SugarSync: облачна услуга, която трябва да заобикаляте

Преди две-три години писах няколко статии за печатните издания на HiComm и SmartApps, в които чистосърдечно похвалих облачните услуги на SugarSync. Ако днес отново трябва да напиша статия за тази компания, стига да говорим единствено и само за услугите й, може би отново щях да съм предимно благоразположен.

Текст: Иван Георгиев

Вече не съм доволен от обслужването като цяло

Понеже съм хвалил SugarSync преди години, а качествата и доверието междувременно значително се промениха, се налага и съответната актуализация на мнението и препоръките ми. Когато започнах да използвам услугите на тази компания, те наистина бяха услуги в буквалния смисъл — имаха безплатна версия, наред с платени варианти. След като насъбра клиенти и сключи корпоративни договори с големи производители на смарт телевизори, политиката на SugarSync вече започна да губи своята „захаросана“ същност. Сладкото останата само в името и се започна една нарастващо горчива история, на която по лош навик слагаме етикет „българска“, въпреки че в никакъв случай не е измислена тук и няма регионален патент.

Проблем 1: Безцеремонният край на безплатната версия

Човек би помислил, че покрай връзката си с големи корпоративни клиенти от телевизионния бранш и не само, на умните глави в SugarSync не би им хрумвало да залитат към алчност. Щях да се изсмея, ако някой ми беше казал, че току-така ще отрежат FREE услугите, за да изкопчат някой друг долар от хората, които са толкова доволни, че биха посегнали към портфейла си. Но точно това се случи...

Почти от днес за утре, с има-няма едномесечно предизвестие, „услугите“, вече в кавички, станаха изцяло платени (ако не броим 30-дневния пробен период). Това напълно обезсмисли по-ранните кампании от типа „доведи приятел в SugarSync и спечели още 500 MB дисково пространство“. За да си осигуря повече място в облака, през първата година поощрих поне 20 колеги и приятели да пробват това, което смятах за наистина чудесна платформа. Да, в много отношения тя превъзхождаше DropBox, затова вярвах, че кампании от този тип са изгодни за всички страни: компанията печели повече клиенти, аз печеля по-голям облак за файловете ми, а близките ми също намират най-добрата услуга и ми благодарят за препоръката.

Значителното разширение на дисковото пространство и приличната сума за първата година на платения план ми помогнаха да преглътна първото си разочарование от SugarSync и да остана техен клиет. След като профилактично възроптах с едно писмо до мениджърите им, че не обичам да ме изнудват по този начин, все пак си платих 18-е щатски долара годишен абонамент и продължих да използвам облака — през по-голямата част от времето: безпроблемно и щастливо.

Проблем 2: Вдигането на цените и орязването на ниските планове

Преди да изтече първият ми платен абонатен план, от SugarSync започнаха да ме заливат с писма, за да ме уведомяват как непрекъснато повишавали услугите си, как увеличавали дисковото пространство и все такива прелести. Както щеше да се окаже обаче, в едно от всичките може би дузина писма е имало и едно, на което не съм обърнал внимание — а то било най-важното. Чудесиите си идват със съответните нови цени.

Научих го най-напред от съобщението, че е изтеглена сериозна сума от кредитната ми карта, вързана като платежно средство към SugarSync. Ще кажете — проблемът си е твой, че не четеш спама от компанията и не се сещаш да прегледаш новите условия при автоматичното подновяване на абонаментния план. Прави сте — грешката беше моя и буквално платих скъпо за нея. Затова, след като написах поредното хладно писмо до SugarSync, за да ги уведомя, че не ми е приятно да ги разглеждам като хора, които трябва да следя под лупа, вместо да им имам пълно доверие, те лаконично ме уведомиха, че правят жест към мен, като ми увеличават „безплатно“ още повече дисковото пространство. Както бях платил за 100 GB, изведнъж станах наемник на 250 GB.

