Най-невероятните мостове в света – І част

Мостът е обичайно и необходимо съоръжение, което ни дава повече свобода на придвижване и достъп до трудно достижими места. Подобни места за преход са създавани от най-древни времена досега. Днешните обаче се отличават със стабилна, здрава, високотехнологична конструкция, гарантираща сигурност и удобство на преминаващите пешеходци или транспортни средства. Все пак има някои съоръжения, които рязко се отличават от своите себеподобни - по дизайн, разположение, начин на изработка, предназначение...

Тук ви представяме девет от най-необичайните мостове в света и сме сигурни, че ще ви харесат.

Пешеходният мост "Мойсей", 2011

Местоположение: Fort De Roovere, Холандия
Тип: пешеходен
Дължина: 51 метра

Fort De Roovere, където се намира един от най-необичайните мостове на новото време, е създаден през XVII век. Представлявал е съоръжение, участващо в защитата на Холандия от нападения от страна на Франция и Испания. Мостът "Мойсей" е създаден там при предприемането на мащабна реконструкция на форта. Архитектите трябвало да решат как да направят "невидим" мост за туристи, минаващ през крепостния ров, пълен с вода. Специалистите се справили чудесно със задачата, издигайки съоръжението на основата на библейски мотив - разделянето на морето на две части от пророка Мойсей.

Мостът е изцяло потопен, така че туристите, преминаващи по него, се оказват под нивото на водата. От разстояние съоръжението не се вижда и се забелязва едва когато човек приближи максимално близо до рова. Заради факта, че се намира непрекъснато в досег с вода, мостът е изработен от специално обработена и устойчива на водна среда дървесина. "Мойсей" е и един от финалистите в престижния конкурс Dutch Design Awards.

Мостът "Роял Джордж", САЩ, 1929

Местоположение: Каньона на река Арканзас, Колорадо, САЩ
Тип: пешеходен
Дължина: 366 метра
Височина: 321 метра над най-ниската точка на каньона

Каньонът на река Арканзас става особено известен в средата на XIX век, когато там намират самородно сребро. По време на "сребърната треска" за достъп до там е построена железопътна линия. По-късно в района са намерени останки от динозаври и мястото бързо става популярна туристическа дестинация. За да се осигури бързо преминаване на туристите над реката, е построен "Роял Джордж". Широчината на съоръжението е 5.5 метра, а при построяването му са използвани 1292 дъсчици, образуващи вътрешната "пътечка" за преминаване на пешеходци. В началото на 60-те години на миналия век мостът получава печална известност като "моста на самоубийците". В началото на XXI обаче придобива друга слава - като чудесно място за бънджи скокове. За хората, които имат страх от височини, съоръжението е едно истинско предизвикателство, а понякога - непреодолимо препятствие.

Мостът "Леонардо да Винчи", Норвегия 1501/2001

Местоположение: Аас, Норвегия
Тип: пешеходен и велосипеден
Дължина: 100 метра

През 1502 г. Леонардо да Винчи разработил проект за каменен мост над залива Златния рог в Истанбул за султан Баязид II. Дължината, която Да Винчи предвижда, е 360 метра, като 240 метра от тях се падат на арката на съоръжението. Владетелят решава, че проектът е просто някаква фантастична, невъзможна за осъществяване идея, и той бива забравен за дълго. През 1996 г. обаче записките на Леонардо за моста са открити от художника Вебьорн Санд и на тяхна основа се ражда Leonardo Bridge Project. Новият мост не е построен толкова голям, колкото е бил замислен от великия художник и изобретател, но дизайнът му е запазен. Впечатляващото у него е наличието на три носещи арки, разширяващи се в основата си и съединяващи се в най-високата си част. Мостът е изработен по специална технология от залепена по специфичен начин норвежка дървесина.

Мостът Storseisundet, Норвегия, 1989 г.

Местоположение: Атлантически път, Мьоре ог Ромсдал, Норвегия
Тип: автомобилен
Дължина: 260 метра

Това е най-дългият от осемте моста на Атлантическия път - трасе с дължина пет мили, свързващо остров Ейвъри с континента. Необходимостта от този път се усеща остро още в началото на ХХ век, когато става ясно, че железопътният транспорт не е благонадежден в случая заради ронливите почви на малките острови. Атлантическият път е построен през 1989 г., като през първите 10 години е платен.

След 1999 г. са построени допълнителни отсечки и пътят се превръща в една от най-посещаваните забележителности на Норвегия. През 2005 г. съоръжението дори получава званието Norwegian Construction of the Century (Норвежко съоръжение на столетието).
Мостът Storseisundet е може би най-известният участък от Атлантическия път. Особено добре е познат с оптичната илюзия "мост към нищото" - от определен ъгъл се вижда сякаш пътят свършва и пътуващите по него падат в морето или в някаква пропаст.

Мостът Slauerhoffbrug, Холандия, 2000

Местоположение: Леуварден, Холандия
Тип: автомобилен (подемен мост на подвижна платформа)
Дължина: 15 метра

Изключително странен мост, управляван дистанционно и приличащ на гигантски багер, ако го гледате отдалече. Наричан е още "летящ мост", въпреки че няма нищо наистина летящо в него. От гледна точка на архитектурата той е наследник на подемните мостове на средновековните замъци. С тази разлика, че прилича по-скоро на съвременен промишлен робот. Квадратната платформа на моста се повдига 10 пъти в денонощието над реката почти вертикално, освобождавайки място за преминаване на плавателни съдове.

При вдигнато положение на съоръжението се вижда, че долната му част е боядисана в основните цветове на Леуварден - синьо и жълто.

Магдебургски воден мост, Германия, 2003

Местоположение: река Елба, Саксония-Анхалт, Германия
Тип: плавателен акведукт, мост-канал
Дължина: 918 метра

Странно е, защото тук мостът минава над река не да осигури сух преход на пешеходци и превозни средства, а за да предостави воден път за преминаването на плавателни съдове. Каналът е широк 32 метра и дълбок 4 метра. Все пак отстрани на водата е предвидена и пътека за преминаването на пешеходци.

Мостът свързва Източна и Западна Германия. Строежът му започва още през 1938 г., но заради Втората световна война работата по проекта спира. Изграждането му стартира отново чак през 1997 г. Съоръжението е изградено от 24 000 тона стомана и 68 000 кубика бетон.