Невероятните постижения на учените мошеници

Науката всъщност е… неточна наука. Може и да не ви се вярва, но колкото и да спорим, няма как да не се съгласите с фактите. А те са, че през годините назад във времето има безброй примери за обяснения на природни феномени, които учените са приемали за истина, само и само за да открият няколко десетилетия по-късно, че доста сериозно са сгрешили.

В това няма нищо лошо или страшно – всяка истина не е окончателна, изолирана, а дори може да бъде „променлива“ във философския смисъл на думите. Но в същата тази световна история (особено ако се поразровим малко) ще открием и доста любопитни примери за учени, предложили теории и „открития“ толкова надалеч от реалността, че може да ви се стори, че те са работили в областта на някаква друг вид наука. Точно така, познахте – това са псевдоучените, предлагащи понякога доста невероятни псевдотеории и оформящи т.нар. псевдонаука.

В следващите няколко примера ще намерите информация за пълни мошеничества, както и за някои методи за диагностика и лечение, които се използват дори в наши дни, но имат доста спорна слава. Дали ще повярвате в тях или не, е съвсем ваше решение. Посочената позиция в случая е от гледна точка на общоприетата днес официална наука.

Вилхелм Райх и оргонът

Роденият през 1897 година Вилхелм Райх бил психиатър, вдъхновен от Зигмунд Фройд. Той дори за кратко време работил с него, но по-късно започнал собствена практика – през 1922 г. Близо 20 години по-късно обаче се премества да живее в САЩ и оформя напълно странните си теории.

Според Райх научно може да се докаже съществуването на живителна сила, елемент, който той описва като форма на енергия. Тя се намира в тялото и е физическото проявление на либидото. Тази сила се създава в тялото, докато в даден момент успешно се отделя извън него чрез оргазъм.

Райх дори конструира машина, която му позволява да изучава тази енергия, кръстосвайки методи и разбирания не само от психологията и биологията, но дори и между философските течения от Изтока и Запада. Той дава име на енергията – оргон, тъй като я открива и наблюдава за първи път по време на изучаване механизма на оргазма. Скоро след това обаче започва да търси оргона и в области далеч извън човешкото тяло, формирайки ключовите елементи в теорията си, която поставя оргона буквално във всичко – от гравитацията до климата.

 

Райх и поддръжниците му извършват множество проучвания, като създават и акумулатори за събиране на тази енергия. През 1947 година той пише книга, свързана с раковите заболявания, в която описва експериментите си над мишки, в които инжектира ракови клетки, съдържащи „биони“. Под това название той поставя градивната единица на енергията на живота, която смята, че е открил. И тъй като ракът според него е резултат от нарушение или липса на този елемент, Райх твърдял, че може да удължи живота на мишките, използвайки събраната от него енергия оргон и оргонните акумулатори.

Дори днес все още съществуват организации като Американския колеж по оргономия, които формално следват методите на Райх, както и терапията с оргон като опция за лечение на болести и състояния, включващи посттравматичен стрес, шизофрения, анорексия и обсесивно-компулсивно разстройство.

Фредерик Пети

Според астронома Фредерик Пети Земята има… втора Луна! По време на работата си в обсерваторията в Тулуза, Франция, през 1846 година Пети твърди, че е открил наличието на втора Луна, което обяснява някои астрономически загадки, които тогавашните учени наблюдават. Той твърди, че втората Луна има орбитално време (обикаля Земята) от само 2 часа 44 минути и 59 секунди. А най-близката точка, до която се приближава към нашата планета, се намира на разстояние… 3570 километра!

Разбира се, никой не взима твърденията му на сериозно, когато те са публикувани. Но той упорито продължава да публикува изследванията си за ефекта на традиционната Луна и откритата от него за период от цели 15 години. И може би тази теория щеше да изчезне безследно, ако не е била използвана от… Жул Верн и неговите герои в романа „От Земята до Луната“.

Споменаването на тази втора Луна от големия писател е само мимолетно, но той посочва и името на астронома. В резултат много астрономи аматьори буквално се „връзват“ на информацията и започват да претърсват звездното небе за доказателство за втората Луна. И, разбира се – не я откриват, но свършват доста полезна работа, откривайки много други реални космически обекти в орбита около Земята.

 

Историята с допълнителната земна Луна има и още по-забавно продължение. През 1888 година астроном на име Георг Уолтемат обявява за откритието си – че нашата планета се обикаля не само от две, ами от цяла мрежа от минилуни! Някои от тези минилуни блестели в небето със силата на Слънцето. Той прави изчисления и посочва серии от дати и часове, в които хората би трябвало да могат да наблюдават минилуните, преминаващи пред слънчевия диск. И, разбира се, много хора се поддават на тези „факти“, прекарвайки няколко дни в началото на февруари 1898 година, взирайки се в Слънцето. Нито един от тях не видял и следа от минилуните, разбира се.

