Синият цвят не е съществувал по времето на Омир

Този факт може и да ви се стори малко странен. Леко да ви разсъни, изненада или дори да отсечете твърдо, че е „пълна глупост“. И все пак това е факт, сериозна хипотеза, над която работят истински учени. Убеден съм, че повечето от вас не са я чували, но ще се съгласят, че начинът, по който хората виждат и преценяват околния свят, нашата реалност, изобилства от т.нар. common sense факти – неща, които нямат нужда дори от доказване, защото просто всички ги знаем и усещаме. Като например… цветовете. Те са фундаментално явление и дори не отбелязваме, че съществуват – просто знаем, че те са там и са няколко основни на брой с милиони вариации.
Но какво ако…

Допреди няколко хилядолетия за хората син цвят не е съществувал?

Звучи ужасно странно. Представяте ли си – нашите прадеди да не са се радвали на прекрасното синьо небе, морето и т.н. В този странен факт се стараят да ни убедят някои днешни учени. До сравнително не толкова стари времена от историята на човечеството синият цвят просто НЕ е съществувал. В древните езици няма думи за обозначаване на синия цвят – нито в гръцкия, нито в китайския, японския, иврита. И базирайки се на това, както и някои други факти, поддръжниците на тезата се опитват да ни убедят, че причината е, че хората просто не са виждали този цвят. Те са били слепи за синьото.

Как сме разбрали, че синьото е липсвало?

Във великото си произведения „Одисея“ Омир описва цвета на морето, като го сравнява с тъмно вино. Но защо тъмно вино, ами не тъмносин цвят или зеленикав?

През 1858 година един учен – Уилям Гладстон, който става по-късно премиер министър на Великобритания – е поразен от факта, че това не е единственото странно описание на цветовете в произведението. Легендарният поет страница по страница описвал сложи детайли на облекла, доспехи, оръжие, черти на лица на хора, животни и др. Но думите, които използва за цветовете, са странни. Оръжията и овцете са виолетови, медът – зелен…

Гладстон решава да изчисли броя споменавания на всеки цвят в книгата. Оказало се, че черният се среща почти 200 пъти, белият – около 100, а останалите цветове много по-рядко, червеният е описван 15 пъти по-малко, а жълтият и зеленият – 10. Гладстон е учуден от резултатите и започва да рови в други древногръцки текстове, като открива същото нещо – в тях никъде и по никакъв начин не се говори за син цвят. Даже не съществува дума за него!

Общото впечатление след изследването е, че като че ли гърците са живели в сив, мрачен свят, лишен от ярки цветове с преобладаващо черно, бяло и металическо сиво с редки проблясъци на червено или жълто.
Гладстон решил, че причината е в уникалността на цветовите възприятия на древните гърци. Но идеята му е по-сериозно развита от немския филолог и философ Лазар Гайгер, който отбелязва в трудовете си, че същият факт може да се наблюдава и в други култури. Той изучава предимно исландските саги, Корана, древни китайски истории и древноеврейската версия на Библията.

Ето какво пише той за индийските ведически химни: „В тези трудове повече от десет хиляди реда включват описания на небесата. Дори едва ли има по-често описван от небето обект. Слънцето, хвърлящо светлина, денят и нощта, облаци и мълнии, въздух и ефир – всичко се разкрива отново и отново пред нас. Но има нещо, за което никой и никога не е научавал от тези древни песни. За това, че… небето е синьо!“

Син цвят просто не е имало – затова не са го различавали от зелените или тъмните оттенъци. Гайгер разследва кога в световните езици започва да се появява думата „син“ и се натъква на интересни факти. Във всеки език отначало са се появявали думи за обозначение на черното и бялото или тъмното и светлото. Следващата дума, възникнала за характеристика на цвят, и то във всеки изучаван световен език, била червено – цветът на кръвта и виното.

Впоследствие се появил жълтият, а след това – зеленият цвят (в няколко езика жълтото и зеленото сменят местата си). Последен от всички цветове при всички езици се появява синият.
Единственият древен народ, който има дума, употребявана за описание на синьото, са египтяните. И като следствие от това са единствената култура, която произвежда синя боя.

Дали небето е наистина синьо?

Ако се замислим, факт е, че синият цвят в природата не е чак толкова много. Почти не се срещат животни с този цвят, сините очи също се срещат по-рядко и дори има теория, че са се появили едва преди няколко хилядолетия, вследствие генна мутация. Сините цветове се използват основно от хората.

