Преди седмица Google представи резултатите от своето проучване Consumer Barometer, проведено в партньорство с IAB Europe и TNS Infratest, чиято цел е да предостави детайлна информация за покупателните навици към момента, но и да посочи бъдещите перспективи за това, как потребителите си взаимодействат с интернет като източник на информация при вземането на решения за покупка.

 

То дава и възможност на бизнеса да види как потребителите проучват различни стоки онлайн и извън мрежата. Обхваща повече от 2000 участници от България с достъп до интернет, които са си закупили даден продукт или категория услуга. Общо проучването цели 36 различни категории, които са разделени в 7 сектора, включващи: пазаруване на дребно, технологии, стоки и здравеопазване, автомобили, медии и забавления, пътуване, както и финанси и недвижимо имущество. Интервюираните отговарят на това, как проучват, преди да пазаруват, и как решават какво да си купят, преди реално да го направят. Въпросите се отнасят за продукти, които са си купили в последните 12 месеца.

 

Като цяло 53% от българите, които купуват продукти и услуги, използват онлайн търсачка, преди да направят своята покупка. Колите (81%), следвани от пакетните почивки (77%) и компютърен хардуер (77%) са на върха на вертикалата по търсения онлайн преди покупка.

 

Данните от проучването ни позволяват да придобием по-добра представа за един от най динамичните пазари у нас – този на мобилни устройства, споделят от Piero 97. Според Google в България проникването на смартфони е 28%, което се равнява на приблизително 2 030 000 потребители, като тази цифра надминава очакванията на мобилните оператори от март тази година. При таблетите статистиката е още по-интригуваща – проникване 8% (около 580 000 потребители), при положение че досега не беше достъпна толкова обобщаваща информация за този вид устройства. Оценявайки това число, трябва да се вземе предвид реалността, че подобно устройство обикновено се използва от цялото семейство.

 

 

 

От Hicomm имахме възможността да си поговорим с г-н Даниел Майер, директор маркетингови проучвания Google за Северна и Централна Европа. Ето какво сподели той за навиците, тенденциите и българските онлайн купувачи.

 

Бихме искали да знаем малко повече за работата ви в Google?

Занимавам се с интернет икономика от 15 години. Преди да се присъединя към Google, работих в интернет доставчик – America Online. Тези длъжности ми предоставиха възможност да прекарам много време в интеракции с интернет потребителите и натрупах много опит. Към Google се присъединих преди 6 години. Това може и да не звучи като много дълъг период, но за компания, която празнува 15 години от създаването си, това е нещо голямо. Моята работа е свързана с изследване на пазара и по-точно на данните – вътрешни данни, с които Google разполага, но и с външни. Аз отговарям за Северна и Централна Европа – Великобритания, Ирландия, Скандинавия, Холандия, Белгия, Германия. Всички тези пазари са изключително добре развити, наблюдава се високо проникване на новите технологии и мобилни устройства (смартфони, таблети), интернет икономиката също е във възходяща линия и има много пари, похарчени за онлайн реклама – нещо, върху което се базира и бизнесът на Google. Аз отговарям за този район.

 

България е извън вашия район, как се решихте да дойдете тук?

От компанията се обърнаха към мен и ме попитаха: „Искаш ли да отидеш в България и да вземеш участие една конференция?“ Аз веднага отговорих: „Да, разбира се.“ Това е един различен пазар, а аз бях любопитен да науча повече за него, а и никога не съм бил във вашата страна преди, което е странно, тъй като съм германец, а ние обичаме да пътуваме, обичаме вашето Черноморие. Беше ми много интересно да дойда тук. Всичко, което знам за България, го научих в последните няколко дни – от мои колеги, но и от данните.

 

Споменахте, че сте научили за България от ваши колеги. Какво ви казаха те?

Имам един колега, който седи съвсем близко до мен в офиса. Аз работя в Германия, Хамбург. Та този колега, когото познавам от много време, ми каза: „Знаеш ли, Даниел, работя вече толкова време в този регион и с останалите добре развити пазари – нещата се получават, но за да се достигне до следващата стъпка, са нужни толкова големи усилия. А по-малките пазари – те направо експлодират, те са много заети, случват се много неща, а темповете на растеж са наистина бързи.“ Той добави, че е голямо удоволствие да се работи с тези пазари. А и в нашата кръв е заложено удоволствието от пътуването и ето ме тук. София е интересен град. Имах малко време, в което успях да се поразходя, и всичко изглежда по-различно спрямо западните столици – кръстоска между западното и източното. Всичко е много интересно. Времето е приятно. Ако отидете сега в Хамбург, ще си кажете, че вали, че времето е лошо. За нас то е нормално. Всичко това е страхотно. А от гледна точка на позицията, която заемам в Google – пазарът тук, въпреки че е сравнително малък, е добре е развит.

