Според изследователите кратерът Гейл, в който се приземи ровърът Curiosity, е бил дъно на езеро в миналото. Идеята не изглежда налудничава, защото свидетелствата за вода на Марс са неубедителни, но многобройни.

Учените от NASA съдят за това по скални наноси, които най-вероятно са формирани от вода с дълбочина около метър. Тоест, най-вероятно е имало потоци, които са се стичали към дъното на кратера – езерото. По време на пресконференция екипът обяви, че най-вероятно долината е запълвана и пресъхвала периодично, което образува седиментни слоеве в почвата. Според изследователите това е образувало и връх Шарп.

Основният им довод са няколко наноса, открити по време на пътуването през Шарп. В слоевете се забелязват материали, донесен от ветрове, седимент от застояла вода и от течаща вода. Според учените те представляват етапите на пресушаване, запълване и пълноводие на езерото. Дълбочината е достигала няколко стотин метра – ако това е вярно, периодът, в който Марс е поддържал вода, е доста по-обширен от настоящите схващания.

 

Тагове: