Археолози откриха най-старата вкаменелост от човек извън Африка. Челюстта, по която все още има зъби, е открита в пещера в Израел и ни води до заключението, че в Близкия изток е имало хора преди около 177 000 години. Тя е с 60 000 години по-стара от всяка друга вкаменелост от човешко тяло, открита в района, и тотално обърква хронологията на еволюцията ни. Т.е. датирана е към време, по което не би трябвало да е там. В същото време палеоантрополозите не са напълно убедени, че челюстта задължително принадлежи на Хомо сапиенс. Възможно е да е на друг далечен роднина на съвременните хора, неназован до момента. 

Самата вкаменелост е открита през 2002 г. в израелската пещера Мислия, намираща се на склон от връх Кармил. Ръководителят на разкопките Мина Уейнщайн-Еврон заявява, че това е първата кост, която ясно ни води към нов член на човешкото родословно дърво, затова и не трябва да я обвързваме с теориите за преселение на хора от Африка към Европа. Една от най-известните от тях датира преселението преди 40 000 до 80 000 години. Според втора малки групи от хора са започнали да се изселват преди 120 000 до 130 000 години. Последното твърдение е подкрепено от 120 000-годишна човешка вкаменелост, открита също в Израел. Но съществуват и генетични данни, подсказващи, че древни хора и неандерталци са ходели по европейските земи между 470 000 и 220 000 години назад във времето.

След направеното триизмерно дигитално копие на челюстта и зъбите и последвалите изследвания биологичният антрополог проф. Израел Хершковиц споделя, че формата на небцето, както и местоположението на скулата и носната кухина изглеждат доста “по-човешки” от тези на неандерталец. Затова той смята, че биологичната история на нашия вид е доста по-дълга и сложна от смятаното досега. Други учени, които не са обвързани директно с изследванията, обаче отбелязват, че фактът, че нещо изглежда близко до човешко, не означава, че е човешко. И са прави, защото може би единственото, което такива находки ни показват, е, че еволюционният път на човека е много комплексен. Хершковиц от своя страна приветства критиките, но казва открито, че който иска да го обори, трябва да го направи с факти.

За да не бъде повредена крехката вкаменелост при последващи изследвания, се очаква да бъде направено 3D-принтирано копие, което да бъде изследвано от учени по цял свят. Резултатите тепърва ще бъдат обсъждани.

Въпреки всички спорове дали останката може да се нарече човешка или не, тя все пак е парче от пъзела, показващ цялостната картина на това, как нашите предци и техните роднини са населявали Земята. Колкото повече такива открития има, толкова по-ясна ще става тази картина.