Много повече хора, отколкото очаквах, са онлайн. Нещо, от което съм наистина изключително изненадан, е качеството на интернет връзката. Когато си говорих с хората тук, установих, че домашната им интернет връзка е три пъти по-бърза от моята, която използвам в Германия, но и три пъти по-евтина. Всичко това, от моята перспектива, е една страхотна основа за растеж – това се вижда и от цифрите. В крайна сметка всичко опира до навиците на потребителите. Всичко това прави вашата страна много интересна от моя гледна точка.

 

Малко повече за малките пазари...

Мислите ли, че експлозивното развитие на малките пазари се дължи на желанието им да наваксат изоставането си?

Да, имате право. Според мен не е нужно България да се сравнява с останалите пазари, а по-скоро да се възползва от позицията си. Сравнението винаги е полезно, тъй като, ако си леко назад, можеш много лесно да си изградиш ясна картина за своето бъдеще. Това важи в пълна сила за Германия. Ние винаги следим случващото се във Великобритания, тъй като тя има около една година преднина. А сега, когато гледам данните за България, мисля, че сте една година зад Германия. Смятам, ако говорим за икономика, компаниите са опортюнисти – в смисъл, че ще отидат там, където е бизнесът, а рекламодателите ще отидат там, където има публика. Всички хора гледат телевизия в домовете си и затова рекламите са силно насочени към нея – в това има логика. Но сега хората започват да се изместват в онлайн пространството, а компаниите ще се изместят заедно с потребителите. А в онлайн средата рекламите са една добра отправна точка – можете да продавате онлайн, може да се добави допълнителна информация за продукта. Независимо къде са останалите пазари, смятам, че българската икономика ще се промени по начина, по който се променят потребителите. А компаниите опортюнисти ще ги последват.

Достигаме точка, в която хората, които са израснали с интернет, ще започнат да взимат решения и позиции в компаниите. Например, ако погледнем т.нар. Генерация Y – това са хора между 18 и 35-годишни. Всички те са онлайн. Това е много атрактивна, примамлива публика. Хората между 32 и 34 изграждат своята бизнес кариера. Те са свикнали с интернет и те ще влияят върху действията на компаниите.

 

Колкото и тривиално да звучи, една от най-добрите страни на интернет е, че всеки може да го използва – ако искаме да произвеждаме автомобили, ще са ни нужни огромни фабрики, а за интернет е нужен само компютър. Това е добро за малките пазари, тъй като не са нужни големи инвестиции... поне в началото.

Именно. Има много продукти, които потребителите могат да закупят без нужда от допълнителна помощ или напътствие – книги, CD, видеоигри и други продукти, чието закупуване не носи риск. Защо да отивам до магазина, като мога да го направя онлайн. Тук има и още нещо важно – това е удобството на дома. Защо да посещавам туристическа агенция – те искат да ми продадат нещо и това е ясно, всеки го знае. В онлайн пространството е интересно да откриваш сам дестинациите, да търсиш по-добри цени – има прозрачност, но за някои хора е трудно, тъй като имат изградени навици. Нужно е време, но и това ще се промени. Хората ще стават все по-сигурни в онлайн средата, а това ще задвижи допълнително и икономиката. А и както казахте – не са нужни огромни инвестиции. Можете да започнете с нещо малко. Това е друг положителен аспект. Човек може да започне да работи в съвсем малък район. В София, до колкото ми е известно, има около 1.2 млн. жители, а от тях около 800 000 са онлайн. Можеш да започнеш само с тези потребители – да рекламираш само на хората от София. Това е хубавото – можеш да се фокусираш върху определена група.

 

 


 

Да, нужна е просто подходящата идея, но и правилното й изпълнение...

Да, правилното изпълнение е важно. Никой не иска да прекара много време в даден уебсайт – нужни са само 2 секунди, за да прецениш дали получаваш това, което търсиш. Иначе просто изчезваш, затваряш сайта.

 

Много по-лесно и по-бързо можеш да затвориш сайт, отколкото да излезеш от магазин..

Да. Това е много важно. Отнема известно време, преди да се създаде добър уебсайт. Важна е връзката, тъй като потребителите очакват да бъдеш винаги там (да бъдеш в интернет). Има много примери за компании, които просто изчезват. Те са твърде свързани със старите методи, не са успели да преминат към онлайн средата. Например компаниите, които изпращат хартиени каталози по пощите – те започнаха да изчезват от немския пазар.

 

И за нас това е нещо много интересно. Инвестициите, които се влагат за тези каталози, могат да бъдат дадени за онлайн кампания, която да достигне до много повече хора.

Отново става въпрос за навиците. Ако компаниите продължавали да правят каталози много години, преминаването към онлайн е трудно, навикът се пречупва трудно. Много по-лесно е, ако започваш начисто. Amazon и Ebay имат огромен успех и една от причините е, че са започнали от чисто начало – не са имали товар от миналото, който да им попречи да се развиват бързо. Всички традиционни компании трябва да променят навиците си, а това отнема време. Потребителите са по-бързи в това отношение.

 

Има и някои компании, които изпреварват потребителите...

