Киборги или сива слуз – кой ще наследи Земята?

Бързам да кажа – в тази статия не става дума за края на човешката раса сама по себе си, а по-скоро за няколко възможни варианта за промяна. В природата нищо не се губи, а само се видоизменя. Така че това важи и за нас, хората. Как ще се променим в близкото или далечно бъдеще, зависи предимно от самите нас, от нашите действия и донякъде от външните фактори.

Следващите няколко възможни варианта са, разбира се, теоретични и нищо чудно никой от тях никога да не се сбъдне. В същото време са доста интересни, като всеки един е едновременно страховит, но и носи положителните си страни.

Когато ги прочетете, вероятно всеки от вас ще хареса някой от възможните сценарии. Аз лично познавам хора, колеги, които са напълно склонни да се превърнат в киборги например. Да си вградят импланти, електронни органи, дори протези с ясното съзнание, че те ще им бъдат полезни. Но всеки от нас има своя избор, нали?

 

Борги

В един от филмите на "Стар Трек" ще се срещнете с раса киборги, които усилено се стремят да обединят всички разумни видове във Вселената в един колективен разум. Според някои учени такъв вариант може би е възможен еволюционен изход за човечеството след много години.

Колективният разум ще доведе до щастие и свобода всички представители, включени в него. И като че ли началните стъпки на подобно нещо са поставени – чрез Интернет и социалните мрежи. Те са доказателство за това, че повечето хора искат да са близо един до друг, в постоянна връзка със своя вид и това си е чиста проява на колективизъм.

Интеграцията с технологиите и взаимната връзка няма да намали индивидуалността. Те просто ще ни позволят да се съединим и да изразяваме своята индивидуалност в зараждащото се глобално съзнание. Според някои технологията за създаване на „телепатична ноосфера“ вече дори е достъпна с днешните възможности. Вече можем да изпращаме видео, аудио и моторна информация между човешки мозък и интернет чрез електроди, а пропускателната скорост, необходима за такъв разум, е вече напълно достъпна.
Технологичната инфраструктура, използвана за комуникациите в днешния безжичен интернет, може в бъдеще да се развие в невронни интерфейси, макар че отначало може би те ще са доста несъвършени и трудни за използване. Някои учени наричат тези теоретични колективни разуми „борганизми“ а създаването им е според тях неминуемо по социални и политически причини.

 

Колективният разум може да има много плюсове, защото ще ни позволи да придобием свръхчовешка същност. Ще бъдем способни на действия, които са много над възможностите на един-единствен човек. Способността да се координират масови проекти ще е много по-голяма, планирането на сложни задачи ще е много по-ефективно, а „хората“ ще се разбират много по-добре един друг.

Разбира се, не са изключени недостатъци. Редом с екзистенциалния страх от загуба на индивидуалност в масовото съзнание ще остане заплахата от вируси, хакери в такава система, особено в ранните и етапи. Да не говорим за други заплахи като например поемането на контрол над целия разум от отделна личност. Възможно е дори това, че развитите борганизми ще бъдат податливи на меметически инфекции (замърсяване на съзнанието). Затова ще е нужно разработването на истинска „ментална хигиена“. Освен това ще трябва да се развият системи за борба със социалните паразити и егоизма на отделните членове на групата.

 

Супер интелигентни животни

Идеята за животни с човешки интелект не е толкова нова. Такива идеи има още в романа на Хърбърт Уелс „Островът на д-р Моро“. След това подобни идеи се срещат все по-често в романи и кинофилми, а темата става все по-актуална.

Някои водещи теоретици в тази област като Джордж Дворски твърдят, че хората имат моралното право да бъдат царе на планетата заради нашия интелект и огромни технически постижения. И точно заради това, че сме интелигентни, би трябвало да се борим за такива възвишени идеи като например даването на човекоподобните маймуни права като на истински личности. И това е само първата стъпка – следващата би била определянето и развиването на способности за самоопределяне на личността и при други животни, така че те да бъдат буквално приети в обществото.

Човешкият монополизъм на разумните мисли ни дава несправедливо преимущество пред другите живи създания. Затова, ако съществува начин да помогнем на делфините, маймуните и слоновете да придобият разум и съзнание, то това е наш морален дълг.

