Към "Торентите ли са най-виновни" (част I)

 

 

Накратко. Последните данни на Международната асоциация на фонографската индустрия (IFPI) показват, че през 2010 г. ръстът в продажбата на дигитална музика по света е едва 6%, а пазарът е достигнал общ оборот от 4.6 млрд. USD. Само за сравнение: допреди 2-3 години годишните ръстове в продажбите на дигитална музика бяха с двуцифрени стойности, а продажбите са се увеличили с 11 пъти между 2004 и 2010 г. Отчасти кризата, но главно пиратството, са причина за това "успокояване" на пазара. Всъщност, според IFPI "около 95% от интелектуалната собственост по света е обект на кражба". В България най-вероятно цифрата е по-висока. 

 

Подобна е ситуацията с разпространението на филми през интернет, което е крайно нелегално (поне в България). Софтуерът също не е най-белият пазар у нас, като за миналата година около 69% от програмните продукти, инсталиран в страната ни, са били незаконни. Всичко това кара продуцентите и производителите на софтуер да натискат държавата да предприеме някакви мерки за ограничаването на тези негативни цифри. И докато при софтуера алтернатива има, при музиката и филмите ситуацията е драматично различна. Така например при един от малкото портали, предлагащи легална музика у нас - 4fun.bg на телекомуникационния оператор Виваком, са сваляни между 6 и 20 хил. заглавия месечно. Сега вече услугата е достъпна чрез стрийминг, тоест свалянето на файлове е излишно. И все пак, това остава един от малкото (ако не и единственият) сайт у нас, който предлага свалянето на легална музика, която е относително прясна - тоест, не е от средата на 80-те години на миналия век. 

 

Именно тази липса на алтернатива кара потребителите да свалят нелегална музика и филми. За софтуера е въпрос на изграждан с години манталитет, че това е продукт, за който може да не се плаща. Схващане, което е повече от грешно, но това, отново, е друга тема. Музика и филми обаче всеки иска да гледа и има право да гледа, но не на кино. Просто няма откъде да свали последните заглавия. Дори не последните заглавия, а предпоследните. И пред-пред-последните. Което го кара да въведе в полето за адрес на браузъра си сайт като ArenaBG.com и Zamunda.net. И да свали буквално за минути някое от заглавията, което в момента се върти по кината. Проблемът в тази ситуация е, че по този начин се изгражда един нов навик - че за филми и музика също не се плаща. А това, отново, е грешно схващане. Но, веднъж изграден, навикът (особено когато той пести пари) се променя трудно. 

 

Така влизаме в един затворен кръг. Част от него са производителите на мултимедийно съдържание, които защитават правата си - тоест да им се плаща за инвестициите в пържоли от месо за Лейди Гага, Bentley за Лил Уейн, студия, музиканти и т.н., и т.н. От друга страна са потребителите, които искат да слушат тази музика (може би дори и легално), но пък нямат възможност да направят това заради нежеланието (или каквото и да било друго) на музикалните компании, за които дистрибуцията на музика онлайн си остава табу. Медиатори в тази ситуация се явяват торент тракерите и Явор Колев, ръководител на сектор „Компютърни престъпления" към ГДБОП. Да - Колев, който особено след различни медийни спекулации отново застана на устата на топа и бе намразен допълнително от интернет потребителите - се явява посредник на производителите на съдържание, които са защитени от Закона за авторското право и сродните му права. Закон, който ГДБОП (в случая - в лицето на Колев) е принудено да налага. От друга страна са торент тракерите, които се явяват защитници на потребителите и подсигуряват това, което те искат - съдържание. Макар и незаконно. 

 

И съответно се радват на огромен трафик (те са в Топ 20 на най-популярните сайтове в България), който в последствие капитализират. Че кой не би? И да, само за протокола: торентът не е нелегална технология, той просто позволява споделянето на различни файлове между потребители на интернет дори и в двата края на земята. Това, че някой е решил да сподели филм с нарушени авторски права е друга бира, в чиято ферментация Zamunda.net и ArenaBG.com се явяват посредници. И съответно си навличат гнева на държавата, защото генерират приходи от реклама, за които се носят легенди в интернет. 

 

Така, да се намери кой точно и за какво е виновен в тази ситуация би било равносилно на това да се намери кое е първо- кокошката или яйцето. Успех!

 

Текст: Димитър Лисичков

 

Тагове: