Трансплантацията на органи е сложна работа. Ако имате нужда от орган, не можете да получите дарение от всеки; това следва същите правила като съвместимостта с кръвната група. Например, някой с кръвна група А може да получи органи само от кръвни групи А и О. Някои кръвни групи са по-трудни за приемане. Хората с кръвна група О могат да дарят на всеки, но могат да получават само от други с кръвна група О. Така че, за нещо като трансплантация на бъбрек, ограниченията означават, че отнема повече време, за да се намери подходящо съвпадение. Cпоред скорошно проучване обаче може да има начин за универсална трансплантация на бъбреци за всяка кръвна група.

Надграждайки предишни изследвания от 2019 г., където е установено, че ензимите премахват „сродни захарни антигени от тип А и В“, учените са използвали подобни методи, за да превърнат бъбрек от тип А в тип О, променяйки съвместимостта. Ензимите са били използвани за отстраняване на антигени, които действат като маркери на кръвна група А. Това е като премахване на идентификатор, просто чрез отрязване на веригите на антигена от тип А. Това е позволило трансплантация, която е била „добре поносима“ в продължение на два дни без „доказателство за отхвърляне, медиирано от антитела“.

За да тестват изследването и със съгласието на семейството на пациента, лекари и учени имплантирали „универсален“ бъбрек в тялото на реципиент с мозъчна смърт. Тестваният орган оцелял няколко дни, показвайки, че е възможно, но също така и как може да се подобри. Стивън Уидърс, биохимик от Университета на Британска Колумбия, участвал в изследването, казва, че то е дало „безценна представа за това как да се подобрят дългосрочните резултати“. Макар и леко несвързано с това, би било интересно да се види какви спомени са се съхранявали в бъбрека, ако има такива. Учените са открили, че някои спомени не се съхраняват в мозъка, а в други жизненоважни органи.

Уидърс описва оперативната задача на ензимите като „премахване на червената боя от кола и разкриване на неутралния грунд“. ​​Ензимите отрязват веригите на антиген тип А, подобно на ножици на молекулярно ниво, което пречи на имунната система в тялото да възприема новия орган като чужд. Ензимите са „високоактивни, високоселективни“ и работят дори при ниски концентрации, което е това, което прави концепцията работеща. Но изследванията и методите все още са далеч от прилагането им при живи хора. При имплантирания бъбрек и гостоприемника „лезии, медиирани от антитела, и отлагане на комплемент“ се проявиха след три дни, което предполага, че е необходима допълнителна работа. Процесът ще трябва да бъде подобрен, особено след като трансплантираният орган и гостоприемникът показаха признаци на имунен отговор. Въпреки това, този първи тест беше счетен за успешен.

Следващата стъпка е да се насочим към клинични изпитвания, като партньорската компания Avivo Biomedical ще ръководи непрекъснатото разработване на ензимите. Целта е да се създаде надеждно приложение за трансплантация не само на органи като бъбреци, но и на универсална донорска кръв за трансфузии. Ако бъде успешно, това би могло в крайна сметка да намали списъците с чакащи за трансплантация, да подобри преживяемостта на пациентите, които се нуждаят от трансплантации, и да позволи на лекарите да се съсредоточат върху други елементи на органните импланти, като например да им позволи да съчетаят антигени, несвързани с кръвната група. Последното може да повлияе на това колко дълго трансплантацията трае в тялото на гостоприемника. Ако вземете предвид, че е възможно да се съживят мъртви органи в мъртво тяло, поне частично, или че лекарите скоро ще могат да печатат 3D вътре в човешкото тяло, като например печатането на органи, перспективата е много положителна. Някой ден може вече да няма списък с чакащи за донори на органи и всеки, който се нуждае от орган, може да бъде обслужен.

Снимка: Unsplash

Виж още: Последните думи на умиращите са зловещо подобни и мистериозна промяна в съзнанието вероятно обяснява това