Марсел Вогел – растения с чувства и кварцова памет

Този учен започва кариерата си след като „открива“, че растенията притежават чувства, подобни на човешките. Работещ като инженер в IBM, Вогел започва да тества реакциите на растенията към стимули, като отрязване, откъсване, нараняване. И твърди, че може да регистрира реакции, отчитани като отделена енергия. Според Вогел обаче растенията отговаряли емоционално само и единствено ако свържем нашата собствена (в случая неговата) енергия и емоция с тях. Той бил убеден, че растенията складират менталната си енергия и я отделят в момента, в който се свързвате с тях на тези нива.

Тези „научни“ изследвания Вогел прави през 60-те години на миналия век. През 1974 година обаче прави ново „откритие“, свързано с кварцовите кристали и няколко години след това изучава техните възможности в качеството им на обект за съхранение, запазване и увеличаване силата на менталната енергия. Идеята му да работи над кристалите идва, след като медитирал, взирайки се в лицето на Дева Мария и кварцов кристал, закрепен на изображението. След около 1 час фокусиране според него кристалът приел формата, наложена от умствената сила на Вогел. По-късно той опитва да разработва методи за използване на малки кристали, помагащи за по-бързо фокусиране на енергията. Такива кристали са налични на пазара и до днес (Vogel-cut crystals) и хич не са евтини, като се рекламират като „енергийно изчистени“. Те имали качеството да усилват енергиите, отделени от човешкото тяло.
Разбира се, според Вогел най-висшата и мощна сила е любовта, така че тези кристали имат чудесното свойство да прихващат, запазват и усилват именно… любовните пориви.

 

През 1984 година той дори основава Psychic Research Inc., която има няколко възвишени цели. Една от тях е желанието за безвъзмездно пречистване на водни ресурси чрез подреждане на енергийната структура на водата, както и ускоряването на… процеса на стареене на вината, използвайки същите методи.

Ингац фон Пекцели – иридология

Човешкото око отдавна се счита за вход към душата. От векове насам медиците наблюдават пациентите си внимателно в очите, твърдейки, че това им помага при диагнозата. И със сигурност в тези твърдения има нещо вярно, но унгарският доктор Игнац фон Пекцели ги довежда до сериозни „висини“.

Работата му започва случайно – когато наблюдава черно петънце в окото на бухал, чийто крак е счупен. Въпреки че инцидентът се случва в младостта му, споменът остава жив през следващите години, докато учи медицина във Виена. И когато през 1867 година той завършва, вече е наблюдавал и изучавал очите на хиляди приятели и пациенти, създавайки таблици за връзките между ирисите на хората и различни части на тялото.

Според Пекцели всяко нарушение на функциите в тялото може да бъде диагностицирано само чрез наблюдение на промените на цвета на човешкия ирис. Унгарецът дори стига до такава крайност, че започва да вярва, че лекарските прегледи и методи са абсолютно излишни. Чрез наблюдение на съответна част от ириса на окото можела да се регистрира абсолютно точно всяка болест.

 

До наши дни ирисовата диагностика има множество привърженици, които се обучават да откриват болести и генетични нарушения според ириса на хората. Методите на тази диагностика включват разделянето на хората на три типа според цвета на очите. Синеоките са от лимфатичен конституционен тип, като са предразположени към кожни проблеми (акне, пърхот), артрити, бронхити и очни заболявания. Тези с кафяви очи принадлежат към хематогенния тип и са склонни към анемия, болести на храносмилателната система, диабет и др. Останалите хора са смесица от първите два типа, така че, ако очите ви са нещо между сини и кафяви, това означава че всички болести са точно предназначени за вас.

Съдия Едуард Джоунс – персонологията

Според книга, написана от основателя на Международния център по персонология, тази наука е основана през 1930 година от съдия, работещ в района на Лос Анджелис. След като наблюдавал година след година лицата на обвиняемите в съда, съдията Едуард Джоунс започнал да прави логически връзки между израженията на лицата особено на онези хора с доказани престъпления.

 

След като съдията поставя основите на своята работа и дори нарича науката персонология, нови проучвания са извършени от редактор в местен вестник – Робърт Уайтсайд. Според неговите заключения лицето на всеки човек може да бъде чист индикатор за неговите персонални качества. И тъй като физиономията е генетично наследена, няма как родословието и личността да не са тясно свързани.
Ако се позамислим, всъщност тук става дума за нещо като „ранна версия“ на днешната криминология и профилирането на престъпниците. Но в случая крайните разбирания са малко по-големи, отколкото трябва, защото персонологията твърди, че криминалният начин на живот и склонността към това са буквално изписани на лицето и е нужно просто да бъдат разчетени.

