвърди, че емисиите на Лайман-алфа идват от звезди от Поп III. Но има някои проблеми с тази теория - например прогнозираната звездна маса от галактиката не е достатъчно висока, за да позволи съществуването на тези звезди. Освен това има и някои други емисии, очаквани от звезди от типа Поп III, които липсват в GS-z13-1.

Изследователите смятат, че друга възможност е свръхмасивната черна дупка в активното галактично ядро на галактиката. Свръхмасивните черни дупки акумулират и поглъщат толкова много материя, че изхвърлят огромни и изключително ярки потоци газ, които според учените биха могли да бъдат достатъчни, за да рейонизират малко по-рано само един участък от Вселената.

Засега все още сме в неведение, но учените са благодарни за съществуването на този древен "космически фенер", макар и да са объркани от него.

Снимка: Unsplash

Виж още: Астронавти могат да оцелеят в пътуване до Марс, но един критичен орган вероятно ще се повреди