Щастливи сме да ви представим едно супер интересно интервю с един българин, с когото трябва всички да се гордеем – Влад Савов! Той работи в най-влиятелната технологична медия в света, The Verge, нещо повече, той е един от съоснователите й!
Малко вероятно е да не сте чували за The Verge - сайта, който постави нови стандарти в отразяването и видео заснемането на технологични новини и днес всички останали медии в този бранш си сверяват часовника с него.
Зад The Verge стои американската медийна компания Vox Media с офиси в Манхатън - Ню Йорк. В сайта се публикуват новини, анализи и коментари, продуктови ревюта, подкасти и забавни видеошоута. Сайтът използва своя собствена патентована издателска платформа с богато видео съдържание. Медията се финансира от реклами и спонсорство и се управлява от нейния главен редактор Нилай Пател и главния директор по съдържанието на Vox Media Марти Моу.
The Verge стартира на 1 ноември 2011 година и след по-малко от 2 седмици ще навърши 2 години! The Verge спечели пет Webby Awards за 2012 г., включително награди за „Най-добро писателско майсторство (редакционно)“, „Най-добър подкаст“ за The Vergecast, „Най-добър визуален дизайн“, „Най-добър сайт за потребителска електроника“ и „Най-добри новини за мобилни приложения“.
Здравей, Влад. Би ли се представил на читателите на HiComm? Къде си роден, израснал, какво образование имаш и къде живееш в момента?
Първо трябва да кажа, че името ми е Владислав. Превърнах се във Влад, когато пристигнах в Англия и никой не можеше да произнася името ми правилно. Това беше преди 16 години, през лятото на 1997 г. Израснах във Варвара, едно малко село близо до Пазарджик, и най-важната част от образованието ми идва от България. Въпреки това дипломите ми са от Англия и включват магистратура по право и диплома по финанси.
С какво се занимаваш в момента и какво си работил преди това?
Сега пиша за The Verge, а преди това бях част от Engadget и съм горд от факта, че името ми е сред групата 13 писатели, които основаха The Verge през 2011 година. Започнахме сайта с подобни умения и тематика като в Engadget, но през последните две години сме разширили темите, за които пишем. Отначало името Verge беше като бяло платно за мен, можехме да го превърнем точно в такъв сайт, който ние искахме да четем.
Винаги ли си се интересувал от технологии и как се насочи към писане за технологични медии?
Да, имах късмет като малък, защото в нашето училище имаше компютърна зала. Прекарвах дните си там и играех на компютри „Правец“. Писането също винаги ми е било любимо занимание, затова имах желание да ставам адвокат, но най-накрая намерих начин да комбинирам и двете неща.
Каква е твоята позиция в The Verge?
Официално аз съм старши репортер, но длъжностите варират според деня. Един ден ще съм мениджър на група репортери на събития като IFA в Берлин, а на другия ден ще съм си вкъщи и ще пиша ревю на нов телефон цял ден.
На 1 ноември 2013 година The Verge ще навърши 2 години, а за този кратък период той се превърна в несъмнено най-влиятелната технологична медия в света! Вярваше ли, че сайтът ще постигне толкова голям успех, и то толкова бързо?
Отборът, който построи The Verge, беше сърцето на Engadget, който вече беше най-добрият технологичен сайт. Никога не съм се съмнявал в уменията на колегите ми, но наистина ние пораснахме по-бързо, отколкото дори и ние очаквахме.
Как виждаш развитието на The Verge след още 2 години?
Аз често се шегувам с нашия видео екип, че The Verge е просто уебсайт, в който можеш да намериш Verge видео. Нашите видео продуценти са невероятни и наистина мисля, че в бъдеще много хора ще идват при нас само за да видят най-новото, което те са сътворили. Което е малко странно за писател като мен.
Ние сме много горди от факта, че си българин и ни представляваш като нация в толкова високопоставена медия. След толкова години навън как се възприемаш като националност и как виждаш България отстрани? Носиш ли българския дух?
Ами погледнете моя последен tweet (клик върху снимката) и си отговорете сами... Аз продължавам да мисля, че съм изцяло българин, но не е възможно да живееш в чужбина толкова дълго, без да развиеш някои чужди навици. Например аз казвам "Моля" и "Благодаря" прекалено често, дори се извинявам, когато някой друг се бутне в мен. Въпреки това чувството ми за хумор, за етика и за морал са все още български, така да се каже. Оттук България изглежда екзотична и страшна.
