Как да разберете кое е факт и кое е измислица онлайн

Интернет е почти безбрежен океан от информация. На екрана на компютъра можете да откриете всичко – от актуална прогноза за времето, през новини и съвети как да си направите бомба, до изследвания и дипломни работи. По-лесно и бързо е да потърсите нещо в Мрежата, отколкото да се разходите до библиотеката. Но е точно толкова лесно да попаднете на измислица или фалшификация, маскирана като безспорен факт. Как да различите едното от другото?

Ключът е в скептицизма

Когато става въпрос за интернет, добра идея е да подлагате всичко на съмнение. Бъдете Тома Неверни, дори и да прочетете, че водата кипи при 100 градуса по Целзий. В Мрежата всеки може да каже каквото си поиска. В повечето случаи анонимността го защитава, а хорската доверчивост разпространява твърдението. Дори да е абсурдно, ако достатъчно хора повярват и споделят някой линк с приятелите си, а те го препратят на свои близки, измислицата неминуемо набира сила. Като историята за първия бременен мъж в света – Лий Мингуей. Бременността на господина и до днес продължава да се проследява на уебсайта MalePregnancy.com и да се коментира, въпреки че е пълна лъжа. А сайтът изглежда доста правдоподобно – като страницата на болнична институция, която осъществява интересен медицински експеримент. Правдоподобно обаче не означава истина. Както и ако много ви се иска да повярвате на нещо, което четете, това не го прави непременно факт. Дори в повечето случаи, ако някое твърдение звучи твърде добре и изпипано, то най-вероятно е лъжа. Затова – прочетете ли нещо в Мрежата, веднага се запитайте дали е вярно.

Пийте вода от извора

С други думи – проследете намерената (или получената от приятел) информация до източника. Тя вероятно е препубликувана или препратена десетки пъти, така че търсенето може да отнеме време. Може дори да се накъса, ако се натъквате на публикации, които не посочват своя източник. Затова прибегнете до услугите на големите търсачки, ако изгубите нишката.

След това направете оценка на достоверността на „извора”. Ако той е агенция „Ройтерс” или Харвардският университет, да речем, вероятно можете да си поемете дълбоко въздух и да приемете, че определена информация е факт. Ако стигнете до неизвестен сайт със съмнителна достоверност или се натъкнете на препратка към несъществуващо изследване, личност или книга, най-вероятно става въпрос за нечия измислица.

Като цитата на Мартин Лутър Кинг Младши, който се разпространи лавинообразно след смъртта на Осама и който никога не е бил изречен или изписан от известния американски борец против сегрегацията и дискриминацията в САЩ. Когато лидерът на Ал Кайда бе обявен за мъртъв, в социалните мрежи започна активното препращане на предполагаемата сентенция на Кинг: „I mourn the loss of thousands of precious lives, but I will not rejoice in the death of one, not even an enemy” („Тъгувам за загубата на хиляди ценни животи, но няма да се радвам на смъртта и на един, дори и на враг.”). Може би сте се натъквали на нея, дори може да сте я препратили на приятели, без да се замислите.

Подобно е правилото и когато получите линк или информация от познат в Мрежата. Ако лекар или човек с медицинско образование сподели с вас любопитно откритие за лечението на диабета, вероятно можете да му се доверите. Но ако колежката от счетоводството ви препрати линк към статия за трансплантация на главен мозък, вероятно трябва да подложите това медицинско постижение под съмнение.

В повечето случаи можете просто да спрете дотук – след тази стъпка би трябвало да сте си създали мнение дали нещо е факт, или измислица.

Влезте в ролята на детектив

Ако резултатите от търсенето на оригиналния източник не ви задоволяват и не успяват да наклонят везните, ще трябва да задълбочите разследването. Направете си собствено проучване, заровете се в Мрежата, използвайте възможностите и всички филтри на търсачките. Или се разходете до библиотеката. Опитайте се да научите кога и от кого за първи път е публикувана определена информация. В противен случай можете да се окажете завладени от всеобщата истерия, че iPhone съхранява данни за местоположението ви, и да сте убедени, че това е откритие на Пит Уордън и Алесдеър Алън. (Повече за тази заблуда можете да прочетете тук.) Отсейте коментарите и изопачаването от голите факти – понякога в интернет потребителите са много емоционални и личните им мнения замъгляват истината.

Не е лоша идея да хвърлите едно око и на сайтове като Snopes.com, BreakTheChain.org и TruthOrFiction.com. Те са посветени точно на отсяването на градски легенди, митове и измислици от истината. Е, и там не можете да очаквате 100% достоверност, но поне е някакво начало.

Не разпространявайте нищо, което не сте проверили лично

Най-лесният начин да се разпространи една лъжа е да се повтори. Отново и отново. Не се превръщайте в част от веригата. Преди да споделите линк по имейл, през чата и социалните мрежи и преди да разпространите „безспорни факти”, уверете се в тяхната достоверност. За Мрежата важи същото като за алкохола – „Консумирайте с удоволствие и мярка.”