Емил Георгакиев е технически директор „Архитектура, планиране и изграждане на мрежата“ във Vivacom. Той отговаря за контрола и управлението на развитието на фиксираната и мобилна мрежа на компанията и следи за поддържането на високи стандарти и качеството им. Георгакиев има дълга и успешна кариера в компанията в сферата на развитието на инфраструктурата. Той започва своята кариера в БТК през 1991 г. като инженер във варненския регионален офис на компанията. След четири години оглавява техническото звено за управление на мрежата на дружеството за региона на Варна и Бургас. С течение на времето става технически директор на целия Западен регион за БТК. Той беше един от гост-лекторите на конференцията ICU 2018, която се проведе в началото на февруари в София. С Емил Георгакиев разговаряме за развитието на мрежите, потенциалното разгръщане на бизнес модела на операторите, какви възможности ще отвори 5G и кога ще бъде изградено в България.

Какъв е ефектът на 4G в България до момента и каква е причината страната ни да е в Топ 10 в света по скорост на мобилната мрежа?

Ефектът е, че потреблението на данни нараства с около 100% на година, което означава че използването на различни приложения за данни добива все по голяма популярност сред потребителите. Параметрите на 4G мрежите са вече до болка познати. Те предоставят в пъти по-висока скорост и по-малко забавяне, сравнено с мрежите от по-старо поколение, дадоха възможност за развитие на много нови и по-качествени приложения (примерно HD video), както и възможност на много по-голям брой потребители да ги ползват заради по-големия им капацитет.

Българските оператори инвестираха доста пари в покритие и качество на мрежите и продължават да го правят, така че не е учудващо, че България е в Топ 10 на света по скорост на мрежата. Vivacom е операторът, който е водещ в тази посока, с най-голямо покритие на населението (99%) и най-бърза мрежа (потвърдено от измерванията на Ookla и GWS за 2017 г.).  

Телекомите вече започнаха тестове на 5G мрежи – можете ли накратко да кажете как тази технология ще промени изживяването на потребителите?

Потребителите ще усетят изключителна бързина, като очакванията са време-закъснението да е в рамките на 1 милисекунда и скоростта да е много по-висока (очакванията са за повече от 1 Gbps). Тези параметри предполагат развитието на нови изключително атрактивни приложения (4К видео, виртуална и добавена реалност). Трябва да отбележим и огромния капацитет на технологията, като очакванията са свързаните потребители и устройства да са стотици пъти повече от тези в 4G технологията. 

Как стоят отношенията между телекомите и интернет компаниите?

През последните години заради възникването на т.нар. OTT услуги (Over The Top – изградени “над“ мрежата и изцяло онлайн) малко се позагуби балансът между тях и операторите по отношение на бизнес модела. Твърдението, че големият дял от печалбата стои само при компаниите, които работят с крайния потребител, е малко преувеличено, защото зависи от специфичния бизнес модел. В някои случаи да, това наистина е така, но когато имаш нужда от голяма инфраструктура за достъп и пренос на услугата, тогава са необходими и доста средства за нейното развитие. Освен това цикълът на подмяна на технологията все повече се скъсява, като модернизацията и поддържането на определени капацитети изискват непрекъснати инвестиции. Само за пример – годишно Vivacom инвестира над 20% от приходите си в мрежата. Това само по себе си е доста предизвикателно и изисква доста внимателен и прецизен подход, така че съответната услуга да е атрактивна за всички във веригата – от клиента до оператора.

Очаква ли се тези инвестиции да се увеличат покрай 5G?

Принципно да. Но първо трябва да отбележим някои неща. 5G е технология, за която все още се търси най-практичното приложение и съответно как може тя да генерира приходи. От друга страна текущите нужди на потребителите се задоволяват напълно от 4G мрежите в момента и това, което е налично на пазара. Развитието на технологиите във всички сфери на живота рано или късно ще наложи необходимостта от 5G свързаност. Две неща ще движат развитието на тази технология. Едното е появата на все повече услуги или продукти, за които минималното или никакво забавяне на връзката (т.нар. latency) ще бъде от ключово значение. Примери за такива са развитието на автономните автомобили и осъществяването на дистанционни хирургически операции в реално време. Пред първите все още има проблеми, включително и регулаторни, които забавят тяхното масово навлизане. От ключово значение за 5G ще е и развитието на Интернет на нещата (IoT). В един момент огромният очакван брой на свързани устройства ще ни принуди да се прехвърлим към новата технология. Текущите 4G мрежи могат да поемат някаква част, но в следващите години капацитетът им няма да бъде достатъчен.

