Вселената може би е... компютърна симулация

Наскоро от множество публикации в интернет стана ясно, че някои от най-богатите и известни личности в днешния свят всъщност са почти напълно убедени, че всички ние живеем в една огромна компютърна симулация. Странен свят, подобен на този във филма „Матрицата“. И тъй като разполагат с възможности и доста сериозно количество пари, те стартират проекти и програми, опитвайки се да докажат тази теория. И евентуално да… помогнат на човечеството да „излезе от Матрицата“.

За най-малко няколко от тези милиардери от Силициевата долина тази идея е факт. И те изобщо не се притесняват да наливат сериозни суми пари в опитите си да направят възможно „разкъсването на оковите и излизането отвъд“. Всъщност този проблем е не само материален, но и духовен, а мислители и философи от много години насам са задавали логичните си въпроси от типа „Как всъщност можем да бъдем сигурни, че нашият свят не е всъщност само една изключително добра симулация на реалния? Илюзия, сапунен мехур?“.

Тази идея става все по-популярна и активна в последните години. И то не само заради успеха и популярността на идеи и филми като тези в „Матрицата“. А по-скоро заради страхотния напредък в областта на компютърния свят и разбира се – на изкуствения интелект (AI).

Нашият свят е една огромна компютърна симулация

Всички исторически идеи, както и резултатите от хода на прогреса в IT света карат част от хай-тек милиардерите искрено да вярват и лансират спокойно идеи и цитати от типа на „Шансовете да НЕ живеем в симулиран свят са милиард към едно!“. Представяте ли си колко уверени са те, за да изкажат подобно твърдение?

Дори сериозни аналитици от финансови организации като „Банк ъф Америка“ преди около месец споменаха в статиите си, че шансовете хората да живеят в измислен свят са от 20 до около 50 процента! Сред имената, които поддържат подобна теза, са още професор Ник Бостром (Оксфорд), астрофизикът Нийл Тайсън, а преди векове подобни идеи са изявявали древногръцки философи или известни математици като Рене Декарт, който бил убеден че не можем да разчитаме само на сетивата си, за да оценяваме околния свят.

Илон Мъск и идеята за симулирания свят

Всъщност думите за шанса „едно на милиард“ принадлежат не на кого и да е, а на хай-тек милиардера с южноафрикански произход Илон Мъск, създателя на автомобилите Тесла, компанията SpaceX и още много други революционни проекти. Човек, за когото се говори все по-често и все повече. Интересното обаче е, че подобно на Стивън Хокинг и други известни имена, той сериозно смята, че човечеството е заплашено от създаването на изкуствен интелект, който може да ни унищожи. И силно се надява неговата идея – че живеем в симулиран свят, да е истина, защото в противен случай краят на света със сигурност ще настъпи скоро.

Но защо г-н Мъск и останалите смятат, че живеем в симулация? Ето няколко аргумента, споделени от него по време на конференцията Code, проведена наскоро в Калифорния.

„Преди 40 години на планетата съществуваше една-единствена компютърна игра – Pong, която представляваше две правоъгълничета и светеща точка. И това бе всичко. Днес, само 40 години по-късно, вече имаме фотореалистични триизмерни симулации с милиони цветове и милиони хора, играещи заедно и едновременно. Вече имаме почти истинска виртуална реалност, имаме и добавена реалност – при автомобили и дори операционни системи. Ако чисто математически приемем степента на развитие на игрите, то ако се развиват със същите темпове, те скоро ще станат напълно неразличими от реалността.“

Тези думи Илон Мъск споделя пред много хора и дори добавя, че дори скоростта на тези постижения да не се запази, ами да се намали цели 1000 пъти, то човечеството пак ще се движи напред с много сериозна скорост и технологиите ще се променят драстично само в рамките на един човешки живот.

И още един цитат: „След като прогресът води дотам, че игрите ще бъдат неразличими от реалността и ще могат да се играят навсякъде, то все по-лесно е за логиката да предположи, че всеки един от нас живее в симулиран свят. Всъщност, ако прогресът на цивилизацията спре, то това може да бъде заради някакво пагубно въздействие, което ще унищожи и самата цивилизация“.

Алън Гът: „Хората живеят в една голяма лаборатория“

Космологът от Масачузетския технологичен институт (MIT) Алън Гът споделя предположението, че цялата наша Вселена може би представлява един вид „лабораторен експеримент“. Идеята, общо взето е, че цялото ни мироздание е създадено от някакъв свръхинтелект, а ние сме вътре в него – подобно на колониите с бактерии, които земните биолози отглеждат в петриеви панички и в лабораторни условия.