Да, но те обикновено започват от нулата. Дори и Apple. През 80-те е много популярна компания, но след това в един момент почти изчезва. Тогава идва едно ново начало. Компанията слага всички яйца в една кошница – така се появяват iPhone и iPad.

 

Tова са продукти, които променят пазара. Отново виждаме добро изпълнение.

Да, а Apple разчита на функционалност. Първият път, когато видях iPhone – беше невероятно. Дори си спомням деня и мястото. Това важи и за отличния уебсайт. В Google тестваме полезността на много сайтове. Ние дори сме тествали 50 различни нюанса синьо, което използваме за линковете – за да оптимизираме щракването върху тях. Това са много малко неща, но малките неща са много съществени – именно това трябва разберат и българските компании. И те ще го направят.


Важни са малките детайли...

Малките детайли. Ставаме свидетели на много компании, които търсят бързи пари – продават стока, но не предлагат обслужване след продажбата. Или поне не качествено. Това се среща често.

Мисля, че това се променя с интернет. Той въвежда все по-голяма прозрачност. Става все по-трудно да подведеш потребителите. През 90-те, когато искахме да си купим нещо, разчитахме на продавача. Нямахме никаква идея от кой телевизор ще направи повече пари. А той се опитва да продаде този, който е по-удачен за него. Нямаше много места, от които да се сдобиеш с обективна информация – изключение са печатните ревюта. А сега хората търсят информация онлайн. Ето нещо интересно, което научихме от данните. Имаме 36 много различни продукта – при 71% от покупките хората са правили онлайн проучване. Продуктите са много различни – от хранителни стоки до автомобили. Онлайн информацията е много важна за избора. Хората все още масово купуват от магазините, тъй като искат да се докоснат до продукта, но вече отиват с определена идея, изграден образ. Става все по-трудно и за продавачите, тъй като те трябва да се справят с потребители, които знаят много за стоките. Ето това е прозрачност. За компаниите става все по-трудно, тъй като, ако потребителят е недоволен от продукта или не получи нужната поддръжка – той влиза онлайн и споделя мнението си. Или дава рейтинг: „Супер продукт, но никой не ми помага, когато имам проблеми – давам му 2 от 5 звезди.“ И компанията ще види това и ще си каже: „Можем да го поправим.“ Ето това е нещо, което много харесвам в интернет.

 

Това прави ли продуктите по-добри?

От моята гледна точка 90-те бяха годините на маркетинга, а сега е прозрачността в интернет, качеството на продукта. Именно така работим в Google: първо мислим за продукта, останалото ще последва – продажбите ще дойдат, ако той е добър.

 

Това е нещо, което харесваме в Amazon – добри продукти на добра цена, а след това печалбата идва от допълните продажби.

Точно така и базирано на избора на потребителите, на информацията, могат да бъдат препоръчани други неща, които да бъдат релевантни. Това е чудесно. Ако искам да си купя книга и отида в Amazon, но нямам идея за определено заглавие, мога да погледна в препоръчаните за мен. Това работи чудесно. Всичко е базирано на информацията. Данните са новото гориво за икономиката. Резултатите и рекламите, които излизат в Google, са базирани на данните.

 

Имаше ли нещо интересно за навиците на българите при онлайн търговията?

Първо – голяма част от населението е онлайн и за това спомага качеството на интернет връзката. Електронната търговия е добре, но изостава от тази в Германия, но сте на едно ниво с Хърватска. Най-голямата изненада е, че все повече хора търсят онлайн – повече, отколкото потребителите в Германия или Великобритания. Ако вземем 10 покупки – 7 са направени след онлайн справки. Типичното поведение в България отговоря не нещо, което наричаме ROPO – research online, purchase offline (информирай се онлайн, купи офлайн).

 

Това не е ли резултат от икономическото състояние, в което се намираме?

Да, вашата икономика имаше проблеми. Сега изглежда в по-стабилно състояние, но хората искат да направят възможно най-правилната покупка. Те са много внимателни. В Германия, където икономиката е по-добре развита, се правят много повече импулсивни покупки. Това е важен урок за търговците – не трябва да се гледа на онлайн пространството само от търговска перспектива, но и като главен информационен канал за офлайн покупки. Те трябва да имат силно присъствие онлайн. Профилът на българските онлайн потребители не се различава много от този на другите пазари. Това са хора, които попадат в Генерция Y. Те използват интернет активно и няма да спрат да го правят. А дали има ли нещо специално? Не, не мисля. България има много типично развитие и съвсем малко изоставане.

 

Един от проблемите е, че много българи смятат, че средата не е сигурна.

Германците сме също много консервативни. Тук отново става въпрос за навици, а те се променят. Някога имали ли сте проблем с пазаруването онлайн?

Не, никога.

Познавате ли някой, който да е имал?

Не.

Ето. Всеки е чувал по нещо, но обикновено никой не се е сблъсквал с големи проблеми – кражба на лични данни или пари. Мисля, че с времето хората ще станат по-сигурни в интернет средата. Основното са навиците.

Тагове: