Идеята за „слънчево геоинженерство“, или изстрелване на частици на стойност несметни долари в стратосферата, за да се намали затоплянето на Слънцето, отдавна се разглежда като последно средство за справяне с нарастващата климатична криза.

Въпреки значителното противопоставяне на идеята за намеса в цели екосистеми наведнъж, все по-голям брой учени започват сериозно да проучват възможността, съобщава The New Yorker.

Едва миналия месец Белият дом обяви петгодишен изследователски план за изучаване на геоинженерството: знак, че идеята е излязла от сферата на научната фантастика на фона на период на бързо покачващи се температури и неуспешни климатични цели.

Дори и с почти пълно спиране на използването на изкопаеми горива, човечеството върви към катастрофа. Парижкото споразумение, правно обвързващ международен договор за изменението на климата, беше прието от 196 държави, които се съгласиха да направят всичко възможно да ограничат глобалното затопляне до възможно най-близо до 1.5 градуса по Целзий. Но постигането на тази цел се оказа почти невъзможно. Според октомврийски доклад на UN Climate Change всеобщите усилия за намаляване на емисиите на парникови газове са били недостатъчни, за да постигнем тази цел до края на века.

Този вид мрачна перспектива кара все повече и повече изследователи да се обръщат към изследването на геоинженерството като потенциално последно средство.

Точно както частиците, освободени от масивен вулкан, за които предишни изригвания са показали, че водят до падане на температурите, инжектирането на аерозолен серен диоксид в стратосферата може да има подобни резултати.

Въпреки че има консенсус сред експертите, че има голям шанс тези частици действително да засенчат и охладят повърхността отдолу, едва започваме да разбираме възможните странични ефекти, особено в глобален мащаб.

Например температурните колебания могат да предизвикат екстремни климатични условия като наводнения на неочаквани места по света. Увеличаването на местните резервоари може дори да позволи разпространението на болести като малария.

Освен това имаме и факта, че геоинженерните усилия на една държава могат да имат огромни и потенциално катастрофални политически последици.

„Вярваме, че не съществува система за управление, която да може да реши това, и че нито една не е научно правдоподобна“, казва пред списанието Франк Бирман, политолог от университета в Утрехт. „Трябва да вземете решения относно продължителността, степента и разпространението на подобни методи. Всичко това се нуждае от разумно разпределение според нуждите и условията.“

Накратко, това е много спорна идея, която просто може никога да не се осъществи, тъй като ще изисква всички да я възприемат.

Например, когато учените активно се опитаха да изпробват идеята, тя беше отхвърлена почти веднага, като активистки групи написаха писмо, което дори известната природозащитничка Грета Тунберг подписа. Въпреки съпротивата световните лидери стават все по-отчаяни, докато се взират в перспективата на климатична катастрофа с безпрецедентни размери.

„Геоинженерството като възможно решение на тази катастрофа определено ще се превърне в единствената последна възможност, ако ние като глобална общност продължим по пътя, по който вървим“, каза за The New Yorker екологът Аноте Тонг, бивш президент на Кирибати, малка островна нация, която вече е била силно засегната от покачването на морското равнище.

Ще има ли някога момент, в който човечеството ще трябва да прибегне до толкова драстични мерки като геоинженерството? Предвид скорошния ни опит това не е напълно изключено.

Снимка: Unsplash

Виж още: Шумът в градовете накара птиците да запеят друга песен