Имало е игри – широко рекламирани, щедри на обещания и хиперболи. Игри, които след това се провалят шумно – с гръм и трясък (да, Cyberpunk 2077, теб гледам). Има и заглавия, които минават под радара, но в крайна сметка се оказват изненадващо добри и се играят години след излизането си.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Игрите на 2022 – част I (прелюдия)

Но рядко, много, много рядко се появява игра уникат. Заглавие, заредено с огромен потенциал и очаквания. И не само успява да ги оправдае, а да ги надхвърли. С много!

Именно такава игра е Elden Ring. Монументално постижение на модерния гейм мейкинг без аналог, което с излизането си поставя нов, още по-висок таван за това, към което всяко едно съвременно студио трябва да се стреми. Впечатляваща, смазваща с мащабите и креативния си размах игра.

Игра еталон. За това, какво трябва да предлага едно наистина next gen гейм заглавие днес, в началото на 2022.

Монументална!

Все пак длъжен съм да започна този текст с няколко уговорки. Първо, въпреки че многократно уверяваха, че това ще е едно от най-достъпните им souls like заглавия, From все пак не са изневерили на себе си. Истината е, че Elden Ring не е просто souls like – тя е апотеоз на всичко, което този създаден от студиото поджанр олицетворява.

Иначе казано, ако сте очаквали нещо по-масово достъпно, което да се играе с една ръка, докато другата рови в купата с пуканки, вероятно ви очаква поредният rage quit.
Elden Ring в никакъв случай не е лесна игра – напротив.

Но именно това я прави игра, в която всеки запален почитател на souls жанра и From в частност ще се влюби от пръв поглед.

Това не е просто „Dark Souls 3 на стероиди“, както твърдяха злите езици преди излизането ѝ. Това е естествена еволюция на всичко, което From са научили и създали през годините, и тук далеч не говорим само за трите (четири, ако включим и Demons Souls) Souls игри до момента. Задължително следва да прибавим в сметката Bloodborne и Sekiro. Елементи от всяка една от тези игри са намерили място в Elden Ring. Но успоредно с това има и повече – много повече.

Ако някога сте мечтали за Souls, който просто няма изиграване – Elden Ring е вашата сбъдната мечта. Заявените 90 до 100 часа само за първо плейтру изобщо не са преувеличени – напротив, дори са занижена оценка за общото геймплейно време на Elden Ring. Това потенциално е времето, което обръгнал фен на Souls игрите би могъл да ѝ посвети, т.е. човек, който бързо ще се ориентира в десетките различни механики на Elden Ring – много от които ще му се сторят странно познати, но все пак нови и различни.

За хора, за които това е първото подобно заглавие – знам ли, няма да се изненадам, ако изиграването дори само веднъж на Elden Ring няма да отнеме и повече. Отделно не забравяйте – това все пак е From заглавие. Едно преиграване няма да ви е достатъчно. Дори и след три-четири пак няма да сте видели всички възможни вариации на играта, да сте открили всичките ѝ секрети, да сте намерили всяка скрита ниша и тайно кътче в нея.

Казах ли велика игра? Повтарям го. Просто монументална!

За новото, старото и нещо по средата

From са надминали себе си по отношение на мащаб, игрално съдържание и размах, но под всичко това все пак са внимавали да не разочароват отколешните си фенове. За това Elden Ring едновременно ще ви накара да се почувствате като у дома си, ако сте запален почитател на Souls серията, но ще ви предложи и огромно количество нови, още по-солидни предизвикателства.

За разлика от предните From игри обаче тук липсва онова строго контролирано и до някъде внимателно направлявано поднасяне на въпросните предизвикателства. Elden Ring е точно това, което първоначално обещаваше – гигантски (и като казвам „гигантски“, не преувеличавам, напротив) свят, напълно отворен за изследване. В момента, в който се окажете в първата по-голяма локация – Limgrave, можете да поемете буквално в която посока ви харесва. Подгответе се обаче за сериозни трудности, колкото повече се отдалечавате от тази първа централна местност.