В наши дни съществуват цели институти, в които хората се обучават на подобни техники за разчитане на човешкото поведение по лицата.

Ханс Хорбигер – теорията за космическия лед

През 20-те години на миналия век австриецът Ханс Хорбигер представя на научния свят теорията си, но тя набира популярност сред по-обикновените хора заради достъпния си език и лесно разбираемите идеи. Тя просто твърди, че… всичко е изградено само и единствено от лед!

Ледът е материалът, от който е изградено всичко във Вселената – от звездите в небесата, до Земята и дори участва в създаването на живота върху нея. Хорбигер рекламира теорията си като революционна, казвайки, че тя предоставя липсващата спойка за обясняването на всички процеси в познатата ни Вселена заедно в една обща теория.

Обяснението за начина, по който е създал теорията си, също е много интересно. Той изпитва видения през 1894 година, по време на които пред него е „разкрито“, че ледът всъщност е елементът, от който е изградено всичко. Фактите, въз основа на които той описва теорията си, са базирани на „креативна интуиция“ и „изкуствени експерименти“.

Вместо да изложи първо теориите си пред научната общност, Хорбигер ги представя на масовия читател с надеждата, че евентуалната им популярност ще допринесе за по-сериозното и възприемане след това от учените. И за изненада на всички тази стратегия върши работа.

Набрала „скорост“ благодарение на доверчивите читатели, теорията получава разпространение във вид на цели романи, комикси, радиопрограми. Възприета е дори от нацистите в Германия и става един от тайните проекти за изследване на Химлер, макар че неговите учени (гениални и истински) твърдели, че ледената теория и пълна глупост. Едва след края на Втората световна война, с края на поддръжката от страна на Химлер, проектът и теорията за космическия лед са прекратени и записани в аналите като поредната интересна историческа псевдотеория, част от псевдонауката.

Джон Кийли – вечен двигател

Идеята за перпеттум мобиле е древна и вдъхновяваща. Хората се опитват да създадат такова устройство още от Средновековието. И ако не знаете какво е това – дефиницията е за машина, която може да произвежда енергия в по-голямо количество от приложената към нея, за да работи. Което е… разбира се, невъзможно според съвременната наука и физичните закони.

Това не спряло Джон Кийли да опитва да създаде такава. Роден през 1837 година, той работи най-различни неща, като художник, карнавален викач, член на оркестър. И, разбира се, в един момент опитва да стане известен, обявявайки публично, че е открил напълно нова форма на енергия, която може да генерира невероятна мощ. Използвайки енергията на водните молекули, Кийли синхронизирал молекулярните вибрации със своята машина и… произвеждал безкрайно количество енергия.

Това изглежда много смешно, но Кийли бил доста убедителен. За кратко време той успял да намери инвеститори и впечатляващо огромен за онези времена капитал от 5 милиона долара, с които основава Keely Motor Company. Псевдоученият дори демонстрира пълноценен „двигател“ през 1874 година. В описанието към него фигурират обяснения като „етерно-етерен“ и „металически импулси“, като включването на двигателя дори се случвало дистанционно, чрез… свирене на музикален инструмент!
Кийли успявал да държи интереса на инвеститорите буден благодарение на платени хора, вдигащи шум около „изобретението“, като в същото време упорито отказвал да го патентова с обяснението, че го е страх някой да не му открадне идеята.

 

Компанията му става официална през 1890 година и тогава някои сериозни организации като Scientific American започват да разкриват сериозните дупки в бизнеса му. Находчивият предприемач обаче успява да задържи компанията си и парите още цели осем години – чак до смъртта си през 1898 година. До тази дата компанията Keely Motor Company вече е в „бизнеса“ цели 25 години, без да е произвела реално работещ продукт и без да е платила нито цент дивиденти на инвеститорите си. Когато те решават да проверят мистериозната демонстрационна лаборатория на компанията и двигателя, с който Кийли толкова време печели тълпата, откриват фалшив двоен под и бутилки със сгъстен въздух, който придава илюзията за невидима енергия. Точно както истинските учени от Scientific American прозорливо са предвидили и описали…

Рене Блондло – N-лъчите

През 1903 година научната общност все още е силно развълнувана от откриването на рентгеновите лъчи и техните възможности. Френският учен Рене Блондло започва да експериментира с тях и заявява, че е открил допълнителни лъчения, които нарича N-rays според името на родния си град (Нанси).
Експериментите му са обградени с огромна доза скептицизъм и въодушевление. Като скептиците се базират на „ахилесовата пета“ на псевдонауката – факта, че тя не може да повтаря успешно експериментите си пред обективния поглед на учените.

