Въпреки че държавните граници бяха затворени заради коронавируса, учени от всички страни си партнират както никога досега. Но тъй като SARS-COV-2 е прецедент, все още не сме наясно с всички факти. Може би трябва да променим подхода си, когато разглеждаме научни доклади относно него. Това не значи, че те са неверни, просто е нужно малко време, за да видим голямата картинка. Вече има някои теми, които биха могли да породят дискусия, понеже няма научно единодушие относно тях. Ето кои са те:

Маските за лице

COVID-19 се разпространява чрез дребни частици, отделяни, когато кашляме, кихаме или дори говорим. С цел да се ограничи заразата в много страни маските са задължителни. Учените обаче не могат да постигнат единодушие, когато стане въпрос доколко са ефикасни те. Този доклад, изготвен от мултидисциплинарна група, е одобрен от Британската академия на науките (Royal Society) и е в полза на носенето на маски. Основната опорна точка в него е, че те блокират част от частиците и това е много важно, когато сме в среда, в която няма как да спазваме социална дистанция.

Да не забравяме, че монетата има две страни. Маските блокират само част от частиците. Въпреки това е възможно да създадат подвеждащо усещане за сигурност, което да ни накара да забравим останалите мерки за сигурност. Доказано е, че когато ги носим, издишаният въздух бива насочен към очите ни. Това може да ни накара импулсивно да ги потъркаме. Ако сме пипнали дадена повърхност, от която вирусът е останал по ръцете ни, докосвайки очите си, се заразяваме сами.

СЗО също е на мнение, че маските са добра идея само ако не си пипаме лицето. Знаем и че някои хора се затрудняват да дишат с тях, което ги кара да си поемат по-често и повече дъх. Така след това изхвърлят и повече частици, ако са заразени. Да не говорим, че много хора така или иначе не си слагат маските на носа, което напълно ги обезсмисля.

Имунитет

Много от изследванията на имунолозите са съсредоточени върху изучаването на „неутрализиращи антитела“. Те се произвеждат от така наречените б-клетки, които се обединяват с важни протеини в организма и пряко спират инфекцията.

Някои проучвания вече установиха, че антителата остават във високи стойности до няколко седмици след зараза, но с времето намаляват. Едно от изследванията в Китай показва, че тези антитела вече са значително по-малко след 2-3 месеца от момента на излекуване. Това поставя под въпрос доколко дълготраен всъщност е имунитетът. Ако още няколко лаборатории потвърдят подобни резултати, това би могло да означава, че ваксините също няма да са с особено продължителен ефект.

Отново това е само едната гледна точка. Други учени са на мнение, че са замесени т-клетките. Те се появяват, когато тялото се сблъска с молекулите, борещи се с вируси (антигени). Теорията, че много от COVID-19 пациентите разчитат точно на тях, е съвсем възможна. Не е нужно да сме се разболявали от коронавирус, за да се образуват. Достатъчно е да сме били в минимален контакт с него.

Наскоро се появи прочуване от института Каронлиска, в Швеция, което твърди, че много от асимптоматичните или с леки симптоми пациенти, болни от COVID-19, са развили имунитет точно благодарение на Т-клетки, дори без наличие на антитела. Авторите вярват, че те могат да предотвратят повторна инфекция и че 1/3 от преносителите на вируса, които нямат симптоми, са развили точно такъв имунитет. За съжаление към момента няма други подробности относно тях.

Ако все пак това е вярно, то вече ме развили имунитет в много по-големи количества, отколкото показват кръвните тестове. Най-оптимистичните интерпретации на тази информация са, че масов имунитет може да се постигне само с 20% заразени вместо смятаните в момента 60-70%. Това обаче по никакъв начин не е доказано засега и е малко вероятно.

Реалният брой случаи

Разликите в потвърдените случаи на заразени по целия свят варира до такава степен, че няма как да не породи съмнения. В някои региони диагностицираните с COVID-19 са под 1%, а в други е над половината население. Когато се определя точен брой, учените подхождат по един от два начина. Те или тестват маса хора от дадена държава и съобщават цифрите, или определят какво е разпространението на вируса, използвайки математически методи. Проблемът е, че те станаха толкова много, че вече не може да сме сигурни, че един ще ни покаже цялата картинка.

Изследователите от университета в Торонто разглеждат резултати от цял свят и установяват, че пропорцията на заразени варира с огромни разлики в различните държави. По-лошото е, че нямаме представа на какво се дължи това. Може да зависи от възраст, здравословно състояние, гъстота на населението, взети мерки относно вируса, брой направени тестове или от всички изброени. Да не споменаваме и че надеждността на тестовете също варира. 

Снимка: shutterstock

Вижте още: COVID-19 вдигна драстично търсенето на таблети