Докато регионалната война в Иран продължава да се превръща в по-широка, на пръв поглед неразрешима криза, един смразяващ призрак отново излезе на преден план в глобалните опасения: заплахата от ядрени оръжия. Всъщност Иран не разполага с ядрени оръжия, нито пък САЩ биха ги използвали в този конфликт, но не е нужно много, за да ескалира една регионална война в световна война. И в този момент всичко е възможно.

Ако немислимото се случи и конфликтът пресече ядрения праг, непосредственото опустошение от взривовете би било само прелюдия към много по-голяма, обхващаща цялата планета катастрофа. Това е така, защото най-опасната част от ядрена война не са опустошителните експлозии, а това, което следва след тях.

Дори ограничен ядрен конфликт може да предизвика климатична катастрофа в световен мащаб, често наричана ядрена зима, която води до срив на слънчевата светлина, селското стопанство, веригата за доставки на храни и в крайна сметка – до самото оцеляване на човечеството. Всъщност някои добре проучени сценарии предполагат, че в такъв случай милиарди хора биха могли да загинат, не от взривовете, а от глада, който следва ядрената зима.

„Селското стопанство ще се срине, а когато селското стопанство се срине, хората просто умират. В допълнение към това ще има и радиационно отравяне, защото озоновият слой ще бъде толкова увреден и унищожен, че няма да е възможно да се излиза на открито под слънчева светлина – хората ще бъдат принудени да живеят под земята“, заявява Ани Джейкобсен, журналистка и авторка на книгата „Ядрена война: един сценарий“.

Въпреки това, в този мрачен, замръзнал следвоенен период има две държави – Австралия и Нова Зеландия, където селското стопанство и хората все пак биха могли да оцелеят, според Джейкобсън, въз основа на проучванията, които е изучавала.

Корените на тази идея се простират още от времето на Студената война, когато учените за първи път се опитаха да разберат екологичните последствия от ядрена война. Ранните изследвания, ръководени от американския астроном Карл Саган, въведоха понятието „ядрена зима“ – сценарий, при който огромни количества сажди от горящите градове се издигат в атмосферата и блокират слънчевата светлина в продължение на много години.

По онова време математическите модели са били елементарни, но заключението е било тревожно. Климатичните последици биха могли да се простират далеч извън зоните на взрива.

Например, проучване от 2025 г. сочи, че „десет пъти повече хора биха могли да загинат (поради последиците от ядрената зима) в държави, отдалечени от конфликта, отколкото биха загинали от преките, ужасяващи взривове, пожари и радиация в целевите държави“.

Оттогава напредъкът в моделирането на климата позволи на учените да преразгледат сценариите за ядрена зима с много по-голяма прецизност. Съвременни проучвания симулират какво се случва, когато множество ядрени оръжия предизвикат масивни огненни бури в градските райони. Тези пожари отделят черен въглерод – фини частици сажди – които се издигат в горните слоеве на атмосферата, където могат да останат в продължение на години.

Веднъж попаднала там, саждите се разпространяват по целия свят, носени от атмосферните течения, и действат като щит, блокиращ слънчевата светлина в глобален мащаб. В резултат на това температурите спадат, планетата се охлажда драстично, а валежните модели се нарушават, което нанася опустошителни щети на селското стопанство.

„Няма значение кой бомбардира кого. Може да са Индия и Пакистан или НАТО и Русия. Веднъж щом димът бъде изпуснат в горните слоеве на атмосферата, той се разпространява по целия свят и засяга всички“, казва Шерил Харисън от Катедрата по океанография и крайбрежни науки на Луизианския държавен университет.

Проучванията сочат, че щетите могат да бъдат огромни. При мащабни сценарии производството на храни в големите селскостопански сили като САЩ, Китай и Русия може да спадне с до 90 процента или повече, докато глобалният риболов може да намалее драстично, тъй като океанските екосистеми ще бъдат нарушени.

Какво отличава точно тези две държави?

На фона на този глобален колапс Австралия и Нова Зеландия се открояват като относително сигурни убежища, според проучване от 2022 г. Това не означава, че тези държави ще бъдат пощадени от сътресения, но в сравнение с други места те биха били най-малко засегнати.

Учените стигнаха до това заключение, като сравниха 38 островни държави по редица фактори, включително местоположение, производство на храни, енергийни ресурси, инфраструктура и социална устойчивост. Например, и двете държави се възползват от географската си изолация и местоположението си в Южното полукълбо. Повечето ядрени цели и, следователно, повечето пожари, произвеждащи сажди, са концентрирани в Северното полукълбо.

Макар че атмосферната циркулация все пак би разпространила саждите по целия свят, Южното полукълбо вероятно ще претърпи по-малко тежки последици. Но само географията не е цялата история. Тези държави разполагат и с необичайно устойчиви системи за производство на храна.

Австралия, например, разполага с гигантски резерв от хранителни запаси, „с потенциал да изхрани още десетки милиони души. Качествената инфраструктура, огромният енергиен излишък, втората по големина система за здравна сигурност в света и разходите за отбрана, които са три пъти по-високи от тези на всеки друг остров в нашето проучване, сочат, че Австралия има потенциал да просперира“, отбелязва проучването от 2022 г.

Случаят с Нова Зеландия е още по-впечатляващ. Селскостопанският ѝ сектор произвежда много повече храна, отколкото е необходимо за населението ѝ. Между 90 и 95 процента от производството ѝ на зърнени култури, млечни продукти и месо се изнася. Така че дори след тежка ядрена зима – при която добивите от зърнени култури биха могли да спаднат с над 60 процента – страната теоретично все още би могла да изхрани цялото си население.

В същото време океаните, обграждащи тези страни, действат като климатични стабилизатори, като абсорбират и преразпределят топлината. Това намалява температурните екстремуми в сравнение с големите континентални региони, което прави оцеляването на селското стопанство по-вероятно.

Устойчивостта на Австралия и Нова Зеландия е съпроводена с сериозни резерви. Например, и двете държави зависят в голяма степен от световната търговия за важни суровини като гориво, торове и машини. Затова, ако световните вериги за доставки се срутят, самото производство на храни може да бъде нарушено. Освен това, сривът на промишлеността и социалната нестабилност биха могли да подкопаят дори най-добре обезпечените с храна държави. Накратко, животът в тези места далеч няма да бъде нормален, макар че други страни ще се справят много по-зле.

В крайна сметка, в случай на ядрена световна война, никое място не е наистина безопасно.

Снимка: Unsplash

Виж още: Астрофизик иска да изпрати миниатюрен кораб към черна дупка и да очаква сигнал от нея след 100 години