Много други учени обаче не са съгласни с подобни идеи. Според тях от гледна точка на животните жизнените промени ще бъдат прекалено големи, за да оправдаят подобни постъпки. За да се „възвиси“ даден вид, ще трябва да се правят сериозни промени в ДНК на ембрионално ниво, което определено ще води до множество неуспехи, преди да постигнем крайния резултат. Такива експерименти могат да бъдат морално некоректни, ако например водят до това, че животните ще започнат да страдат от някакви отклонения или ранна смърт вследствие на човешкото вмешателство.

 

Даже в случай на успех хората няма да могат да осигурят необходимите емоционални и социални условия за вече разумните шимпанзета или папагали. Или по-просто казано – разумните животни може би ще бъдат емоционално травмирани вследствие непохватните опити на хората да ги направят още по-интелигентни.

Има и още по-странни аспекти на този проблем. Като например фактите, че шимпанзетата са склонни към жестокости, а делфините дори към изнасилване. И дали това няма да попречи на разумните им форми? Да ги превърне в нещо страшно?

Противниците на тази идея считат още, че интелектуалното самосъзнание е екологична ниша, в която може да съществува само един вид. Доказателство за това е унищожаването на неандерталците и други близки до човека видове. Появата на разумни животни може да създаде еволюционна конкуренция с човека и да повлияе на психиката и ценностите им, които хората няма как да разберат.

 

Сивата слуз

През 1986 година инженерът Ерик Дрекслер пося семето на страха в човешката раса, изказвайки интересно мнение за революцията при нанотехнологията. Въпреки че той подробно описва потенциалните изгоди на нанотехнологиите – разрушаване на ракови клетки, възстановяване на ДНК и др., той изразява и притесненията си, че самовъзпроизвеждащите се роботи с размери на молекула могат да изместят и унищожат растенията и микроорганизмите, заемайки всички екологични ниши. И този верижен процес да продължи дотогава, докато в крайна сметка бъдат употребени всички земни ресурси. Този сценарий е известен като т.нар. сива слуз, или глобална екофагия – организъм, консумиращ всичко налично и след това загиващ.

Отговорът на учени като Ричард Смоли е, че такова молекулярно производство на нанороботи е невъзможно от гледна точка на науката. За да се манипулират атоми (които са чувствителни към взаимодействията и на околните атоми), молекулярната фабрика трябва да има манипулатори (все едно пръсти), но на атомно ниво няма как да се създадат такива точни прибори. Този проблем се нарича „проблемът на дебелите пръсти“, или все едно да взимате грахови зърна с боксови ръкавици и да ги подреждате някъде. Съществува и проблемът „лепкави пръсти“ – защото атомите, придвижвани с манипулатори, могат лесно и силно да прилепнат към тях.

 

Едно от любопитните решения, предложени в отговор на заплахата от сивата слуз, е създаването на друга форма на наноживот, наречена… синя слуз! Тя ще представлява нещо като нанополиция от роботи, които трябва да унищожават автономната и лоша сива слуз. Освен това синята слуз трябва да бъде силна, надеждна и устойчива към въздействието на сивата слуз, като на всичко отгоре да остава гарантирано под контрола на хората. За да не може тя да се обедини със сивата и да се обърне срещу човечеството. Това звучи малко като закачка, нали?

Други потенциални възможности за ограничаването на разпространението на нанороботите е ограничението на самовъзпроизводството им до някаква бройка или използването на редки елементи в конструкцията на асемблиращите им манипулатори, като например титан или диаманти. И тъй като човешкото тяло съдържа всички елементи, но те са в нищожни количества, нанороботите няма да посегнат на хората. Но съдбата на смартфоните ни ще е трагична, ако те превземат света.

 

Изкуствен интелект

Ето нещо, за което доста се говори и са изписани тонове информация. Това е цяла област от компютърните науки, чиято цел е създаване на машини, способни да изпълняват задачи на ниво, съпоставимо с интелекта на човека.

