Много велики религии и култури в историята имат някаква концепция за евентуално унищожение на цялата планета (или дори на самия Космос). Християнската визия - разгледана изключително в книгата Откровение - описва безброй ужасяващи неща, които се случват по време на Армагедон. Индуизмът има Пралайя, един вид разпадане на познатата вселена. Древногръцките последователи на стоицизма пък са вярвали в екпирозата - идеята, че Вселената просто периодично се разрушава на всеки 36 000 години (поне според Платон).

Друга популярна история за края на времето (благодарение в немалка степен на популярната филмова вселена на Марвел) е Рагнарок - катаклизмът, който заема централно място в скандинавската митология. Смята се, че пристигането на тази велика битка е период на климатично бедствие, известен като Fimbulwinter, или „могъща зима“, когато три години безкрайна зима предвещават края на дните.

В продължение на години учените смятат, че Fimbulwinter може да се основава на реални събития, случили се през и около 536 г. пр.н.е. Учените и историците смятат този период за най-лошата година в историята главно поради три големи вулканични изригвания, които създават продължителна „вулканична зима“.

Сега ново проучване, анализиращо земеделските практики в Дания от бронзовата епоха до епохата на викингите, открива доказателства, че тази „вулканична зима“ може би е била началото на края за тези, които са я преживели.

„Мнозина са спекулирали по този въпрос“, казва Мортен Фишер Мортенсен, съавтор на изследването и изследовател от Националния музей на Дания, „но сега за първи път можем да докажем, че може би най-голямото климатично бедствие в човешката история е засегнало Дания - и то катастрофално“.

Разбира се, тези вулканични бедствия не се ограничават само до един район на земното кълбо, така че има свидетелства за подобни апокалиптични условия, открити в Източната римска империя и Китай. Дълго време обаче не се знаеше много за въздействието на събитието върху Дания - а оттам и върху скандинавската митология. След като анализират 100 парчета дъб от VI в., изследователите не откриват никакъв растеж в пръстените на дърветата от 539 до 541 г. от н.е.

„Когато дърветата не са могли да растат, не е имало и нищо, което да расте в полетата“, казва Мортенсен. „В общество, в което всички се изхранват от земеделие, това е имало катастрофални последици. Това се потвърждава и от други проучвания, които провеждаме. Тук виждаме драстичен спад в зърнопроизводството, виждаме райони, които са просто изоставени от хората, и гори, които се разпростират отвъд изоставените полета.“

Тези данни се потвърждават и от огромните количества златни археологически съкровища, датиращи от това време - една теория предполага, че всичко ценно е било принесено в жертва на боговете с надеждата да се сложи край на тази сякаш безкрайна зима.

Друго възможно въздействие на това бедствие е увеличеното производство на ръж, която изисква по-малко слънчева светлина и ресурси за отглеждане в сравнение с много други хранителни култури. Възможно е датските фермери от VI в. да са разработили ръжения хляб в отговор на тази ужасна вулканична зима и като застраховка срещу бъдещи климатични бедствия. И макар че все още не е установена пряка връзка между това мъчително преживяване и апокалиптичните разкази, които се срещат в скандинавската митология, новите доказателства сочат, че тригодишната зима определено е засегнала региона и евентуално е оставила след себе си такова опустошение, че травмата е могла да повлияе на митологията на културата.

Снимка: Unsplash

Виж още: Новото Tesla Cybercab: то работи, вие печелите пари