Европейският съюз обмисля да въведе нова данъчна система, която ще засегне повечето големи онлайн компании. Целта е новите регулации да бъдат адекватни на бизнес модела на модерната икономика в дигиталната епоха. Основният проблем, който Брюксел се опитва да реши, е, че повечето интернет и технологични компании разчитат на директни или индиректни приходи от потребители от цял свят, без физически да присъстват на тези пазари и съответно не плащат данъци.

Черна дупка за страните членки

Досегашната законова рамка облага само компании, които имат местно присъствие. Интернет икономиката ефективно позволява да се заобикаля това правило. Европейската комисия предлага две решения, които трябва да решат този проблем. Първото е конкретна данъчна реформа, докато второто включва временно таксуване на определени дигитални дейности, което да е в сила до навлизането на цялостното решение. Инициативата трябва да създаде унифициран подход към облагане на дигиталните дейности и да подкрепи създаването на Единен цифров пазар – идея, която ЕС се опитва да реализира през последните години. Двете предложения трябва да минат за одобрение през Съвета на ЕС и през Европейския парламент, преди да влязат в сила. Брюксел също ще повдигне въпроса пред различни международни формати като Г-20 и ОССЕ за единни действия и хармонизиране на правилата на наднационални нива.   

„Дигиталната икономика е огромна възможност за Европа и континентът е огромен източник на приходи за интернет компаниите. Но тази ситуация поражда юридически и финансови опасения. Регулациите са създадени преди интернет ерата и не позволяват на страните членки да облагат дигиталните компании в Европа дори когато имат минимално или никакво физическо присъствие тук“, коментира еврокомисарят по Икономически и финансови въпроси, данъчно облагане и митнически съюз Пиер Московиси. „Това създава дори по-голяма черна дупка между държавите членки, защото подкопава данъчната основа. Затова ние представяме нови правни стандарти, както и временни правила за данъчните дейности“.

Предложената единна реформа

Решението, което предлага ЕК, е че страните - членки на Съюза, могат да облагат печалбите на компаниите, генерирани на тяхна територия, дори дружеството да не разполага с физическо представителство. Така идеята е онлайн бизнесът да може да дава своя дял в публичните финанси на отделните държави по същия начин, по който оперират и фирмите с традиционен бизнес.

Според новите определения една дигитална платформа става обект на данъчната политика на страна от ЕС, ако отговаря на едно от следните условия – надмине приходи от 7 млн. евро в държавата, има повече от 100 хил. потребителя там или има подписани над три хиляди договора с бизнес клиенти през съответната данъчна година.

Новите регулации променят и начина, по който се преразпределят печалбите сред страните членки, така че те да се определят на база мястото, в което е създадена добавената стойност, или с други думи – къде се намира потребителят, когато се възползва от дигиталните услуги.  

Временното решение

ЕК предлага и временно решение, което да облага някои дейности, които в момента не са обект на настоящата данъчна политика, за да могат да създадат допълнителни приходи за страните членки. Целта е да се избегне сценарият, в който всяка държава от ЕС да реши да прилага различна политика спрямо онлайн компаниите. Това ще усложни последващото унифициране на данъчните регулации на интернет дейностите и съответно може да окаже негативен ефект в изграждането на Единния цифров пазар.

Временното решение включва косвен данък, който ще се налага върху приходи от онлайн дейности, в които потребителите играят важна роля в генерирането им. Такива според ЕК са продажбата на онлайн реклами, предоставянето на платформи, в които потребителите могат да търгуват помежду си със стоки и услуги, както и търгуването на данни, създадени от клиентите.

Данъците от тези дейности ще се събират само компании с глобални годишни приходи от над 750 млн. евро и ще се определят от местоположението на потребителите и ще бъдат в размер до 3%. Така под мерника на Брюксел влизат всички големи интернет гиганти, но не стартъпи и малки регионални онлайн бизнеси.