Опитите за минимизиране размерите на хардуера датират от началото на IT историята. Макар твърдите дискове постепенно да отпадат от ежедневието на масовия потребител, бивайки заменени от флаш памет, те все още са много по-удачни и изгодни за употреба в сървърни ферми, например. За съжаление науката е достигнала ръба на минимизацията, след който частиците, представящи нули и единици, са разположени толкова близо една до друга, че променят магнитните си свойства. Това води до загуба на информация.
Решението, според някои учени, се нарича скирмиони. Този тип частици подрежда атомите в сложна геометрична структура, благодарение на която те биха могли бъдат значително по-близки един до друг, без да се влияят. Подобен твърд диск би бил по-устойчив на сътресения и дори на външно магнитно влияние, в сравнение със съвременните модели.
Все пак, други учени смятат, че скирмионите не са достатъчно стабилни, за да бъдат приложени в масова употреба. Идеята за тях се разработва още от 1960 г.