Науката определя пренаселеността като нежелано състояние, при което броят на съществуваща човешка популация надхвърля абсорбционния капацитет на Земята. Редица фактори водят то това състояние: намалена смъртност, по-добри медицински заведения, изчерпване на ценни ресурси са няколко от причините, които водят до свръхнаселеност.

От времето на чумата през XV век до сега растежът на населението постоянно нараства, като междувременно са избухвали стотици войни, природни бедствия и изкуствено създадени опасности от човечеството. Въпреки това населението винаги е продължавало да нараства и в наши дни развиващите се страни са изправени пред проблема с пренаселеността повече от вече развитите страни. Нарастващият напредък в технологията с всяка изминала година е засегнал човечеството по няколко начина. Един от тях е способността да се спасяват човешки животи и да се осигурява добро медицинско обслужване за всички без подбор. В резултат на това продължителността на живот и растежът на населението са се увеличили значително. За това допринасят подобреният стандарт на живот и по-голямото и по-евтино произвеждането на храна.

Нашият уникален дом

Планетата Земя разполага с реки, морета, океани, планини, равнини, пустини, гори, джунгли, разнообразни видове животни и растения и още куп други неща, които човешката цивилизация и мисъл са създали. Благодарение на жизненоважния кислород в атмосферата, храната, водата и всичко останало, което прави планетата ни годна за живеене, хората днес живеят средно 80 години. В сравнение с останалите планети от Слънчевата система Земята може да бъде определена като райската планета заради възможностите за живот, които предлага на човечеството.

Това се отнася особено за т.нар. пет сини зони с най-много столетници в света. Те са Сардиния, Окинава, градчето Лома Линда в Калифорния, гръцкият остров Икария и полуостровът Нико́я в Коста Рика. Това са петте места в света, където е концентриран най-големият брой столетници на глава от населението.

Какво ще стане, ако потърсим звезден дом отвъд пределите на планетата ни? И колко изобщо може да издържи човешкият организъм на друго място в Слънчевата система?

Краткият и доста обезсърчаващ отговор е "не много".

Но това не пречи да се разходим мислено из останалите планети и да проверим доколко гостоприемни са те към човешките туристи.

Меркурий

Меркурий е най-малката планета в Слънчевата система и най-близката до Слънцето. Температурата от страната на Меркурий, която гледа към Слънцето, достига до около 427 градуса по Целзий. За сметка на това на тъмната страна е леденостудено – температурите падат до -179 градуса. Ако човек застане на границата между двете контрастни от към температура страни, би оцелял толкова, колкото може да задържи дъха си – около 2 минути. Освен това сведенията за Меркурий са сравнително малко, тъй като с наземни телескопи може да се наблюдава само един осветен полумесец без много подробности. С други думи - една потайна и неособено гостоприемна планета.

Венера

Венера има приблизително същата гравитация като Земята, затова ходенето по нея би било доста познато усещане за човек… преди да се изпари. На тази планета температурата е около 482 градуса по Целзий и точно затова всеки от нас би оцелял по-малко от секунда на повърхността ѝ. На теория без наличието на парников ефект температурата на Венера би била много близка до температурата на повърхността на Земята. От друга страна обаче, високите облаци са съставени предимно от серен диоксид и капки от сярна киселина, които правят повърхността на планетата невидима почти докато не я стигнете. Да, наистина неприятно място за кацане.

Марс

Съществуват доказателства, че в миналото Марс е бил значително по-подходящ за развитието на живот, отколкото в наши дни. Днес обаче на Марс е доста студено, но въздухът е много разреден, затова студът не би се усещал толкова смразяващо, както на Земята. С доста дебели дрехи човек би оцелял на Марс също колкото на Меркурий – колкото успее да задържи дъха си, или около 2 минути. Това не пречи в миналото да битува  убеждението, че на Марс има живот. Някои астрономи създават карти на повърхността му, на които отбелязват множество „канали“ – линейни структури, за които се е смятало, че са плод на марсианска цивилизация. Днес науката ги приписва на въображението на наблюдателите или в най-добрия случай ги определя като пресъхнали корита на древни марсиански реки. Поради близостта на планетата със Земята, сходната продължителност на деня и наклона на оста, както и многобройните наблюдения на необясними структури на повърхността Марс е едно от най-често споменаваните места в научнофантастичните творби. Реалностите обаче са доста сурови, както се убеждавате сами.

Юпитер

Юпитер е петата по отдалеченост от Слънцето планета и най-голямата в Слънчевата система. Юпитер се върти най-бързо от всички планети в Слънчевата система, в резултат на което полюсите ѝ са видимо сплеснати. Тъй като е газова планета, престоят на Юпитер, или пък в Юпитер, би бил доста неприятен. Ще попаднете в газовата ѝ атмосфера, докато налягането на планетата не ви смаже. Единственият досега космически апарат, директно изследвал атмосферата на Юпитер, е спускаемият модул на Galileo на NASA.

