IBM: облачните технологии продължават да са център за иновации

Облачните технологии продължават да са притегателен център за иновации в съвременната IT среда. Пазарът за подобен тип услуги и решения се развива с динамични темпове, подсилен с последните разработки в сферата на изкуствения интелект (AI) и големите масиви от информация (Big Data). С помощта на тези нови инструменти се разширяват многократно възможностите на бизнеса, което ще се отрази и на крайните потребители. Това коментира Игор Правица, търговски директор на IBM България, за HiComm.bg. Той допълни, че новите регулаторни рамки на Европейския съюз (т.нар. GDPR) ще бъдат предизвикателство за бизнеса, но пък технологиите се развиват бързо и в областта на сигурността и криптирането, което ще засили доверието към облачните услуги.

Бързо развитие

По думите на Правица се очаква повече от 50% от компаниите в световен мащаб да разчитат на поне една публична облачна платформа. Според него това ще ускори дигиталната трансформация на бизнеса като цяло. Глобалният бизнес на облачни решения през 2018 г. се очаква да достигне 178 млрд. долара спрямо 146 млрд. долара през предходната година, обяви Правица, като се позова на данни от изследователската фирма Forrester. Развитието на технологиите и на самия сегмент ще позволи на компании от всички индустрии да могат да разчитат на подобни решения. По думите на Правица допреди пет години само големи корпорации разчитаха на използването на облачни услуги, но с времето тази тенденция се пренася към по-малките бизнеси.

Търговският директор на IBM за България разделя на три типа компаниите, които внедряват в момента облачните технологии. Първите използват тези решения, за да оптимизират своята дейност, вторите да въведат иновационни процеси или за навлизането на нови пазари. Последният тип използват облачните технологии, за да трансформират напълно своята компания и дейност.

Игор Правица от IBM очаква развитието да продължи с подобни темпове през следващите години.

„След три години 75% от организациите ще имат ключови облачни стратегии като част от своята IT архитектура“, обяви Правица. Той допълни, че така те ще създадат икономика, задвижвана от облачни решения, изцяло изградени от нови продукти, базирани на дигитални платформи, които да организират обмена на информация между множество компании в техните екосистеми. Това означава, че бизнесът ще се ориентира не към универсални софтуерни продукти, а към такива, които могат да паснат максимално добре на дейността им.

Лесното е достъпно

Допълнителен фактор, който подпомага по-голямото им възприемане, е използването на по-лесни инструменти за внедряване.

„Инструменти като Grafeas, Istio и Composer, които се появяват през 2017 г., позволяват на разработчиците да управляват и координират по-сигурно отделните части, създадени при изграждането на контейнери, безсървърни и микроуслуги“, коментира Правица и добавя, че всичко това оказва влияние през 2018 г., защото все повече компании ще разчитат на облачни технологии. Друг момент е интегрирането на приложения, които да могат да се възползват от най-големите иновации през последната година – изкуствения интелект, блокчейн и машинното самообучение. Според Правица съвсем скоро ще бъдат разработени единни стандарти до прилагането на подобни софтуерни решения, които да се добавят към настоящите облачни технологии. Всичко това ще ги направи по-лесни и бързи за прилагане в различните индустрии, с по-голяма прозрачност за разработчиците и повишена сигурност, допълни той.    

Ефектът на регулациите и сигурността

Европейските регулации за защита на поверителността на данните, известни като GDPR, влизат в сила през май и ще засегнат всички компании, които оперират в ЕС.

„Според проучване за готовността по отношение на GDPR почти 40% от организациите изпитват притеснение по отношение на регулациите, неспазването им и произтичащите от това санкции“, коментира Правица. Той допълни, че ще засегне не само компании, които са част от ЕС, но и всички, които обработват данни на европейски граждани.

Според Правица по-важното събитие при облачните технологии няма да са толкова регулациите, колкото засилването на сигурността и опазването на данните. Инструментите в тази посока се усъвършенстват значително, смята той. Очаква се да се повишат допълнително възможностите криптиране, непрекъснатата интеграция на изкуствения интелект (AI) и разработването на услуги за сигурност, които работят безпроблемно в различните облачни среди. Това ще повиши още повече доверието към подобни платформи и ще минимизира опасността от изтичане на данни.

Примери от България и чужбина

Правица даде няколко интересни примера за използване на облачните технологии. Първият включва изкуствения интелект на IBM – Watson. Водещата европейска банка Crédit Mutuel го използва, за да подобри потребителското изживяване на своите потребители. Watson съдейства на 20 хил. консултанти на банката за укрепване на взаимоотношенията им с клиентите и подобряване на обслужването в пет хиляди клона. Финансовата институция планира да продължи да използва технологиите на AI-а на IBM за здравеопазване, застраховки при риск, застраховки на автомобилни кредити и банкови кредитни услуги, които да трансформират потребителското изживяване за 12 млн. техни клиенти.

„В България също имаме примери за клиенти, които мигрират към IBM Cloud, за да подобрят обслужването на своите клиентите“, коментира Правица. Той допълни, че Банка ДСК завърши миграцията на своите банкови операции към центровете за данни на IBM като част от дългосрочно споразумение за IT услуги за управление на инфраструктурата на облачната платформа на американския гигант. Финансовата институция е подобрила ефективността си, като Правица даде за пример блог поста на Николай Шаламанов, главен директор на Банка ДСК: "След края на целия миграционен процес се оказа, че най-критичните ни приложения – електронното банкиране и мобилното приложение, работят с 10-15% по-бързо. От сътрудничеството с IBM очакваме да спестим до 20% от разходите за година, което е и една от основните ни цели".