В науката за ИИ има две форми на интелект – слаб, мек ИИ и общ или силен ИИ. Слабият представлява статистически ориентиран интелект, способен да сортира различни данни с помощта на алгоритми – да играе шах, да решава викторини, да прави заявки и да дава указания по GPS. Решаването на задачите, които изпълнява този интелект, не са много сходни като тип решение с тези, на които са способни хората.
Силният ИИ е предназначен за имитация на човешкия интелект и трябва да копира разсъжденията му, планирането, обучението, визуализацията и общуването на различни езици. Поддръжниците на силния ИИ се надяват да достигнат т.нар. точка на сингуларност – момента, в който машината ще достигне и надмине човешкия интелект, след което техническият прогрес ще полети рязко нагоре и… ще стане доста трудно да предсказваме какво точно ще се случи и как ще се развие една такава цивилизация.

 

Много известни хора в наши дни имат позиция относно създаването на силен ИИ. Според Илон Мъск създателите на терминаторите от прословутия филм също не са очаквали такъв изход. Бил Гейтс също изказва сериозни опасения от създаването на изкуствения интелект, а Стивън Хокинг има направо мрачни прогнози – според него развитието на пълноценен изкуствен интелект ще означава край на човешката раса. Когато хората създадат това нещо, то ще се заеме със собственото си усъвършенстване, а хората, ограничени от биологичната еволюция, няма да могат да го конкурират и ще бъдат заменени.

Мненията по темата са адски много – редица учени смятат тези опасения за преувеличени и твърдят, че развитието на изкуствен интелект ще допълни човечеството, а няма да го унищожи.

 

Инфоморфи

През 1991 година Чарлс Плат публикува книгата „Човек от силиций“, в която става дума за търсенето на безсмъртие чрез копиране на човешкия разум в компютри. Така са създадени същества, наречени инфоморфи.

През 1996 година руския теоретик в областта на ИИ Александър Численко заимства това название за описание на теоретична същност, основана на базата на разпределен интелект (нещо като боргите). Такива мрежови разумни същества с лекота ще обменят знания и опит, което ще доведе до масови изменения в концепциите ни за личност и индивид. И ще се получи нещо като колективния разум, описан по-нагоре.

Неограничени от физически органи и тела, тези същности ще считат за безсмислени много човешки понятия. Психическата структура на човека ще се предаде от биологична матрица в електронна или информационна. А това ще позволи на заредените в компютри съзнания да повишат прогреса на технологиите, да препрограмират самите себе си така, че да чувстват щастие, да снижат влиянията на околната среда, да се освободят от законите на физиката и, разбира се – от смъртта.

 

Съществуват много потенциални проблеми, свързани със зареждането на съзнание и избягването от човешките форми. Техническите включват невъзможността за възпроизводство на непредсказуемите и нелинейни взаимодействия между клетките на мозъка, които образуват човешкия интелект. А да не говорим за факта, че дори хората все още не знаят какво е това съзнание, как се образува, къде и изобщо как може да се пресъздаде.

Има и множество етични проблеми – например ние никога може да не разберем дали работи подобна технология, защото… как ще разберем, че зареденото съзнание действително осъзнава себе си, а не имитира поведението на човека? Освен това заплахата за злоупотреба със съзнанията на инфоморфите и манипулацията им от външни сили е много сериозна.

 

Трансгенни хора

Трансгенните животни, за които говорехме по-нагоре, биха имали чужди гени, преднамерено включени в техния геном. Такива технологии се използват дори днес за създаване на светещи в тъмното мишки или риби. Подобна технология се използва при опитите за възкресяване на измрели видове като мамутите, а дебатите на тема използване на трансгени при маймуните не спират и до днес.

Пред нас стои и друга перспектива – използването и появата на трансгенни хора, такива, които ще получат полезни гени от други организми. За появата на такива хора обаче е нужно да се изминат доста стъпки. Технологиите за постигане на такова нещо вече съществуват, а човешки и животински гени се използват при различни изследвания като например над стволови клетки.

Някои учени смятат, че използването на трансгени за модификация на хора може да добави за човешкия род нови много ценни способности, като например ехолокация, изострени сетива, способност за фотосинтеза или производство на полезни вещества. Потенциалът на генетични промени дори включва изчистването на различни психични проблеми, повишаване на интелекта и силата. Например добавянето на гени от шимпанзе може да увеличи силата на мускулите ни. Друга тема е дали вие бихте искали да носите маймунски ген?

