Новите научни възгледи за живота след смъртта

Вечният въпрос: „Какво се случва с човека след неговата смърт“, занимава умовете на хората от самата зора на цивилизацията. Много често тази тема е свързвана с религията, духовните науки и философията, а съвременната наука в повечето случаи отхвърля директно тази възможност, твърдейки, че след смъртта си всеки жив организъм просто престава да съществува. Базирайки се на логиката и научните закони.

И все пак през годините, особено през последните месеци, тази тема все повече вълнува учени от сериозните области, като физика, астрономия, биология. Статиите и изследванията по темата са безбройни, както и споровете около тях. С по-сериозното налагане обаче на теориите за паралелните вселени, теорията на струните и други смели опити за обяснение на същността на Вселената през последните години ставаме свидетели на все по-сериозни опити на изтъкнати учени да обяснят с научни методи какво точно се случва, след като хората прекратят земното си съществуване.

Извън времето и пространството

Една от много интересните хипотези, която се дискутира напоследък, е тази на професор Роберт Ланц в която централна тема са паралелните светове, в които животът не приключва след смъртта на тялото. Идеята е популярна сред много учени, които я определят, като „космическа“ и следваща законите на науката. Но за какво точно става дума?

Своите идеи Ланц представя в издадената си книга „Биоцентризмът: как животът и съзнанието са ключът към осъзнаването на истинската природа на Вселената“. Тя е издадена преди няколко години, но до днес буквално не спира да бъде тема на разговори и дискусии, защото съдържа много интересни твърдения. Като например, че животът продължава вечно, макар и… на друго място и в друго измерение.

Последният пик на популярност на тази книга е през 2013 година, а оттогава нищо около нея не се е променило – в негативен план. Напротив – тя набира все повече привърженици, в това число и сериозни учени.

Роберт Ланц е професор в университета Уейк Форест, специалист по регенеративна медицина и научен ръководител в компанията Advanced Cell Technology. Преди издаването на книгата си е известен предимно сред колегите си заради своите проучвания в областта на стволовите клетки, като в автобиографията му фигурират няколко успешни експеримента над клонирането на изчезващи видове животни.

Преди няколко години обаче ученият се увлича по физиката, квантовата механика и астрофизиката. И от тази взривоопасна смес се ражда теорията на т.нар. „нов биоцентризъм“, чийто застъпник става именно той.

Биоцентризмът

Според този термин и разбиранията зад него смъртта като понятие не би следвало да съществува. Тя е илюзия, която се ражда и стои в съзнанието на хората. Възниква заради това, че хората се отъждествяват най-вече със своите тела – моето тяло, това съм аз. И знаят, че тялото им рано или късно ще умре, загине и изчезне. Смятат, че ще умрат и ще изчезнат заедно с него.

Но в същото време според Ланц те не знаят, че съзнанието съществува извън времето и пространството. То е способно да съществува където му е „изгодно“ – в човешкото тяло или извън него. А този факт се вписва добре и в основата на самата квантова механика, според която една частица може да се намира едновременно на повече от едно място. Докато самите събития да се развиват по няколко различни, дори съвсем безкраен брой варианти.

Според Ланц е съвсем сигурно, че в природата съществуват множество вселени. А в тях се реализират абсолютно всички вероятни варианти на всяко събитие. В една вселена тялото умира, а в друга – продължава да живее, изтегляйки съзнанието което буквално „изтича“ от едната в другата вселена.
Или с други думи – умиращият човек, преминавайки през тунела от светлина, който някои са виждали, се пренася и озовава не в рая или ада, а в такъв свят, в който той също е живял, но все още е жив. И това е безкраен процес. Съзнанието според професора е нещо подобно на чистата енергия – не изчезва и не може да бъде унищожено.

Някои съвсем крайни биоцентристи дори са убедени, че материалният свят изобщо не съществува, а вместо него ние наблюдаваме виртуален образ, който се генерира от нашето съзнание. Или казано по-разбираемо – светът си съществува, но се представя в този вид, в който можем да го видим и усещаме със сетивата си. Ако притежавахме допълнителни органи и чувства, със сигурност щяхме да виждаме още много други неща, непонятни сега за хората.

Професор Ланц има малко по-умерени възгледи. Той вярва в реалността, но я счита за процес, в който се налага и участието на съзнанието. Така че човекът се оказва едновременно наблюдател и създател на реалността.

Паралелните реалности

Тази интересна и обнадеждаваща теория, разбира се, има много поддръжници, които са попаднали „случайно“ на нея по една или друга причина и са я възприели като истина. И сред тях не са само обикновени хора, на които им се иска да вярват във „вечния живот“, но и множество известни учени. Това са физици и астрофизици, които работят над идеята за паралелните светове и са убедени, че вселените са множество, а не само една. Мултивселената е термин, научна концепция която всички те поддържат и уверяват обществеността, че всъщност не съществуват никакви физични закони, които да забраняват съществуването на повече от една вселена.

Първи за идеята за паралелните вселени започва да говори и пише още през 1895 година известният писател фантаст Хърбърт Уелс в своя разказ „Врата в стената“. Цели 62 години след него тази идея е доразвита в докторска дисертация от възпитаника на Принстънския университет Хю Еверет. В нея най-общо се говори за това, че във всеки миг Вселената се разцепва и разделя на безкрайно множество подобни на нея. По този начин в някоя от тях съществувате вие, но в едната четете тази статия, в друга – седите в метрото, в трета лежите на дивана и гледате телевизия и т.н. Действието, което всъщност „разцепва“ вселените и служи за тяхното размножаване, са… нашите постъпки и решения – обяснява Еверет. Когато се наложи да направим какъвто и да е избор и го направим, мигновено от една Вселена се получават две. С различни варианти на съдбата и последващите истории.