Според Гът принципно няма никакви закони (физични или други), които биха попречили на такава вероятност – да се изгради и поддържа самостоятелна Вселена с „изкуствен Голям взрив“ изпълнена с реална материя и енергия. Освен това няма и начин симулираната Вселена по някакъв начин да попречи на нейната Вселена-създател, защото новата просто създава собствен пространствено-времеви мехур, отделен от този, в който е създаден. И този мехур лесно и бързо се отделя от „родителския“, губейки контакт с него завинаги.

Подобен сценарий всъщност не променя нищо. Нашата Вселена може и да е родена от някакви свръхсъщества и да представлява „опит в епруветка“, но тя си е точно толкова физически „реална“, колкото и ако беше родена по естествен начин.

Всъщност съществува и втори сценарий и той на практика насочва вниманието на всички, защото поставя под съмнение цялото разбиране на човечеството за „реалност“. Мъск и останалите имена, които споделят идеята, предполагат, че ние, хората, сме изцяло симулирани същества. Не сме нищо повече от струни информация, манипулирани от някакъв гигантски компютър – подобно на образите и героите от една видеоигра. Дори нашите мозъци са симулирани, като реагират на симулирани сензорни дразнители.

Ако това е вярно, то „изход“ от вида на този във филма „Матрицата“ просто не съществува. Няма къде да идем, тази Вселена е нашият дом и единственият шанс да живеем.

Ще ни унищожи ли AI?

Едно от големите имена в съвременната физика и наука, Стивън Хокинг, наскоро отново говори за изкуствения интелект по време на откриването на центъра Ливърхюм към университета в Кеймбридж. Както може би знаете, Хокинг е един от „противниците“ на създаването на изкуствен интелект, защото се опасява, че това ще бъде краят на човечеството и цивилизацията такива, каквито ги познаваме.

Според прикования в количка талантлив физик потенциалните ползи от създаването на изкуствен интелект наистина биха били огромни. Ако използваме правилно инструментите, които технологичната революция може да ни предостави, човечеството може да поправи много от щетите, които е нанесло на природата, особено след индустриалната революция. Ще опитаме да унищожим повечето болести, бедността, ще подобрим начина на живот. Но… на каква цена?

Изкуственият интелект може да донесе страховити опасности – като нови непознати видове оръжия, начини за контрол и управление на хората, ще окаже влияние на бита и икономиката ни. В същото време ще развие свое собствено мислене, воля, закони, които могат да влязат в конфликт с разбиранията на хората.

Със сигурност ИИ ще е най-голямото събитие в живота на цивилизацията, но може да бъде и последното за нея. Той ще е най-доброто или най-лошото нещо, случило се на земната цивилизация, и към момента няма как да знаем кое от двете ще се случи – добрият или лошият вариант. Затова е необходимо или да се подхожда с огромно внимание по този въпрос, или просто да се откажем засега да го разработваме.

Кой е Великият програмист?

Интересното е, че никой от големите милиардери не засяга в детайли този въпрос. Той като че ли не е толкова важен за тях. Но елементарната човешка логика сочи, че зад всеки процес стои нещо, което го е задействало. И ако например сравним работата на един биолог или програмист, който в наши дни може да симулира всичко – от ферма за животни до движението на планетите и галактиките, то процесът е един и същ. Различни са само мащабите.

Можем да симулираме човешките общества, създавайки всеки индивид като отделен агент, който може да взима решения според определени правила. А този начин на мислене ни дава възможност да разберем как работи процесът на съвместно съществуване, на сътрудничество. Как еволюират градовете, държавите, пътният трафик, икономиката и… всичко останало. Щом ние можем да симулираме такива сложни неща, защо някой да не може да симулира… всичко?

Тези симулации стават дори още по-сложни и по-реалистични с нарастването на компютърната мощ на технологиите. Споменахме как за броени години тя нарасна неимоверно. Затова днес някои симулации на човешкото поведение се опитват дори да създадат груб виртуален образ на възприятията. А ако тези опити успеят, то значи можем да симулираме всичко! Според учените времето, когато тези „агенти“ ще започнат да възприемат и да решават сами, не е изобщо далеч. Това е всъщност раждането на изкуствения интелект и… на една цяла нова симулирана Вселена.

Днес повечето учени са сигурни, че не сме далеч от създаването на виртуални същества със самосъзнание. Напредъкът в разбирането и картографията на човешкия мозък, заедно с мащабните възможности за изчисления на квантовите компютри ще направят в близко бъдеще това нещо факт. И ако достигнем до този стадий на развитие, бъдете убедени, че ще сме задействали огромно число от… симулации. Които бързо ще надминат бройката на тези в „реалния свят“ около нас. И ако това е възможно, тогава… доколко според вас е възможно точно това вече да се е случило в някой момент някъде във Вселената или извън нея?