Ако сте гладна змия в безплодна местност, най-питателният обяд, който бихте могли да си осигурите, може би би била друга змия. Макар канибализмът да е абсолютно табу за нас, хората, той е изключително широко разпространен в животинското царство. Известно е, че над 1500 вида, включително безгръбначни, риби, земноводни, влечуги и бозайници, редовно се занимават с канибализъм.

Но при змиите нещата достигат съвсем ново ниво.

Нов мащабен метаанализ проучи 503 случая на канибализъм при 207 вида змии. Резултатите сочат, че канибализмът при змиите не е просто изолиран случай, а поведение, което се е проявявало многократно при различни екологични условия.

Изглежда, че хората са биологично предразположени към страх от змии. В проучване на „Галъп“ от 2001 г. 51% от американските участници посочиха змиите като най-големия си страх, изпреварвайки страха от публични изяви и височини. Според „теорията за откриването на змии“ нашите примати-предци са развили остро зрение именно за да забелязват тези безкраки хищници в тревата.

„Избягването на хищниците и набавянето на храна са двата основни селективни фактора, които оказват влияние върху организмите“, заявява Лин Исбел в интервю за сп. Letters and Science. „Идеята е, че уникалните условия, при които са живели приматите – а именно, че са били активни през нощта като другите бозайници, но са почивали през деня в дърветата, където прониква слънчевата светлина, а не в пещери или дупки – са им позволили да развият зрителния си усет, за да избегнат да бъдат изядени от змии.“

Сега научаваме, че змиите също трябва да се страхуват една от друга.

Заедно с колегите си, сега Бруна Фалкао, студентка в магистърска програма на Университета на Сао Пауло в Бразилия, документира 503 случая на канибализъм при змии от 207 вида.

„Никой от нас не очакваше, че змиите могат да бъдат толкова канибалски настроени, и никой не говореше за това“, казва Фалкао. „Колкото повече търсехме, толкова повече случаи откривахме.“

Преходът от няколко разпръснати доклада към съставянето на повече от 500 документирани случая е удивителен. Всеки нов случай затвърждава идеята, че канибализмът при змиите не е аномалия или рядка любопитна особеност, а широко разпространено и екологично значимо поведение, което ние систематично сме подценявали.

Понякога убийството започва у дома. Изследователите откриха множество случаи на майчин канибализъм, при които майките изяждат собствените си нежизнеспособни яйца или новоизлюпени малки. Звучи ужасно, но това може да е ефективна стратегия за оцеляване. Като изяжда „неуспешните“ малки, майката възстановява енергията си, за да защити здравите си малки. Консумирането на тези нежизнеспособни малки може да предпази жизнеспособните. Голяма част от змиите от семейство Боа постъпват по този начин, като обикновено именно те проявяват майчина грижа.

Те не прощават и на партньорите си.

Женските зелени анаконди изяждат цели хареми от по-малки мъжки, които им ухажват. Тъй като женските от този вид са по-едри и полиандрични (което означава, че се чифтосват с няколко мъжки), учените предполагат, че това може да е стратегия за намаляване на конкуренцията между сперматозоидите чрез поглъщането на „по-малко желаните“ мъжки. Това е брутален начин да се получи протеинов прилив след чифтосването за производството на яйцеклетки.

Не всички са убедени, че това е вродена еволюционна черта. Харви Лилиуайт, пенсиониран еколог от Университета на Флорида, предполага, че канибализмът може да е по-„пластичен“ – опортюнистично поведение, предизвикано от конкретни обстоятелства, а не от генетиката.

Има и още едно условие по този въпрос. Почти половината от съобщенията (43 %) се отнасят за змии, отглеждани в плен. Това е важно, защото стресът от пребиваването в плен може да предизвика канибализъм при някои змии – нещо, което може би не би се случило в дивата природа. Освен това близо една трета от съобщенията не бяха придружени от контекст. По-стари проучвания от 20-ти век вече бяха подсказали, че канибализмът при змиите е по-разпространен, отколкото мнозина изследователи предполагаха, но част от тези доказателства бяха съпроводени със сериозни резерви. В редица наблюдения в плен змиите умишлено са били лишавани от храна или държани в тесни клетки с други змии, докато една от тях накрая не е нападала и поглъщала другата. Тази ситуация може да разкрие на какво е способна една отчаяна или силно стресирана змия, но не показва непременно какво прави този вид в дивата природа.

Снимка: Unsplash/NASA/Nick Stock/Australian Wildlife Conservancy

Виж още: Тази опция в Windows ще ви каже защо точно компютърът ви е бавен и ще ви помогне да го оправите