Когато Земята и Юпитер са в най-близката си точка, разстоянието до гиганта е 588 милиона километра. Продължителност на човешки живот на Юпитер – по-малко от секунда. Не си струва пътуването, нали? Юпитер може да се наблюдава отлично при безоблачна нощ с бинокъл или малък телескоп, което е най-безопасният начин да видите планетата.

Сатурн

Вътрешността на Сатурн е подобна на тази на Юпитер — скално ядро в центъра, покрито със слоеве. Температурата на Сатурн обикновено е около -185 °C, а във вътрешността достига до 12 000 K; планетата излъчва 2,6 пъти повече топлина, отколкото получава от Слънцето, което е признак за високата температура на ядрото. За атмосферата на Сатурн са характерни бури и турбуленции, подобни на тези на Юпитер. Тяхната унищожителна сила прави немислимо изграждането на каквито и да било структури. Да не говорим, че подобно на другите газови гиганти и на Сатурн няма твърда повърхност, на която да се приземи спускаем апарат.

Най-голямата забележителност на Сатурн вероятно са неговите пръстени — сами по себе си уникален обект в Слънчевата система, но също толкова враждебни. Най-големият спътник е Титан — единственият спътник в Слънчевата система, за който със сигурност се знае, че има гъста атмосфера.

Уран

Уран е газов гигант и е трета по размери и четвърта по маса в Слънчевата система. Въпреки че е видима с невъоръжено око, Уран не е наблюдавана от древните астрономи заради мъгливите изпарения около планетата. Те обаче крият една от най-негостоприемните планети, познати на човечеството. Атмосферата на Уран е най-студената в Слънчевата система с минимална температура −225 °C. Една от най-характерните черти на Уран е наклонът на неговата ос на въртене от почти 90 градуса. Вследствие на това в дадени части от нейната орбита един от полюсите е обърнат директно към Слънцето, докато другият остава в постоянна сянка, което също не е много благоприятно.

Нептун

Нептун е най-отдалечената от Слънцето планета, което създава доста проблеми за колонизация. Тук ще откриете  най-силните ветрове в Слънчевата система, достигащи до скорост от 2100 км/ч. Температурата във високите облаци достига до −218 °C, една от най-ниските в Слънчевата система заради отдалечеността на планетата от Слънцето.

Единственият апарат, посетил Нептун, е Voyager 2, който се сближи максимално с планетата през август 1989 г. Когато сондата прелита край Уран през 1986 г., се установява, че атмосферата му е много спокойна. Нептун се оказва пълна противоположност, демонстрирайки забележителни атмосферни феномени, които го правят неподходящ за каквато и да било човешка колонизация.

Плутон

Плутон е не само по-малък и по-лек от всички планети в Слънчевата система; той е по-малък и по-лек от седем спътници на други планети. Астрономите знаят малко за размерите и повърхността на Плутон поради отдалечеността му от Земята. Изглежда, че планетата е частично покрита със замръзнал метан и има тънка атмосфера, съдържаща предимно метан. Поради ниската плътност на Плутон астрономите предполагат, че планетата е съставена предимно от лед. Учените се съмняват там да има някаква форма на живот. Въпреки това Плутон е доста интересно място, на което дори е възможно да вали сняг – смята се, че една негова област се състои от азот, метан, въглероден окис, които от своя страна предизвикват снеговалеж.

Луната

Луната е единственият естествен спътник на Земята и петият по размери в Слънчевата система. През 1969 г. Нийл Армстронг и Едуин Олдрин стават първите хора, стъпили на Луната. След края на програма Аполо човешкото изследване на спътника е прекратено, въпреки че след това няколко спускаеми и орбитални апарати са пратени до Луната с изследователска цел. Въпреки всичко няколко страни са заявили, че имат планове за изпращане на хора до Луната към 2020 г.

Означава ли това, че сме на крачка от първата ни космическа колонизация? Не толкова бързо – за това ще са необходими поне още две десетилетия. Според учените обаче към 2040 г. поне сто души ще живеят на Луната, ще топят лед за вода, ще правят домове с 3D принтери и ще ядат растения, които са пораснали в лунната почва. до 2030 г. могат да се изпратят от шест до десет човека на Луната – учени, техници, инженери, които могат да развият селището така, че до 2040 г. да има капацитет за сто човека.

Астрономите винаги са предполагали, че Луната е набраздена от дълги, извиващи се подземни тунели, породени от отдавнашна вулканична активност и подобни на образуванията от лава на Земята. Те се формират, когато горният слой от втечнения скален материал изстине по-бързо, а лавата във вътрешността се оттече, оставяйки след себе си скална кухина с различна дължина и форма. За съществуването на подобни тунели подсказваха извиващи се подобно на вени бразди на лунната повърхност, а изпратената неотдавна японска сонда даде първото доказателство за кухина във вътрешността на подобна бразда. Теоретично подобни тунели могат да служат като убежище за бъдещите лунни заселници от Земята. „Покривът“ на тунела би ги защитил от слънчевата радиация, а във вътрешността за хората би било по-лесно да поддържат постоянна температура на средата.