Днес Google индексира ежедневно милиарди уеб страници, които след това удобно сортира и подрежда като резултати от всеки ключ за търсене, който би могъл да ви хрумне. Точно по тази причина за много хора е трудно да възприемат факта, че всъщност мегатърсачката „вижда” едва 4 процента от световната мрежа. А отвъд пределите на „официално достъпния интернет” се простира един огромен, необятен свят от информация, известен като Dark или Deep Web.
Мрачно, дори стряскащо, но понякога и изненадващо полезно място, вратите към което са плътно затворени пред конвенционалните средства за уеб сърфиране и търсене. Място, където лесно можете да си купите всевъзможни наркотици, да наемете убиец, да се свържете с Ал Кайда или да си свалите детска порнография. Но също така и място, където дисиденти и борци за свободата на словото от държави с тоталитарни режими могат да изразяват мислите и идеите си, без да се опасяват от терор и преследване.
Добре дошли в Тъмната страна на интернет.

Welcome to the Dark Side…

Ако поровите из „официалния” уеб, ще откриете много и различни наименования на този феномен: dark web, invisible web, darknet, deep web. Макар да звучат като синоними, всъщност те са названия на съвършено различни неща – всяко със своя собствена специфика и особености.
Въпреки това те са обединени основно от едно: от факта, че тук става дума за сегмент от интернет (изненадващо, чудовищно голям сегмент), който е на практика невидим за традиционните енджини за търсене. Dark Web представлява огромна мрежа от динамично създадени страници, които са достъпни единствено и само ако знаете точния им HTML адрес. Иначе казано – може да посетите място от „невидимия интернет” само ако предварително знаете точно къде се намира то.
Някои части от Dark Web са случайно „изпаднали” от обхвата на алгоритмите за търсене, но повечето сайтове тук са целенасочено проектирани така, че да ги избягват. Нещо повече – много от местата в „Тъмната страна” са достъпни само за строго ограничен кръг от абонати или изискват парола за идентификация.

Сигурно се чудите колко далеч се простира всъщност „невидимият уеб”? Цифрите ще ви изумят: още през 2001 година обемът от информацията тук надхвърля 7500 терабайта. За сравнение по същото време официално достъпният интернет, видим за търсачки като Google, е включвал едва 19 терабайта данни!
Какво можете да откриете тук ли? На практика всичко: от необятни бази от данни, които по една или друга причина не са достъпни за широката публика, през сайтове като скандално известния (и в крайна сметка затворен от ФБР) Silk Road, самоопределящ се като „най-голямата онлайн борса за наркотици в света”. Ще откриете и доста сайтове на самопромотиращи се наемни убийци, хард и детска порнография (включително и митичните „снъф” филми), сайтове с терористична пропаганда, както и изобилие от разнообразни „помощни” материали, свързани с криминални дейности от всякакъв вид, сорт и калибър.
Стряскащо нали?

 



В същото време обаче в Dark Web ще попаднете и на доста форуми, в които общуват свободомислещи хора от държави, налагащи тежка интернет цензура като Китай и Иран, както и множество научни бази от данни, пълни с безценна информация от различни проучвания.

В дълбините на уеб

Сигурно вече се питате: добре, след като очевидно става дума за наистина огромно онлайн пространство, невидимо за традиционните търсачки, как потребителите му сърфират в мрака на Dark Web?

 



Тук е моментът да хвърлим малко светлина върху един друг термин, който често се бърка с названието Dark/Deep Web – darknet. За разлика от по-общото наименование на феномена darknet представлява плетеница от затворени, частни мрежи, които оперират извън сферата на конвенционалните интернет протоколи. За да получите достъп до тях, ви е нужна специална програма, като Freenet, I2P или TOR.

На практика darknet е един вид „сянка” на традиционния уеб, която обаче оперира на съвършено различен принцип. Вместо на относително централизирана мрежа от множество взаимосвързани сървъри darknet разчита на система от децентрализирани възли, всеки от които на практика представлява частен компютър, споделящ част от ресурсите си, за осигуряване на общия пропускателен капацитет.

Да, идеята до голяма степен напомня тази на добре познатите ни peer-to-peer мрежи за споделяне на информация и точно по тази причина е много трудна за проследяване и ограничаване. Тъй като комуникацията между всеки компютър, включен в darknet мрежата, се пренасочва динамично през различни нейни възли, всеки от тях във всеки един момент „знае” само адреса на два от тях, т.е. елиминирането на цялата структура е практически невъзможно дори за най-мощните държавни агенции, разполагащи с внушителен кибер ресурс.

Точно по тази причина потребителите на Freenet се ползват с висока степен на анонимност – в тази част на интернет никой не знае кой кой е и до каква информация получава достъп.
Произходът на Freenet идеята може да бъде проследен до един млад студент по компютърни науки на име Иън Кларк, който предлага идеята в средата на 90-те години на миналия век, по време на следването си в университета в Единбърг.
Разбира се, Freenet в съвременния си вид е дело на огромен международен тим от софтуерни разработчици и понастоящем е свалена и използвана от над два милиона потребители.

Подобни услуги – като TOR (The Onion Router), действат на същия принцип и заедно с Freenet са доказано широкоразпространени в страни с репресивни режими като Китай например.
Точно по тази причина техните създатели смятат, че макар наличието на алтернативен уеб (darknet) да предоставя условия за обмен на огромно количество „нелегална” информация (от детска порнография до пиратски игри, филми и музика), то все пак има и полезна страна, осигуряваща свобода на изразяване за жители на държави, в които тя липсва.

 



Що се отнася до опасенията, че Deep Web и darknet са „рай за престъпници и терористи”, много изследователи на тези феномени не са склонни да се съгласят. Според тях огромна част от свързаните с нелегална активност информация и материали със същия успех могат да бъдат открити и в „официалния” уеб. Някои дори посочват, че повечето от терористичните организации нямат особен интерес от „преминаване в нелегалност”. Макар че много от тях използват ресурсите на Dark Web за общуване и координация, те имат нужда от достъп до максимално широка аудитория, за да набират нови членове и да оказват влияние, да постигат целите си. Тези задачи са трудно постижими в условията на „информационна невидимост”.

Вместо финал: няколко фрапиращи факти за Dark Web:

  • Публичната информация в „Тъмната част” на интернет е с 400 до 550 пъти повече, отколкото в „официалния” уеб.
  • Deep Web съдържа около 550 милиарда документи. Официалният – едва около милиард.
  • Към днешна дата броят на Dark Web сайтовете надхвърля 200 000. Шест от най-големите измежду тях съдържат около 750 терабайта данни. За сравнение целият официален интернет включва не повече от 19 терабайта.
  • Обемът информация в „Тъмния” интернет расте със значително по-високи темпове, отколкото тази в „Светлата” част на уеб.
  • Повече от половината Dark Web съдържание се помещава в тематично специфични бази от данни. Освен това съдържанието на тази част от интернет е много строго организирана в зависимост от всяка информационна нужда, пазар или домейн.
  • Около 95 процента от цялото съдържание на Deep Web е публично достъпна информация, която не изисква абонамент или заплащане на такси за използване.
Оцени:
Рейтинг: 5
Тагове:
Още от Social

Ookla отличи A1 за най-бърза мобилна мрежа в България

12 | 13.11.2018