Кое е общото между Reddit, 9Gag, Tumblr или която и да е социална мрежа? Добре, подвеждащ въпрос. Общите неща са много, но ми трябваше привличащо вниманието първо изречение, а не вървеше да напиша едно голямо SEX!, последвано от: “Добре, сега след като ви привлякох вниманието, нека продължим с нещо абсолютно несвързано”.

Та, кое е общото между Reddit, 9Gag, Tumblr или която и да е социална мрежа днес? Най-правилният отговор в конкретния случай е: неминуемо сте попадали на кратко уеб комиксче, с главни герои Сърце и Мозък. Комиксче, което успява да улови с прецизна ирония и тънък хумор вътрешните конфликти, които всеки от нас преживява в безброй обикновени, нормални, човешки ситуации: от чакането в магазина, за да си купим новия супер скъп iPhone, до вземането на фундаментално важни решения за бъдещето (в което се издънваме с гръм и трясък).

На бас, че в момента самите вие с умиление се сещате за любимото си комиксче от серията. И на бас, че както много други хора, когато чуето името Ник Селук, на лицето ви се появява неразбиращо изражение и автоматично питате “Кой?”. Намирам всичко това за иронично. Един от най-популярните художници на уеб комикси и неговата най-обичана поредица да останат неразпознати от същите хора, които ги споделят 24/7 в социалните мрежи. Е, благодарение на страхотния фестивал Aniventure Comic Con, сега имам възможността да ви запозная с Ник. С него се срещнахме на щандчето му в Зала 2 на Inter Expo Center, заобиколени от посетители, чакащи да грабнат някоя от книжките му - “Heart and Brain” и “Medical Tales Retold” - също като мен.

Всички те познаваме като художника зад The Awkward Yeti. Кой обаче е човекът зад художника?

Просто Ник. Един съвсем обикновен и дори леко скучен човек. Живея в САЩ, щата Мичигън, в близост до Детройт. Имам жена и три деца. Завършил съм психология и винаги съм имал огромен интерес към комикси. Дори когато бях дете постоянно рисувах в час и след като приключих с университета, реших да се насоча към графичен дизайн. Работих в областта около 10 години, основно като арт директор, макар да съм организирал множество фотосесии за различни списания и съм извършвал много дизайнерска работа. Независимо с какво се занимавах обаче, винаги се връщах към илюстрациите и комиксите. Това е нещото, което истински съм обичал да правя.

Как се родиха The Awkward Yeti и най-популярната ти серия - Heart and Brain?

Още докато бях дизайнер започнах да създавам комикси и да ги публикувам онлайн. Чисто за собствено удоволствие. Те не бяха свързани с обща тема или герои, но скоро осъзнах колко силен инструмент за лично изразяване всъщност са. Това ме вдъхнови да измисля герой, който да е проекция на самия мен. В по-пресилен вид, разбира се. Непохватен интровет. Така се появи синьото йети Ларс, което всички познават като The Awkward Yeti. Но Ларс нямаше как сам да води диалог със себе си. Или поне такъв, в който хората да се разпознават истински. За това Ларс получи първия си опонент в лицето на Мозък. В един момент обаче забелязах, че на историите ми им липсва баланс или по-точно - балансьор. Ларс е непохватникът или смотанякът, Мозък е логическата мисъл. Но къде е емоцията? За това създадох Сърце. В един момент обаче Ларс стана ненужен и това беше мигът, в който The Awkward Yeti се превърна преди всичко в Heart and Brain - нещото, което публиката ми наистина обича и очаква с нетърпение. И което е отговорно за това да съм тук.

За мен Heart and Brain беше перфектното нещо и в чисто творчески план. Беше страхотна възможност да навляза в дълбините на процеса на вземане на решения и да черпя от собствения си опит на психолог. Да не говорим, че динамиката между Сърце и Мозък наистина пасна на моя писателски стил.

Мислел ли си някога да превърнеш комиксите си в картууни или анимационни филми?

Да, от самото начало мисля за това, защото когато рисувам комикса, не го мисля панел по панел. Представям си го като продължително действие (fluid motion) и заради това понякога е по-трудно да изразя идеите си в комикс. Наистина някой ден ми се ще да се захвана с анимации и дори филми. И всъщност това е нещо, по което работя, но процесът е доста бавен.

Каза, че Ларс е базиран на теб, но не виждам много общо между теб и него. Кой от героите ти всъщност те описва най-добре?

