Куриозни факти за мощните земетресения

Преди броени дни цяла България, че дори и Румъния бяха поразклатени неприятно от поредното, характерно за региона ни земетресение. Този път епицентърът бе доста далеч от страната ни, но все пак всички бяхме подложени на няколко неприятни люлеещи секунди.

И ако медиите дружно в глас всеки път услужливо ни напомнят какво точно да правим (или не) по време на силно земетресение, нека прескочим страховитата страна на темата и да видим какви любопитни факти можем да научим за тези ужасяващи природни явления.

Странни светлини в небето

Както самото заглавие говори, малко преди или по време на силни земетресения понякога са наблюдавани странни светлинни явления в небето. Данни за това има още от древността, но едва от 60-те години на миналия век насам вече съществуват „железни“ доказателства във вид на снимки (по време на серия земетресения в Нагано, Япония).

Светлините са описвани като ярки проблясъци, сини пламъци или дори бледи дъги, излизащи изпод земята и издигащи се на до 200 метра нагоре. Свидетелите описват и други типове светлини, подобни на мълнии, електрически разряди. Може би заради това множеството теории за появата им се въртят около нарушения в интензитета на земното магнитно поле във вид на пиезоелектричен ефект, предизвикан от кварцови скали, намиращи се в близост до труса. Но тъй като не всяко силно земетресение е придружено със светлини, те все още не са добре проучени.

Стопяване на почвата

Може би ви звучи ужасно и донякъде е така. Всички сме гледали по филмите ужасяващи кадри на попаднали в плаващи пясъци хора, които са всмукани за секунди надолу. В реалният живот обаче плаващите пясъци не са чак толкова страшни. Но една от вариациите им, наречена „стопяване на почвата“, наистина си заслужава респекта.

Това явление е нещо като допълнителен придружаващ ефект към земетресенията, подобно на цунамитата и промените в земния релеф. Странният феномен настъпва, когато в обсега на земетресението се окаже рехава, напоена с вода почва. Заради силните вибрации тя губи якост и твърдост и в резултат започва да поддава. А заедно с нея и всеки разположен отгоре обект (сграда, път, превозно средство). Те просто започват да потъват и пропадат. Ужасяващият сценарий е налице през 1964 година, когато комбинацията от силно земетресение и рехава почва води до „стопяване“ в резултат на което рухват 16 543 сгради в Ниигата, Япония.

Същото явление е отговорно и за катастрофалните последици след земетресението в Крайстчърч, Нова Зеландия, през 2011 година. Повредите по инфраструктурата (пътища, автомобили, сгради) са колосални.

За последните 4000 години земетресенията и последвалите ги природни бедствия (наводнения, пожари, епидемии и др.) са отнели живота на над 13 млн. души. Най-унищожителното земетресение в историята е от 23 януари 1556 година в Шанси, Китай. То е отнело живота на около 830 хиляди души.

Земетръсни бури

Видът на срутени сгради, мъртви тела и наранени хора може би изглежда ужасно, но и в същото време като край на земетръсния терор. За нещастие това може да не е точно така според теорията за „земетръсните бури“. Предложена за пръв път от професора от Станфорд Амос Нур след изучаване на поредици от съвременни и древни земетресения, теорията предполага, че всяко отделно земетресение може да отключи поредици от още големи земетръси в границите на същата тектонична плоча. И най-неприятното – последващите земетресения може да не се случат веднага, а да са отложени с месеци или дори години.

Най-силна подкрепа теорията на Нур получава заради серията големи земетресения, които са наблюдавани в Северноанадолския разлом (Турция) за периода от 1939 до 1999 година. От 13 мощни земетресения, които удрят този район, 7 са доказано със систематичен характер. Всяко отминало земетресение заема определен регион от разлома, като се явява продължение на предишното.
Амос Нур счита, че причината за земетръсните бури се дължи на последователното предаване на напреженията в земната кора, които се получават след всяко земетресение.

Езерото Reelfoot

Не знам точно как да преведа това име, но то е съставено от две части – reel (въртя се, замаян съм, залитам) и foot – в случая за глагол „ходя, вървя“. Следователно името на езерото може би е създадено, за да се отбележи именно това събитие – люлеещи се и залитащи хора вследствие на… силно земетресение.

Може да си мислите, че земетресенията са свързани само със смърт и разрушения, но невинаги е точно така. Езерото Reelfoot в щата Тенеси (САЩ) е интересен пример за съзидателно действие. То се е образувало по време на мощни трусове, които са се случили в долината на Мисисипи в периода 1811 – 1812 година. Очевидците на тези земетресения са описвали, как с очите си наблюдавали коритото на Мисисипи да се… обръща и започва да тече в обратна посока за няколко часа! Този феномен се причинява от т.нар. речно цунами, предизвикано от силните вибрации.

Заради природното явление в този район се получават пропадания на почвата от 1.5 до 6 метра, което е достатъчно, за да предизвика отклоняване на част от реката и образуване на ново езеро. През годините от тогава до днес това езеро се трансформира в съвсем нормален природен екологичен дом за най-различни животни и растения. В крайна сметка днес Reelfoot е много популярно място за плаване с лодки, лов и риболов.

Ледените земетръси

И такова „животно“ има. Ледените земетресения (Cryoseisms) се получават, когато влагата в плиткия слой на почвата замръзва внезапно заради рязко понижение на температурите. Както знаете, при получаването на лед водата разширява обема си и това води до разпукване на земята, придружено с гърмящ екот.