Мрежи тип LoRa WAN (специална инфраструктура за датчици и свързани предмети) решават ли поне временно този проблем, както и ползването на 4G мрежи?

Да, за момента го решават. LoRa се отличава с това, че има изградени стандарти и развита екосистема, която позволява да се предложат услуги на приемливи цени. Разбира се, във Vivacom следим всички технологични новости и за в бъдеще освен LoRa мрежата ще въведем и мрежи, базирани на NB IoT стандарт. Във втората половина на годината започваме тестове с наши партньори, като целта ни е през следващата да имаме мрежата готова. Нашата визия е, че двете технологии ще се движат паралелно поне няколко години. Преминаването към по-новите мрежи ще става постепенно, като трябва да се изгради не само транспортната инфраструктура, но и цялата екосистема, включваща сензорната част, приложенията и т.н. Също така трябва да се развие бизнес моделът, за да стане достатъчно балансиран, така че да спомага бързото развитие на услугите.

В IoT има още няколко аспекта, в които операторите могат да добавят стойност за клиента. Това е управление на всички свързани устройства, както и осигуряване на защита срещу кибер атаки чрез специализирана платформа. Също така очакваме, че в IoT ще има много голямо разнообразие на приложения, като операторите могат да изградят благоприятна среда за развитие на тези приложения, която да се ползва бързо и лесно.

Кое ще е най-правилното решение – операторите да запазят предлагането на услуги до крайния потребител или да се ориентират към бизнес решения и споразумения с ОТТ доставчиците?

И двете ще вървят паралелно. Просто двата сегмента трудно могат да бъдат разделени, въпреки че изискват различни подход и методи, за да бъдат обслужени с нужното качество. Vivacom отдавна има фокус и към двата едновременно. В последната година засилихме фокуса към бизнеса, като пуснахме в експлоатация LoRa мрежа в София, именно за да адресираме нарастващите нужди на интернет на нещата. LoRa предлага оптимален начин за свързване на различни сензорни устройства към мрежата, което е предпоставка за изграждането на IoT.

От друга страна, интернет компаниите (така наречените ОТТ) първоначално не бяха склонни за споразумения за разпределение на приходите с операторите. Това се дължеше на несъвместимост между техния бизнес модел за предоставяне на данни за клиентското поведение, с регулаторните изисквания в тази посока, които има към операторите. Надяваме се, че нещата ще се променят с новите правила за използване на личните данни, като подобен регулаторен натиск ще ги накара да преосмислят част от стратегията си. Вярвам, че рано или късно ще успеем да се споразумеем, защото зависим един от друг.

Без добра мрежа те няма да могат да предоставят качествена услуга. От друга страна операторите няма да останат просто един доставчик на достъп и ще предлагат приложения с добавена стойност. Амбицията ни е Vivacom да играе решаваща роля в осигуряване на свързаност, управление и защита на свързаните устройства. Със сигурност ще участваме в развитието на приложения за крайните потребители.

Какви ще са тези приложения?

Смятам, че ще са два типа. Първият е насочен към по-масовия пазар. Например, проследяването на различни предмети с миниатюрни сензори. Това може да се прави и в момента през 4G. Малък сензор може да се закачи на портфейл, да се сложи в автомобил или куфар и собственикът му да има представа какво става с неговото движимо имущество. Но това е само началото – сензорите и свързаните вещи ще изпълнят нашето ежедневие с умните градове и домове.

Всичко това ще става и чрез партниране с различни производители, нали?

Да. Във всички случаи операторите си създават екосистема от партньори, защото сами не могат да изградят тези услуги. От хардуерната част и ако се наложи през софтуерната и платформената, ако телекомът не може сам да ги осигури. Операторите ще изберат сектори, в които да предлагат цялостни решения, а в останалите ще предлагат свързаност и платформа, върху които други компании да надграждат. Телекомите ще отговарят за сигурността, защото това ще е един от основните проблеми в голямата свързаност, която ще предлага 5G. Ако например имаш онлайн кафе машини и някой ги хакне, махне защитите им за прегаряне, може да предизвика пожар. Звучи доста апокалиптично, но е възможен сценарий и тук ние може да се намесим като осигурим нужната сигурност.

Планира ли Vivacom скоро да въведе 5G технологии – като мрежи и като услуги?