Мина повече от половин година, откакто съм с тези 250 GB, но започнах да си правя отрано сметката, че не използвам и четвъртината от тях, а цената вече е доста солена в сравнение с Google Drive и Dropbox. И така се стигна до повода за написването на настоящата статия…

Проблем 3: Ще откачите, но няма да се откачите

Влезеш ли веднъж в мафията, излизаш само с краката напред и гушнал чемшира. Или поне така твърдят запознатите, аз нямам лична опитност. Но знам от първа ръка, че, почнали ли сте да плащате за услугите на SugarSync, мафиотите там могат да ви побъркат, за да си запазят достъпа до кредитните ви карти.

Ето как го правят:  

• Всяка уважавана компания дава възможност да се unsubscribe-нете (да прекратите абонамента си), като кликнете на определен линк или таб във вашия личен потребителски панел, било на сайта на услугата или направо от десктоп програмата, ако има такава. SugarSync има и сайт, и програма за РС, но нито на едно от двете места няма линк за лесен и удобен отказ от продължаване на абонамента.

• Липсва каквото и да било указание в менютата на контролния ви панел по какви алтернативни начини можете да се откажете от по-нататъшно използване на SugarSync. Щеше да се окаже, че такива всъщност няма.

• Трябва сами да се досетите, че такава информация може би присъства в раздела Help („Помощ“). И тя наистина присъства, но не мислете, че това е „началото на края“. Това е началото на плавния ви преход към зоната на здрача и развързването на вътрешните ви демони.

• Оказва се, че единственият начин да се отървете от това, SugarSync да ви цоца безмилостно, е чрез една чат програма в менюто за техническа поддръжка. Според мен лишаването на клиента от алтернативни и по-удобни методи е незаконно, но покрай разправиите с тази компания съм твърде уморен физически и емоционално, за да проучвам американското и международното право за целите на тази не толкова важна статия.

• Относно връзката с оператор през чат програмата. В продължение на цял работен ден непрекъснато ме уведомяваха, че „всички агенти са заети в момента. Моля, опитайте по-късно“.

Разбира се, „агентите“ си имат работен ден, който е в американски часови пояс, където времето за будуване всъщност е доста различно от това в България и цяла Европа. С други думи, ако изобщо попаднете на тях, ще е по време, когато тук е нормално вече да мислите за спане.

Не помагат и директните писма

Особено ако още не сте намерили „верния тон“, а той, за жалост, включва скръцване със зъби и някоя друга заплаха, че имате публика и се заричате да напишете унищожителна статия за тях. Едва тогава отново ви препращат към оператора, който на десетия опит — о, чудо! — ви обръща внимание…

И ви уведомява, че е „тъжен, задето си тръгвате“. Да се разбира, че не му харесва перспективата да загуби парите ви. Не бих се учудил, ако глобяват „агентите“, които не са успели да разубедят клиента от разтуряне на абонамента.

И ви разпитва дали не може все пак да споделите причините за отказа от използване на услугите. Щеше да ги получи, ако беше намерил време за мен преди няколко часа, когато още не бях се превърнал в кълбо от нерви.

И ви предлага да се направи нещо, само и само да останете. Я стига, сякаш го интересувам аз, а не финикийските знаци. Ако искаха да ме слушат, имаха достатъчно поводи досега — писал съм им за всички недоволства от услугите им в течение на три години.

Чак когато с едва сдържана досада уверявате „агента“, че решението вече е взето и не желаете повече да си губите времето, получавате ЗАВЕТНИЯ ЛИНК към мястото, където става откачането от кукичката. И въпреки нервите, които сте умъртвили без шанс за възкресение, се чувствате лек и доволен, защото, вече откачени (двусмислието е търсено), все пак сте щастливи, че не сте поредният шаран, а сте се защитили като човек.

Ако с предишните ми статии за SugarSync съм ви окачил на куката, посипвам главата си с пепел и моля за прошка. Подробното описание на неволите ми целеше не само да се оплача, но и да помогна на други жертви да се спасят, като директно въведат линка за прекратяване на абонамента от горната снимка. Нека този материал послужи за поука и на всички останали. Казват, че мъдрите се учели от чуждите грешки...