Ларс е просто описание на начина, по който се чувствам и си представям, че изглеждам сред хора. Но да, не мисля че той е героят, който съм аз. Преди време казвах, че съм най-вече Мозък, но може би най-честният отговор е - всичките ми герои са различни проекции на парчета от мен. Сърце е израз на нещата, които мисля и ми се ще да мога да направя. Мозък описва нещата, които всъщност правя. Жлъчка (Gallblader) от Medical Tales Retold е онази невинност, която все още се надявам да съм запазил някъде в себе си. Език пък е онази скрита, рядко появяваще се, напълно манипулативна и нарцистична страна от мен, която обаче е и импулсивният персонаж, който понякога съм. Наистина всички те са израз на някаква страна от характера ми. По един много преувеличен начин.

Тоест до някаква степен изкуството имитира живота ти. Важи ли това и за начина, по който измисляш идеи и теми за историите си?

Да, до голяма степен. Най-често мисля за нещо, което съм изпитал току-що, дори да става въпрос за нещо наистина обикновено, някаква дейност, за която обикновено никой от нас не мисли. Знаеш, от моментите, при които просто извършваш нещото автоматично като да простираш дрехите или да гледаш сайтове със снимки на котки. Опитвам се да хвана тези моменти и да си отговоря на въпроса “Какво наистина си мислех по време на процеса до стигане на финалното ми действие или решение в тази ситуация?” И когато си отговоря се захващам да го напиша по начин, в който всеки ще се припознае.

Каква част от работата ти всъщност никога не стига до публикуване?

Огромна част! Понякога просто се отказвам от почти завършена идея, защото историята или арта не ми допада във финалния си вид. Друг път пък неусетно започвам да пиша неща, които са твърде интимни, твърде близки до личния ми живот. Има ги и моментите, когато се захващам с нещо политическо. Или пък рисувам за чисто удоволствие, което ми се отразява доста терапевтично. Често и политическите, и “терапевтичните” неща изглеждат доста добре, но не искам да ги публикувам.

Заговори за терапевтичния характер на изкуството си. Смяташ ли, че комиксите ти помагат на хора, борещи се с психични заболявания? До колкото ми е известно подкрепяш организации, които се борят срещу негативното възприятие на психичните заболявания в обществото. 

Да, подкрепям организации като NAMI (National Alliance of Mental Illness) и множество болници и програми, свързани с лечението и промяната на негативното възприятие и дори стигма, поставяна върху хората с психични заболявания. Надявам работата ми да е нещо, което спомага на каузата, която подпомагам и с дарения.

Колкото до терапевтичната страна на комиксите ми за публиката ми - надявам се това наистина да е така или по-точно - да продължи да бъде така. Доста хора ми пишат, за да ми благодарят, че съм направил именно това. Че съм им помогнал, чрез комиксите ми, да преминат през някой тежък период. Да чуеш това е нещо наистина голямо и невероятно, особено когато вземеш под внимание, че никога не съм очаквал подобен резултат, но въпреки това се случва. Това ме мотивира да продължавам да правя това, което правя. И когато самият аз съм в дупка, творческа или лична, или хора ме атакуват в интернет, просто си мисля “Не го правя за тях, правя го за хората, на които помагам”.

Значи въпреки всичко получаваш негативни реакции за работата си? Как се справяш с това?

Не се случва често. Както ти казах, не навлизам в политически теми. Не говоря и за религия или други големи световни проблеми, защото винаги съм искал да правя нещо, което всеки може да прочете, да му се наслади и да се припознае в него. За това и не получавам толкова много злобни мейли, колкото други комикс автори, които навлизат в тези теми с творчеството си. Но все пак говорим за интернет! Мястото, където хората се вбесяват за абсолютно всичко. Например, веднъж направих комикс за пране. И изведнъж хората си “крещяха” под него за околната среда. Наистина не знаеш какво ще накара хората просто да избухнат.

Какъв съвет имаш за всички млади комикс и манга художници?

Искам да им кажа: “Независимо какво чувате по ваш адрес, не спирайте да рисувате комикси!” Това е най-големият и най-важен съвет, който изобщо мога да им дам. Просто го правете. И не мислете за бизнес или изкарване на пари преди да имате поне 100 комикса. Дори не питайте за това. То ще се появи по-късно. За това просто не спирайте да рисувате и се опитайте да ги направите като истински проекции на самите вас, а чак след това помислете как да ги направите по-четими за по-широка аудитория. Рисувайте от сърце и черпете идеи от собствения си живот. Не копирайте някой друг. Бъдете вдъхновени от самите себе си! Огледайте се. Слушайте хората. И просто рисувайте!