По този начин лесно може да си представите, че например, ако на борда на самолет, който в нашата Вселена е катастрофирал и всички пътници са загинали, то в множество други вселени някои от тях или всички просто не са се качили на самолета и все още са живи.

През 80-те години на миналия век теорията на безкрайният брой вселени е доразвита от Андрей Линде – професор по физика от университета Стандфорд. Според него Космосът се състои от множество раздуващи се „балони“, които дават началото на още такива балони, а последните от своя страна – на нови и нови в още по-големи количества. И така до безкрай. В пространството те са разнесени във всички посоки и не чувстват присъствието един на друг, но са части на един и същи физически свят.

За това, че нашата Вселена не е само една, свидетелстват и съвсем реални научни данни, получени с помощта на космическия телескоп Планк. На базата на негови изследвания учените са създали съвсем точна карта на микровълновия фон на Вселената – т.нар. реликтово лъчение, което се е съхранило до днес от момента на раждането на Космоса. Благодарение на тази карта те установяват, че тя изобилства с тъмни участъци – дупки, дълги празни пространства, цели бездни.

Въз основа на това явление физикът теоретик от университета в Северна Каролина – Лаура Мерсин-Хаутън, с екипа си доказва, че аномалиите на микровълновия фон са възникнали заради това, че на нашата Вселена се оказва влияние от други такива, разположени паралелно на нея. Според учените дупките и прорезите са възникнали след непосредствени „удари“ на съседните Вселени спрямо нашата. И допълват още, че Вселените възникват буквално като мехурчета от пара в кипяща течност, като след това се блъскат и отскачайки една от друга, оставят следи по себе си.

Квантите на човешките души

И ако това, че съществуват множество вселени, където според тези теории на новия биоцентризъм могат да отлетят нашите души, са верни, какво представлява тя самата?

В съществуването на вечната човешка душа или съзнание не се съмнява професор Стюарт Хамероф от лабораторията по анестезиология и психология на университета в Аризона. Още през миналата година той обявява на научната общественост, че е намерил доказателство за това, че човешкото съзнание не изчезва след смъртта на тялото.

Според мнението на Хамероф човешкият мозък е един съвършен квантов компютър, а душата или съзнанието е информация, записана на квантово ниво. Тя не може да бъде унищожена, но може да бъде предавана и презаписвана. Според анестезиолога малко след като тялото загине, квантовата информация на съзнанието се слива с нашата Вселена и там може да съществува безкрайно дълго време. Това твърдение все пак леко се различава от позицията на Ланц, който смята че съзнанието просто отлита в друга Вселена.

Още един техен колега – Сър Роджър Пенроуз, известен британски физик и математик от Оксфорд, смята, че е намерил в нашата Вселена следи от съприкосновения с други, паралелни такива. Той с негови колеги развиват още една теория за квантовото съзнание.  В нея се говори и предполага, че науката може да наблюдава носителите на съзнанието – елементите, които по време на живота записват информацията, а след смъртта я предават в някакво друго измерение.

Тази информация се записва вътре в невроните, в микротръбичките от белтъци в клетката, които допреди време са определяни от биолозите със съвсем скромна роля – на нещо като „арматура“ за транспорта на вещества във вътреклетъчните канали.

Микротръбичките (microtubules) по своята структура подхождат идеално на това да бъдат носителите на квантовите свойства на мозъка. Това е така, защото могат продължително време да съхраняват квантовите състояния – тоест буквално да работят като основни елементи на квантовия компютър.

Програмист – според Божията воля

В идеята за новия биоцентризъм на Ланц няма кой знае какво ново нещо. Но научната основа, споделена от него и колегите му, не може да не ни вълнува. Защото на практика науката започва да открехва мирогледа си и да намира наченки на доказателства, че „задгробният свят“ може би не е само измислица, а напълно вероятна реалност. А на учените остава единствено да се примирят и изравнят концепцията си с… религията. Макар и ролята на Бог в теориите да не се коментира, ето още малко интересни научни факти по темата.

Сет Лойд от Масачузетския технологичен университет (MIT) успява да изчисли до какви предели може да се усъвършенства един квантов компютър. Очевидно според човешката логика най-мощният компютър би бил онзи, в който участие при изчисленията взимат… всички частици от цялата Вселена без изключение! Според калкулациите всичките елементарни частици на нашата Вселена (протони, неутрони и т.н.) представляват огромно число, което се изписва като 10 на степен 90.

И ако всички тези частици са били задействани заедно в момента на Големия взрив, то до наши дни те биха могли спокойно да извършат толкова много логически операции, чийто брой се описва с числото 10 на степен 120. А това е толкова много, че за човешкия разум дори не е възможно да си го представи. Ето и едно малко сравнение – всички земни компютри от създаването им до днес са произвели по-малко от 10 на 30-а степен логически операции. А цялата информация само за един човек с неговите многочислени индивидуални особености заема обем от около 10 на 25 степен бита (единици или нули).

След такива интересни изчисления Лойд започва да си мисли – какво ако всъщност Вселената представлява един огромен компютър? Според чистата логика тогава всичко в нея, включително и ние, сме само част от един гигантски изчислителен процес. Или продукт от него. Така че… някъде там трябва да има и… програмист? А как да наречем него? Бог?

Другият вариант е да си представим света без такъв Вселенски компютър. И да прехвърлим всичко в ръцете на един съвършен Творец. Тогава може би ще се окаже, че всичко около нас съществува… само в Неговото съзнание! А не в нашето, както ни уверяват биоцентристите. Но ако това е вярно, тогава ще се нуждаем от съвършено нова теория. И съвсем нов биоцентризъм.