Блондло за пръв път регистрира N-лъчите, когато… видял малко проблясване в ъгъла на погледа си. Неговите инструкции и описания как да наблюдаваме тези лъчи били доста странни. Те включвали затварянето на наблюдателя в тъмна стая за известно време, преди започване на експеримента – с цел очите да бъдат привикнали за тях. Освен това ученият твърдял, че някои хора можели да наблюдават тези лъчи почти веднага, докато други трябвало да опитват отново и отново… и ако не ги виждат да опитват пак!

 

Французинът и негови приятели дори направили списък с характеристиките на N-лъчите, може би вдъхновени от факта, че германските им колеги открили истинските рентгенови лъчи. Според французите N-лъчите можели без проблем да преминават през всичко, което блокира обикновената светлина, но… били спирани от прозрачни материали! Те се отделяли от Слънцето, но… само в облачни дни! Още един френски учен добавил своя принос към теорията за N-лъчите, твърдейки, че човешкото тяло също произвежда N-лъчи. Името на учения е Огюстен Шарпантие.

И тъй като учените от Англия и Германия явно били безразлични към цялата тази лудост, се наложило американски физик от университета Джон Хопкинс да пристигне във Франция при Блондло, за да установи истината веднъж завинаги. Използвайки научен подход и хитрост, физикът за кратко време успял да покаже пред всички, че в случая става дума за абсолютни глупости. Така че само година след „революционното“ откритие на Блондло той бил разорен и опозорен пред колегите си.

Алберт Абрамс – радионика

В началото на 20-и век доктор на име Алберт Абрамс твърди, че е открил тайната как да диагностицира и лекува почти всяко човешко заболяване. Отговорът се криел в начина на вибрации на всяка отделна клетка от организма. Тези вибрации той нарича „електрически реакции на Абрамс“, които можели да се прочетат и запишат индивидуално за всеки пациент и след това да бъдат контролирани и настройвани чрез най-различни устройства, създадени отново от него.

Тази псевдонаучна практика била наречена радионика, а хората, които я практикували, гръмко се хвалели, че могат да правят пълна диагноза на човека само по неговата слюнка, кръв или парченца нокти. Някои от тези „учени“ дори използвали пръчки за радиестезия или мистериозни черни кутии с електроника, докато още „по-напредналите“ дори вече не се нуждаели и от това, а можели да засичат и усещат вибрациите на клетките на пациентите си директно.

След всичко това не е чудно, че много хора наричали тази наука мошеническа. Отново се намесил Scientific American, които съвместно с агенцията по храните на САЩ решили да „тестват“ възможностите на тези учени. Те изпратили проби с кръв до най-добрите професионалисти в тази нова наука с молба да им бъдат върнати резултатите. Първата проба с кръв била върната обратно, като диагнозата била колит и съответно с препоръки за конкретно лечение. Всъщност тази кръв била взета от починал човек. Кръв от човек с ампутирани крайници била диагностицирана за лечение на артрит (от който страдали именно липсващите крайници), а кръв от птица била диагностицирана с инфекция на… синусите!
Невероятно е, но и днес има много организации, използващи радионика с най-различни развити методи, които те описват като „интуитивна наука“. Всички те се опитват да диагностицират проблемите на хората чрез разпознаване на тяхното конкретно енергийно поле. Изборът дали да ги използвате и да им се доверявате, разбира се, е ваш.

Франц Месмер – животински магнетизъм

Ако предположите, че името на Франц Месмер стои в основата на думата „месмеризъм“, ще сте абсолютно прави. Но около неговата личност, известна най-много с хипнозата, има редица други интересни хипотези.

Началото на кариерата на Месмер започва, когато пише дисертацията си на тема влиянието на движението на планетите върху човешкия организъм. Всъщност той буквално я преписва от друг известен английски лекар, като по-късно признава това официално. Но стартът на кариерата му вече е даден.

След като се жени за богата вдовица и стартира собствена практика, той представя нов метод за лечение на пациенти, които не се влияят от стандартните лекарски практики. И когато усилията му са възнаградени с успешното лечение на жена, върху която е използвал магнити, той е въодушевен и продължава да експериментира с явлението, наречено „животински магнетизъм“.

Съвременниците му обаче са доста скептични дори когато Месмер твърди, че е излекувал загубеното зрение на жена, която била сляпа от тригодишната си възраст. Появата му пред Кралската академия на науките не преминала добре, както и представянето му пред други научни общности, затова с помощта на „излекуваните“ от него хора той започнал да се бори за вниманието на правителствата на различни държави, където не го познавали.

Изследванията през годините върху ефекта на слабите магнити върху организмите показали, че той е нищожен или липсва тотално. Въпреки това всички знаем, че до ден-днешен съществуват много лекари, продукти и методи за лечение чрез магнити.