Останалата част от интервюто може да намерите на страница 2...
Кога за последно си бил в България? Интересуваш ли се от случващото се тук?
През миналото лято се върнах за 2 седмици. Истината е, че не следя новините в България. Има достатъчно депресиращи новини в Англия и по-света като цяло.
Добре, да се върнем към технологиите... Как виждаш развитието на технологиите от твоето поколение до днес и накъде сме се запътили за в бъдеще?
Най добрият пример, който мога да дам – компютърът ми от 2000 година. Той беше най-бързият на пазара с 500 MHz процесор, струваше колкото четири iPhone-а днес и за да го преместиш от едната стая в другата, ти трябваха двама силни мъже. Окей, може би само един. Прогресът в последните няколко години е феноменален. Днес имаме 5-инчови мобилни телефони с повече пиксели на екрана, отколкото има един HD телевизор в момента. Следваща година пикселите ще се сгъстят още, а екраните ще станат още по-красиви. Трябва ли изобщо да споменавам колко невероятно звучеше идеята, че мобилен телефон може да има 20-мегапикселова камера, вградена в тялото му.
Тази кратка история на новия век ми каза, че ние просто не можем да знаем докъде ще достигне технологията в бъдеще. Сега всеки се интересува как може да се направи wearable (удобни за носене) продукти като Google Glass или Pebble, но това е все още много нова категория устройства. Досега wearable означаваше нещо като слушалки или педометър – в бъдещето компании като Google ще вкарат всичката технология, с която разполагаме, в смартфони и в неща, които можем да носим като гривна на ръката си.
Кои компании според теб носят иновацията в себе си днес?
Samsung и LG не получават достатъчно уважение за нещата, които са постигнали наскоро. Те превзеха цялата тв индустрия с по-евтини и често по-модерни продукти от японските компании, които вече се отказаха дори да произвеждат телевизори. Също, ако търсиш най-новата технология в смартфон, те продължават да водят напред. Според мен най-атрактивният екран на смартфон днес е този на LG G2 – панелът около него е абсолютно минимален.
Sony също прави много оригинални неща наскоро с фотокамерите си. Новите Alpha 7 камери имат технологията на професионалните Nikon или Canon DSLR-и, но събрани в размера на нормален фотоапарат.
Кои технологии според теб ще останат релевантни и ще имат дълъг живот, като имаме предвид, че днес живеем във времето на най-бързо изгряващите и най-бързо залязващите технологии?
Нуждите, които технологията задоволява, няма да се променят особено. Ние винаги ще се нуждаем от достъп до интернет, винаги ще искаме информация, игри и забавления. Това, което ще се промени, са начините, по които задоволяваме тези нужди. Но все пак аз не съм Владстрадамус и не мога да отговаря точно как ще се развие бъдещето.
Коя технология/устройство промени живота ти и коя бъдеща технология/устройство има шанс да стори същото?
Sony Alpha 7. Тази нова камера, която е все още много скъпа, създава цяла нова категория в своя клас. Няма да е скоро, но един ден е възможно ние всички да имаме full frame камери, което ще направи Instagram и Flickr много по-красиви места.
От миналото ми (през 2010) MacВook Air е все още най-добрият компютър, който съм имал. Няма слаба част в конструкцията, батерията осигурява 7 или 8 часа, дори днес, след толкова време експлоатация, и OS X е просто много добър софтуер за писатели.
Освен работата, която вършиш в The Verge, има ли нещо, което ти доставя по-голямо удоволствие, хоби... Нещо, което те разтоварва истински?
Баскетболът ми е любимият спорт, но климатът в Англия не е много подходящ за него.
Искрено ти благодаря за това интервю от името на списание HiСomm, както и от мое име! И искам да те помоля да кажеш няколко думи към нашите читатели, за да им вдъхнеш увереност и да им дадеш своя съвет за успеха.
Формулата за успеха е, че няма формула. Аз станах писател в Engadget, докато работех като стажант в офис. Двете неща нямаха нищо общо. Бих желал да препоръчам една книга – „Надхитрени от случайността“ на Насим Никълъс Талеб, която обяснява моята гледна точка добре. Талеб казва, че „трудолюбие и интелигентност са нужни, но не достатъчни. Винаги трябва и малко късмет!“.