Ледени земетресения са описани в Канада и Северните щати, където често са бъркани с истинските земетресения. Редкият феномен, както казахме, се получава след бързо понижаване на температурите, а вибрациите са локализирани само до самото място – т.е. не се разпространяват по-далеч от самия регион. В някои случаи хора на неколкостотин метра от „епицентъра“ не са усетили вибрации или дори звук.

Заради своята уникалност и рядкост криосеизмичните явления не са добре проучени. Повечето от данните за тях са получавани след описания на очевидци и преки научни измервания почти няма. Смята се, че криоземетресенията като цяло са безобидни, като изключим ужасяващия звук, който предизвикват и могат доста сериозно да ви стреснат по време на сън.

Градовете, които се движат

Една от държавите по света, известна с голям брой, и то доста силни земетресения е Чили. Причината за това е, че тя се намира близо до т.нар. Тихоокеански огнен пръстен – място, в което се сблъскват две големи земни тектонични плочи.

През 2010 година едно от земетресенията там е отбелязано от учените, като едно от най-важните земетресения, проучвани някога. Комплиментите не са, разбира се, заради 523-мата загинали и останалите 1.5 милиона бездомни. Земетресението става популярно заради силата си, която премества с цели 3 метра града Консепсион в посока запад.

Консепсион не е единственият град, който е буквално преместен след това земетресение. Други градове, които могат да се „похвалят“ с подобно пътешествие, са столицата на Чили – Сантиаго (изместена с 28 см.) и Буенос Айрес, който, макар и отдалечен на 1300 километра, също е изместен с почти 4 см. Тези промени са наблюдавани и засечени от учени от американски университети, които сравняват суперточни навигационни измервания в регионите преди и след земетресението с магнитуд 8.8.

Повечето силни земетресения се случват през март. Доказателство за това са трусовете в Аляска от март  1957 г. и 1964 г., които са били със амплитуда 9.1 и 9.2 по скалата Рихтер, както и няколкото земетресения от март 2011 г. в Япония и Югоизточна Азия.

Слънчеви земетресения

Яко. Земетресенията не са характерни само за Земята. Според учените нашата звезда – Слънцето, изпитва подобни сеизмични вълнения, които тормозят и нас. Феноменът, наречен Sunquake (слънцетресение), е официално отбелязан през 1996 година, когато слънчево изригване генерира слънчево земетресение с енергия 40 000 пъти по-голяма от тази по време на земетресението в Сан Франциско през 1906 година.

„Слънцетресението“, което е с еквивалент на земно с магнитуд от 11.3, предизвиква вълнов ефект, подобен на вълни във водна повърхност. За разлика от вълните във водна среда (които се движат с постоянна скорост), тези на Слънцето започнали движението си със скорост от 35 000 км/ч, достигайки след това до невероятните 400 000 км/ч, преди да се разсеят напълно в слънчевата фотосфера. Според Крейг Дефорест, изследовател от NASA, отделената енергия по време на явлението е сравнима с това да покриете цялата повърхност на Земята с динамит и след това да го запалите едновременно.

Земетресения, предизвикани от хората

Както знаете, земетресенията се предизвикват от движението на тектоничните плочи на кората на Земята. Но човешката активност също понякога може да предизвиква земетресения.

Една от най-честите причини за предизвикване на слаби локални земетресения е инжектирането на флуиди в земята, като например нефт, вода или химикали с цел индустриални строежи или добив на полезни изкопаеми (прословутият шистов газ). Тези флуиди повишават подпочвеното налягане и може да отслабват допълнително намиращите се в близост лабилни зони. Когато това изкуствено предизвиквано налягане достигне своя пик, лабилните зони поддават и се отключват земетресения.
Друга причина за неестествени земетръси може да бъде извличането на вода от подземни находища. Точно такава е причината за разрушителното земетресение в Лорка, Испания, през 2011 година. То е резултат от изсмукване на подпочвена вода за снабдяване на града. Липсата й довежда до стресови промени в почвата и оттам до земетресение.

Според геофизика Стоун от Университета в Аляска, ако всички китайци в един и същи момент скочат от стола на пода, биха могли да предизвикат земетресение със сила 4.5 по скалата на Рихтер, което щеше да се усети в Калифорния. Интересното е, че това изчисление е направено през 1970 година, когато населението на Китай е било “само” 700 млн. души – сега те са повече от 1 милиард.

Влияние над денонощията

Някои от най-силните земетресения са способни не само да преместват цели градове, но и да влияят на въртенето на цялата планета! До този извод достигат учени от NASA след титаничното земетресение с магнитуд 8.9, което удря бреговете на Япония през 2011 г. Анализите им показват, че интензивните мощни вибрации са ускорили земното въртене, като са скъсили денонощието с 1,8 микросекунди. Това ускорение на ротацията е предизвикано от преместването на разпределението на масата на планетата, като голяма част от нея е преместена към екватора.

Това не е единственият такъв случай. Същото нещо е отчетено и след земетресението в Суматра през 2004 година, което е съкратило денонощието с една 6,8 милионна част от секундата. При земетресението в Чили през 2010 година съкращението е с 1.26 милионна част от секундата.
Тези числа може да ви се виждат много незначителни, но когато комбинирате броя им в исторически аспект и погледнете много милиони години назад, полученият резултат може да се окаже впечатляващ.

По времето на мащабните ядрени изпитания на САЩ и СССР през периода 1960 до 1990 г., включващи множество подземни ядрени взривове, на цялата планета не е било отбелязано нито едно силно (с магнитуд над 8.3) земетресение. Все още се водят спорове дали тези събития имат пряка връзка.