Когато първата Assassin's Creed игра се появи през 2007 г., мнозина бяха готови да се закълнат, че това е бъдещето на гейминга: огромен отворен свят, пропит с атмосфера; гъвкава бойна система; красива графика и обещание за завладяващ наратив, който черпи и от богатата история на света, и от холивудските екшъни. А, да, и паркур.

Разбира се, не се получи точно така, но поредицата постепенно се оформи като водещо име на пазара и десетилетие по-късно вече едва ли има геймър, който да не се е сблъсквал с нея в някоя от многобройните ѝ форми и платформи. Всички игри от серията Assassin's Creed се определят от тяхната историческа обстановка. Тази се развива в Египет в епохата на Клеопатра, около половин век пр.н.е. Вярна на името си, Origins илюстрира произхода на ордена на асасините, който следваме от кръстоносните походи в Светата земя (Assassin's Creed от 2007 г.) до Викторианската епоха (Assassin's Creed Syndicate от 2015 г.).

Пирамиди, фараони

Водена от лозунга на Мечо Пух "Колкото повече, толкова повече", Assassin's Creed: Origins е голяма. Много голяма. Вероятно твърде голяма, но макар че вероятността така и да не довършите основната ѝ история да е съвсем реална, играта си струва. Origins умело ви потапя в разкошния античен свят на Древния Египет и се опитва да ви държи в него максимално дълго, вместо да ви остави дори теоретичната възможност да преминете набързо през кампанията. Това става чрез задаването на определени нива, които вашият герой трябва да е достигнал, преди да опита въпросната мисия. Истината е, че те са само препоръка и ако се чувствате особено смели, може да се пробвате с някой куест. Вероятността да успеете е малка, но я има, което означава, че играта наистина не е прекалено ограничаваща в структурата си.

Светът, който дизайнерите на Ubisoft са създали, е наистина потресаващ. Той просто живее без вас. Спокойно може да се облегнете назад и да наблюдавате как едно поселище функционира и всеки жител върши своята работа, без изобщо да ви обръща внимание. Египет е истинска палитра от пъстри локации: пирамидите на Гиза в края на пустинята; малките египетски градчета като тези в началната област Сива; великият древен град Александрия, чиято прочута библиотека все още е непокътната; назъбените планински върхове и тучните ферми покрай поречието на Нил. В света има много неща, които си заслужават да бъдат видени, и дори към момента на писането на тези редове все още не съм разучил почти половината карта.

Понякога наистина трябва да погледнете ширналия се пред вас свят през очите на Сену, вашия верен орел, просто за да разберете огромните му мащаби. Ако решите да се насочите към пустинните дюни, героят ви понякога усеща наближаващата пясъчна буря и ако в този момент се обърнете към хоризонта, ще видите призрачната завеса, която бавно се спуска над него. Пустинните бури са изключителен технологичен феномен и ми напомнят на подобното явление, което видяхме в суровия свят на Mad Max на студиото Avalanche.

Walk like an Egiptian

В средата на всичко това основната кампания изглежда малко незначителна, сякаш и самата тя е в опасност да бъде погълната от пясъците. Истината е, че историята се нуждае от известно време, за да набере скорост. Това може да бъде както ОК ("Няма проблем, играта предлага толкова неща за правене и гледане, че ще се въоръжа с търпение"), така и доста изнервящо ("Не съм си дал парите за интерактивна версия на филмче на Discovery Chanel).

Добрата новина е, че това ви дава възможност да прекарате повече време с героя си. Сам по себе си Байек е достатъчно симпатичен, за да го наблюдавате по време на това приключение. Понякога той е сериозен и си личи, че носи на плещите си бремето не на един човек, а на цял народ. През по-голямата част от времето обаче той е изненадващо надъхан и има тънко чувство за хумор, с щипка самоиронията. Това го прави не само готин като персонаж, но и лесен за адаптация сред разнообразните фракции, населяващи империята. Освен това лично на мен ми допадна ентусиазмът и чистата привързаност, с които той говори за своята съпруга Ая, оплаквайки липсата ѝ, когато се сблъска с някой по-сериозен пъзел или препятствие. Деликатната връзка между главния герой и половинката му е нещо, което за съжаление виждаме много рядко в игрите; лично аз се сещам само за страхотната атмосфера в Lost Planet 3, когато тамошният герой копнееше за жената и детето си, докато се бори с ужасите на ледената планета.

Може би ви прави впечатление, че засега отделям повече внимание на света и атмосферата на играта, отколкото на реалния геймплей. Това е така, защото в онези над 30 часа, които ми бяха нужни за основната сюжетна линия, рядко правех нещо, което вече да не съм правил в много други игри. Криех се във високата трева и подсвирквах, за да привлека вниманието на патрулиращите воини. Посетих ковачница, за да ъпгрейдна меча си. Бих се с вълни от врагове на арената. Търсих нови куестове по картата, лутайки се в големия свят. Е, освен това се покатерих и на сфинкса от Гиза; в повечето игри не можеш да го направиш.

Като не става с добро

Една от малкото промени в традиционната формула на Assassin's Creed е в бойната система. Предишните игри до голяма степен опитваха да използват механики, сходни с тези на Batman Arkham игрите: бързи битки и движения и множество врагове в група. Origins намалява това с една идея най-малкото защото Байек не е толкова добър боец, колкото неговите исторически събратя. В резултат бойната система е преработена да бъде по-бавна и методична. Имате щит и меч и враговете ви не падат толкова бързо и лесно под острието.

Стелт сегментите са по-близо до традиционния геймплей, познат ни от предните части. Повечето от основните джаджи от екипировката присъстват и тук, но са разширени и променени в името на баланса. Отново може да се промъквате потайно, да елиминирате жертвите в гръб, както и да използвате димни бомби. Лъкът вероятно ще се превърне в предпочитано оръжие за мнозина, тъй като позволява да ударите тихо и отдалеч. По-нататък ще откриете и версия, която изстрелва няколко стрели едновременно. Познатият Eagle Vision изглед до голяма степен е заменен от доверения орел Сену. Натискайки един бутон, може да поемете контрола над него и да разузнавате терена и да набелязвате жертви отвисоко.

Египетска приказка

Визуално и като звук играта е просто впечатляваща. Египет изглежда красиво на големия телевизор и на моменти се виждат почти невероятни детайли. Моделите на героите и техните анимации са на висота. Актьорът, дал гласа си на Байек, звучи убедително, макар някои второстепенни герои да са малко странни като глас.

След всичко това Origins си е все същата Assassin's Creed игра, така че заглавието не се опитва да бъде прекалено драматично или революционно. Шепата нови функции не могат да прикрият усещането за нещо до болка познато. Ако сте уморени от поредицата, това със сигурност няма да е играта, която ще възпламени пламъка у геймърското ви сърце. В същото време поне на моменти Origins е амбициозна игра. В нея ще може да изиграете епизоди, които изглеждат уникални за гейминга, като това да разкриете мистерията на мумиите в Мемфис или пък да се срещнете с легендарната египетска кралица Клеопатра. Така тя успява да бъде едновременно консервативна и експериментална, което вероятно е и правилният подход при толкова високобюджетна поредица. Потенциалът е налице, но ако очаквате нещо наистина качествено различно, ще се наложи да отложите надеждите си за следващата част.

Още от Play