 

Последствията от подобни манипулации наистина могат да бъдат сериозни. Някои учени изразяват безпокойството си, че такава технология може да се използва с цел отглеждане на трансгенни хора единствено за медицински цели и тестване на лекарства и оръжия. Това е морален проблем, но има дори биологичен – възможно е след трансгенната промяна на хората на планетата да заживеят много различни видове – т.нар. химери. И примерно след няколкостотин години Земята да е населена с интелигенти хора, приличащи на шимпанзета, летящи мишки или дори октоподи.

 

Киборги

Думата киборг за първи път се появява в статия през 1960 година, в която се описват възможностите за повишаване на несъзнателните регулативни функции на човека с помощта на химически или електронни средства, така че да се позволи на хората по-добре да оцеляват в условията на враждебна околна среда. Като крайната цел е, разбира се – усвояване на Космоса.

По-късно названието киборг е възприето от медицината от пациенти, зависими от имплантите и протезите си, като е навлязло в културата като метафора, описваща нашата зависимост от технологиите. Последните хитове в практическата кибернетика например включват бионични ръце, включващи се директно в нервната система на човека, очни протези и др.

 

През 2015 година професор Ювал Харари от университета в Ерусалим изказа предположение, че само след 200 години хората ще станат богоподобни киборги вследствие желанието им да се усъвършенстват. Такива идеи се поддържат отдавна от трансхуманистите начело с лидера си Золтан Ищван, който прокарва законопроекти в различни държави за масови разработки на изкуствени сърца и черепни импланти, така че всички тези добавки да са достъпни за хората.

Военните в САЩ (DARPA) отдавна разработват концепция на войника на бъдещето, който включва електромеханични протези, управляеми само с мисъл екзоскелети и невронни интерфейси. Друга инициатива на военните вижда потенциал в развитието на изкуствени хромозоми, чрез които да се развиват свръхчовешки функции. Представете си войник, на когото не е необходимо да спи, който ще е изключително издръжлив и ще вижда в пълен мрак? Дори вече е предложено и название на бъдещия киборг човек. Той ще се нарича Homo electricus.

 

Няколко различни човешки вида

Видообразуването е процес, при който от общ предходен вид възникват няколко нови вида. В художествената литература подобен процес е описан през 1930 година от Олаф Стейпълтън в книгата „Последните и първи хора“. В нея той описва възхода и падението на 18 различни човешки вида за следващите няколко милиарда години в процеса на миграция от Земята към Венера.

Според съвременните учени обаче днешната цивилизация може да колапсира само след 200 години заради генното инженерство. Може би няма да видим края й, а по-скоро разделението й – някои човешки видове ще излетят в Космоса, други ще останат тук и ще се променят спрямо средата. А трети, онези, които ще се завърнат на Земята от далечни светове след много години, ще открият, че вече са коренно различни от останалите им тук предци.

Със сигурност обаче, ако процесът на човешка еволюция продължи, е почти сигурно, че след милиони години ще се появят други видове. Едно изследване над раждаемостта от 2009 година открива зависимост в овулационните характеристики при жените. При по-ниските и пълните се раждат повече деца, което означава, че естественият подбор вероятно избира тези физически черти. Еволюционният психолог Джефри Милър счита, че еволюцията на човек ще се ускорява и заради половия избор на съвременното общество, както и развитието на генното инженерство.

 

Според Кадел Ласт от Global Brain Institute човечеството днес вероятно е на границата на нов велик еволюционен преход – заедно с технологиите ние ще се превърнем във вид с много дълга продължителност на живот и запазващо се възпроизводство на ценните качества. И еволюцията към няколко различни вида просто няма как да се случи, защото обществото ще е тясно интегрирано и ще се развива целенасочено и контролирано.

Обаче ако нашите наследници решат да се отправят към далечни планети и звездни системи, потенциалът и нуждата от развитие на нови качества ще се увеличат драстично. В този случай обстоятелствата просто могат да наложат такива промени в хората, че наистина да ги превърнат в тотално нов вид.