Смятам, че още не е дошло времето за 5G. Първият стандарт беше изграден в края на миналата година. Има пазари и места, в които 4G не достига като капацитет и възможности и там има необходимост за въвеждането на следващото поколение. Такива са Южна Корея, Япония, потенциално Китай и САЩ. Този стандарт всъщност е преходен, като комбинира технологиите от 4 и 5G. Неговата цел е, първо да реши проблемите на споменатите пазари, и второ – да позволи използването на настоящата инфраструктура за предоставянето на услуги от ново поколение, което да направи прехода от 4G към 5G по-плавен и по-лек от към инвестиции за операторите. По наши оценки в България такива мрежи ще се появят най-рано към 2020-2021 г. Всички по веригата – от оператори, през доставчици и бизнеса - са на мнение, че това ще става бавно и постепенно. Независимо от амбициозните планове на Европейската комисия всяка държава от ЕС да има поне един град с 5G до 2020 г.

Ключов фактор в развитието на 5G ще са и радиочестотите. В Европа се очаква да се използва лентата в 3.5GHz, с която трудно може да се осигури сериозно покритие, като в затворени помещения може да прекъсва поради естеството на късите вълни. Чувствителността на приемниците може да елиминира последния фактор, но дори и тогава ще можем да осигурим 5G покритие само на определени точки. С развитието на IoT необходимостта от още обхват ще нарасне и съответно броя на различните типове мобилни клетки - също. Няма всичко да е под формата на големи базови станции, но все пак ще бъде инфраструктура, която трябва да се изгради и управлява. В България има две честотни ленти, които са необходими за изграждането на бързи мрежи на територията на цялата страна – в обхвата между 800 и 700 MHz. Именно те ще дадат възможност за свързване на хиляди устройства за развитие на умните градове и домове, но към момента са заети за нуждите на отбраната. В други европейски държави има позитивни примери за това как честотите могат да се ползват споделено от военните и телекомите, като се определят защитени зони за сигурност. Ние във Vivacom смятаме, че можем да почерпим от този добър опит и с волята на държавата да започнем тестове за подобно съвместно използване.

Vivacom вече положи първите стъпки за IoT мрежа, как виждате развитието на тези услуги в България?

Vivacom не беше първата, която изгради LoRa мрежа, но ние сме първите, които предлагаме цялостни IoT решения в комбинация с партньори. В това отношение смятам, че сме лидери на пазара. Със сигурност IoT е бъдещето, заради десетките и хиляди приложения, които ще се развият. Ще могат да се свържат градската инфраструктура, класните стаи, домовете, болниците и др. Тук спадат и автономните коли – те ще облекчат значително трафика, защото ще могат да се движат по-близо едни до други и по-бързо, защото са предвидими и общуват помежду си. В момента правим тестове с няколко партньора, като искаме да свържем различните компоненти и предложим цялостно решение, което да улесни гражданите и същевременно може да се пресъздаде на други места. Например в паркинг зоните в момента най-умния компонент е SMS плащането, а с IoT може да имате приложение, което да ви насочи към най-близкото свободно място. В момента обаче възможностите са ограничени, като пълния потенциал ще може да се разгърне с развитието на 5G мрежите. Затова стартираме с LoRa мрежа, за да положим основите и впоследствие ще надградим.

Какви са по-важните приложения на 5G отвъд IoT?        

Има много възможности, например умно образование. В тази посока вече са направени доста стъпки, включително и от Vivacom чрез свързани класни стаи. Но за в бъдеще 5G мрежите, извън IoT, ще допринесат за разгръщането на потенциала на добавената и най-вече на виртуалната реалност. Последната е много зависима от следващото поколение мрежи. Биха могли да бъдат много полезни не само за обучение на ученици, но и на специалисти, примерно хирурзи. Вече има компании, които тренират своите служители в подобна среда. Добавената реалност пък е много полезна за всички специалисти, които работят на терен. Мислим да прилагаме такива решения и за нашите техници. Като отидеш на място и виждаш едно устройство чрез камера (на смартфон или дори умни очила) се прочита баркода и се идентифицира продукта. След това системата може да предостави видео за употреба, инструкции, схеми или всякаква полезна информация, която да улесни обслужването на устройството. Да не засягаме и темата за умните домове. Вече има много устройства и гласови асистенти и доста от решенията са вече реалност, но съществува голям проблем със стандартизацията и съвместимостта на различните продукти.

Всички тези технологии обаче ще идват на етапи, постепенно и стъпка по стъпка. Дори първоначално някои от решенията ще се налагат само в определени зони, като примерно в центъра на града. Или големи компании си поръчват управление на производството си, но то се ползва само от клиента като самостоятелно бизнес решение.