Ще си речете, да, но небето, морето? Дали обаче те наистина са сини? Както можем да се убедим от работата на Гайгер, дори до по-нови времена, много писатели описват небето, но не като синьо.
Изследователят Гай Дойчер, автор на бестселъра „През огледалото на езиците: защо на други езици светът изглежда различен?“, провел неофициален експеримент. На всички е известно, че един от първите детски въпроси, които чуват всички родители, е „Защо небето е синьо?“. Дойчер отглеждал своята дъщеря, стараейки се да не описва пред нея цвета на небето. И след доста време неочаквано я попитал какъв цвят тя вижда над главата си. Алма, както се казвала дъщерята на Дойчер, нямала представа за експеримента и отговорът й бил искрен – за нея небето било безцветно. Отначало девойката сметнала, че небето е бяло, а след това решила, че е по-скоро синьо. Но синият цвят определено не бил първият, който тя отбелязала.

Изглежда, че хората не са виждали синия цвят, докато у тях не се е появила дума, с която да го описват? Наистина трудно е да се определят тези факти със сигурност, защото и гарантирано – ние не знаем какво се е случвало в главата на Омир, когато той е описвал морето с цвят на тъмно вино и виолетовите овце. Но днес знаем със сигурност, че от биологична гледна точка на зрението, народите от древни времена физиологически са имали способности да виждат цветовете като нас.

Можем ли да видим нещо, за което нямаме описание с думи?

За да отговори на този въпрос, изследователят Жул Давидоф отива до африканската държава Намибия. Там той провежда експеримент сред членове на племето химба, което говори на език, в който липсва определение за синия цвят и затова няма начин да различат вербално синьото от зеленото.

Когато на хора от племето бил показан кръг, съставен от 11 зелени квадрата и един син, те не могли да изберат кой от тях се различава от останалите. А онези, които все пак намерили разликата, се нуждаели от доста време и направили по няколко грешки преди да посочат синия квадрат. Затова в езика на химба има повече думи за обозначение на оттенъците на зеленото, отколкото например в английския.

Разглеждайки кръг със зелени квадрати, един от които е със съвсем по-лек различен оттенък, те моментално обаче виждали разликата. А дали вие можете? Повечето хора от нашата цивилизация трудно се справят с тази задача. И недейте да хвърляте вината на монитора. Ето и различния квадрат:

Давидоф стига до извода, че ако дадена цивилизация няма думи за определение на цвета и при отсъствие на способи за неговото разпознаване, започва да не забелязва неговата уникалност. И даже ако нашите очи чисто физически го възприемат, то по някакъв начин различаването му се блокира. Умът ни го игнорира и за нас той престава да съществува.

Така че е напълно вероятно преди синият цвят да стане масово известен хората, всъщност да са го виждали, но… да не са знаели, че го виждат, да не са знаели как да го опишат и различат от останалите.

Още опити

Друго интересно проучване е фокусирано над това, как хората с руски корени и с майчин език руски притежават способността не само да разделят, но и дори имат различни думи и възприятия за светлосиньо (голубой) и тъмносиньо (синий цвет). Учени от MIT в САЩ наели 50 човека от района на Бостън, Масачузетс, като половината от тях били с майчин език руски. Те открили, че руснаците били с 10 процента по-бързи по отношение на различаването на светлосините и тъмносините оттенъци. Също така станало ясно, че в английския език най-популярните основни цветове са синьо, розово и зелено, докато в китайския например последователността е червено, синьо и зелено. Сравнявайки резултатите, станало ясно, че в западните култури изразяването и различаването на цветовете е доста по-развито в сравнение с определени източни култури.

Синестезията

Тази дума е с гръцки произход и означава смесено възприятие – състояние, при което физическите възприятия се свързват с други. Доказано е, че не всички хора притежават това чувство, а онези, които са надарени с него, са наречени синестети. Тези хора могат да виждат в съзнанието си музиката в цветове или форми. Или пък да оцветяват в различни цветове числата и буквите. Въпреки че синестезията се предава генетично, тя не е заболяване, а дар. Тези хора са надарени с много силна памет.

Някои по-известни синестети са певците Уил Фаръл (Happy) и певицата Лейди Гага. Те буквално могат да виждат миризмите, да вкусват цветовете или да усещат звуците. Това неврологично състояние се среща при около един от 23 човека и е свързано с креативността.

Напоследък учените смятат, че това състояние е свързано пряко и с повишаването на интелекта, като според някои дори трябва да бъдат окуражавани да го правят. Деветседмично изследване на университета в Съсекс показало, че възрастни хора без синестезия след подходящи тренировки могат да придобият такива възможности. Те открили, че при много от тестваните хора са се развили силни възможности за асоциация между букви и цветове – нещо, което се счита за положителен отговор на въпроса, дали сте синестест.

Повечето от хората с тези възможности изпитват чувства като например придаването на цвят на различните букви от азбуката – например X е досадно сиво, докато W е спокойно и с цвят. А най-изненадващият резултат е, че онези, които развили този тип възприятия, също така рязко покачили IQ-то си с около 12 процента.

Мистерията на цветовете...