Сблъсъците с най-разнообразни мегабосове – запазена марка на From и Souls игрите като цяло, вече са повече или по-малко случайни. На бос можете да се натъкнете в произволна точка на света – придобилата широка популярност сцена от трейлъра на играта, в която, докато яздите през мрачно блато, от небето към вас се спука гигантски огнедишащ дракон, е изключително показателна в това отношение.

За прекосяване на този необятен свят From са ви подготвили нова механика – Torrent – спектрален кон, който можете да призовавате винаги когато пожелаете (или почти винаги – има локации, където това не е възможно).

„Кон, голяма работа!“, ще си кажете. Нито е първата нито е последната open world игра с подобна „екстра“. За разлика от други подобни заглавия като The Witcher или Elder Scroll обаче в Elden Ring Torrent е нещо повече, много повече от просто средство за бързо придвижване от точка А до точка Б. Всъщност ако наистина бързате, играта поддържа fast travel опция между различните Sites of lost grace (аналог на „Огньовете“ от предните Souls игри). Не, Torrent всъщност ще ви позволи да се доберете до иначе недостъпни за героя ви места.

По нивата например ще се натъкнете на специални въздушни коридори – когато стъпите в тях с Torrent, те ще ви изстрелят високо нагоре във въздуха и ще ви позволят да прекосявате огромни вертикални разстояния. Това, което играта много не ви обяснява, е, че тези въздушни потоци ще ви позволят и да се спускате по тях, т.е. с тяхна помощ ще можете да се придвижвате и в посока надолу, без да се пребиете.

Отделно по нивата ще попаднете и на забавни малки пъзели, които ще можете да решите само ако сте яхнали Torrent – иначе местата, до които трябва да достигнете, ще са недостъпни за героя ви.

Но това не е всичко! На гърба на верния си спектрален жребец ще можете и да се сражавате в Elden Ring. Да, игри като The Witcher 3 също твърдят, че имат подобна механика, но вие ми кажете честно колко пъти сте се сражавали от гърба на Roach там? Аз поне винаги съм предпочитал да сляза от коня и така да се бия – най-малкото защото така мога да използвам пълния набор от умения, знаци и атаки на Гералт – нещо невъзможно, докато съм на гърба на Roach.

За сметка на това в Elden Ring твърдя, че яздейки Torrent, имах няколко епични, ЕПИЧНИ сблъсъци с уникално яки босове – преживяване без аналог в нито една игра, която съм играл до момента. А повярвайте, ми аз съм изиграл доста за моите вече близо 30 години на активен гейминг.

The Very Best of Souls

Като изключим тези и още няколко толкова иновативни елемента, Elden Ring си е Souls, та дрънка. При това комбиниращ, както вече споменах, някои от най-добрите елементи на всички предходни заглавия от серията. Например огромното количество брони и оръжия, изключително сериозните вариации по отношение на посоката, в която да развивате героя си, и предизвикателните босове са комбинирани със случайните дънджъни от Bloodborne и stealth механиките от Sekiro. Също така ще ви направи впечатление, че Elden Ring е най-динамичната Souls игра на From до момента – титла, която досега беше запазена именно за споменатите Bloodborne и Sekiro.

Отделно много от добре познатите ни от предишни заглавия геймплейни идеи са доразвити и обогатени. Привидно новата Ashes of War механика, която променя статистиките, ефектите и скалирането на оръжията с различните умения на героя ви, всъщност е еволюционната стъпка напред за Weapon Arts и Infusion Stones от Dark Souls 3; Great Runes механиката в комбинация с Rune Arc consumables пък също е аналог на Ember механиката от Dark Souls 3 и така нататък.

С други думи Elden Ring може спокойно да се разглежда като духовен наследник именно на Dark Souls серията. Тези, които са очаквали някакво продължение на Bloodborne, вероятно ще останат разочаровани, но там трябва да се сърдите на Sony, които изцяло контролират интелектуалната собственост върху франчайза, и From, дори при най-голямо желание от тяхна страна, не биха могли да използват каквото и да било от нея.

