Теорията, че не можем да прегънем лист хартия повече от осем пъти, е всеизвестна и, оказва се, невярна. Рекордът е 12 прегъвания, регистриран в британско училище през 2001 г. Но какво ще стане, ако продължим да сгъваме тази хартия?
Да приемем, че използваме съвсем тънка хартия, 0,001 см (една хилядна от милиметъра) и че е достатъчно голяма, за да можем да продължим да прегъваме до безкрай. Ако я сгънем веднъж, дебелината ѝ ще стане 0,002 мм, след това 0,004, 0,008 и така нататък.
След десет прегъвания дебелината на нашия лист хартия ще е малко над сантиметър – 1.024 см. С всяка нова гънка удвояваме дебелината и на 25-ата сме на покрива на Емпайър Стейт Билдинг. Експоненциалният растеж оттам нататък ще расте и на 45-ото прегъване ще стигнем почти до Луната – ще бъдем на 351 843 км височина, а разстоянието от спътника ни до нас е средно 384 400 км.
Като продължим да преполовяваме листа отново и отново, ще подминем Слънцето, Проксима Центавър и Андромеда. И когато стигнем до стотното прегъване, най-вероятно ще ни се наложи да спрем.12 676 506 002 282 294 014 967 032 м ще е дебелината на нашето листче. Като вземем една светлинна година, равняваща се точно на 9460730472580800 м, пресмятаме, че на светлината ще й отнеме 1 339 907 741 години, за да освети целия ни лист хартия и нас. Нещо малко, в сравнение с познатия космос, който се простира на 46 милиарда светлинни години около нас, но гигантско, в сравнение със 100-те хиляди светлинни години диаметър на Млечния Път. Докато изминем целия този път с позната технология, звездите ще са угаснали, Космосът ще е изстинал и ще е настъпила смъртта на Вселената.