За сметка на това, ако някога сте мечтали за Dark Souls игра, но в пъти, десетки пъти по-мащабна, комплексна и монументална от всеки Souls до момента, Elden Ring е игра, в която искрено ще се влюбите.

Всеки дребен елемент в нея издава кристално ясното разбиране на From относно това, кое прави игрите им толкова маниакално обсесивни, толкова изключително популярни, особено в средите на хардкор играчите. Затова и студиото им го дава с шепите. Elden Ring например е игра, която богато, изключително богато награждава любопитните, смелите, тези, които не се притесняват да кривнат встрани от отъпкания път. Това е игра, която бързо ви демонстрира, че преравянето на всяко нейно кътче, преследването на всеки неин секрет, всяка малка ниша, дънджън, пещера или руина ще бъде възнаградено – при това изключително щедро.

Уникални оръжия, ъпгрейди, брони, талисмани или просто невероятно яки моменти – от трагични до смешни – ви очакват във всяко ъгълче на необятните Lands Between.

За разлика от всички предходни Souls заглавия Elden Ring ви предоставя небивала свобода. Няма задължителни бос битки, които да спират прогреса ви. Всеки ултра враг, който срещнете по пътя си, може да бъде внимателно заобиколен, като се промъкнете тихо покрай него или просто да препуснете далеч от него с коня си. Дори ключови legacy dungeon-и (като например първия изпречил се по пътя ви – Stormveil Castle) може лесно да бъдат заобиколени и да продължите да изследвате света отвъд.

Това до голяма степен е и основание From да твърдят, че Elden Ring е и най-лесната им игра до момента. Ок, аз лесна не бих я нарекъл, но определено предлага много повече възможности за играча да git gud, т.е. да се подготви за сблъсъка с поредния мегабос. Там където преди нямаше никакъв избор и прогресът напред беше блокиран от мощен противник, който при първите няколко сблъсъка изглеждаше буквално невъзможен за минаване, тук имаше опции.

Можете да избегнете напълно битката с труден противник и да се върнете по-късно към него – гигантската карта на играта дори ви предлага специални маркери, с които да отбелязвате такива потенциално „за по-късно“ противници.

Можете, разбира се, да се опитате да го минете по обичайния Souls начин – като умирате отново и отново, разучавайки междувременно всяко негово движение и атака в детайли – т.е. да го биете чисто и просто с умение и постоянство.

А можете да заложите и на добрия стар кооп, т.е. да призовете на помощ управлявано от компютъра NPC или друг играч да ви помогнат с минаването.

Накратко – опции!

See you in the Lands Between!

Няма да се опитвам да изчерпя всички аспекти на тази монументална игра. Да, знам, че това може да се класифицира донякъде като непрофесионално. Но също така лесно може да се определи и като „спойлер“. Факт – играта вече е налична, така че всеки, който се е сблъскал с нея така или иначе, е наясно с много от характерните ѝ особености. Но тези, които още не са я започнали, вероятно биха искали да се впуснат в нея максимално необременени от информация – за да могат сами да научат всичко, което тя би искала да ги научи; да видят със собствените си очи всичко, което Elden Ring има да им покаже. А то е много. Изумително, смазващо, умопомрачително много.

Аз поне не съм предполагал, че едно сравнително малко японско студио е способно да създаде нещо толкова монументално, неизбродимо огромно, и то с минимум копи-пейст на артистични активи.

В това отношение Elder Ring е нещо, каквото скоро едва ли ще видим повторено от друга игрална компания. И игра, която, гарантирам ви, ще поставя стандартите за този сорт заглавия за години напред. Игра, която ще се играе отново и отново, и отново. Много, много повече от всеки друг Souls до момента. А за една серия, известна най-вече с огромното количество гемплейни часове, които феновете ѝ посвещават, това определено говори нещо.