Aniventure Comic Con 2017 ще се проведе този уикенд, а ако още не сте се сдобили с билети, направете го веднага! Ние от HiComm също ще бъдем там заедно със специалния септемврийски брой на HiComm, посветен на западната и източната анимация, с който ще можете да се сдобиете безплатно на фестивала. Ще го познаете лесно - по ръчно рисуваната корица, в която са смесени именно западният и източният анимационен стил.

Неин създател е една талантлива българска комикс и манга художничка. Тя е един от хората, работили по Aniventure през първите му години на официален фестивал в София и е основател и преподавател в Манга академия. Запознайте се с Анна “Rikae” Цочева и някои от страхотните й творби!

Кога реши, че искаш да бъдеш художник, и как се ориентира точно към манга стила?

Беше някъде през детските ми години. По мои спомени започнах да рисувам на 14 - 15 години, въпреки че си намерих един лексикон, от когато съм била на 8 и там съм написала “искам да стана художник”. Със сигурност основен катализатор бяха детските анимационни филмчета по телевизията. Аз съм от поколението, което хвана една от големите медийни дупки. По българските телевизии нямаше нищо, но по кабелните канали като RTL2 пускаха японски анимации. От там тръгна цялата тази работа с мангата и моето рисуване.

След няколко години влязох в Художествената академия. Тогава вече бях решила, че ще се занимавам професионално с това. До този момент си бях на самотек и рисувах каквото ми харесва. В последните ми гимназиални години и първата на университета открих хора, които харесват същите неща като мен. Тогава Nakama все още не съществуваше. Поне не в официалния вид, който има днес. Разбрах, че има група от хора, които се събират на Попа. Там се запознах с цялата гилдия и започна голямата история.

Новият брой на списание HiComm вече e на пазара! Посетителите на Aniventure Comic Con 2017 ще го получат напълно безплатно

Как Aniventure и съответно Nakama стигна до Inter Expo Center и Comic Con?

Ще започна с това, че аз супер много се кефех на тези малки събития, защото по онова време хората масово не знаеха за какво става въпрос. Всички те гледаха като полезно изкопаемо, когато говориш за аниме и манга. И в един момент се озовах в една стая с около 100 човека, на уредбата се пуска някакъв саундтрак от аниме и всички знаят от къде е. Ти не си единствената шматка в залата. И беше много яко!

[По онова време] Всички те гледаха като полезно изкопаемо, когато говориш за аниме и манга

В един момент Aniventure стана твърде голямо и популярно, за да продължи да се прави по хижи. Някой каза: “Ние май трябва да го направим официално в София като голямо събитие”. Обаче някой трябваше да седне и да бачка яко за това. Зае се голяма част от екипа, който организираше Aniventure дотогава. Ta започнахме през 2008 г. с огромно желание и почти никакъв опит. Първата локация беше Домът на архитекта. След това, през 2009 г., се преместихме в хотел "Родина". Последваха няколко години в парти центъра на 4-ти километър. След това в Сердика център и най-накрая - в Inter Expo.

Формата до голяма степен прилича на този в момента, просто много, много, много по-малко. Имаше същите работилнички, арт конкурси, косплей, щандове, но миниатюрни в сравнение с момента. Щандовете например бяха три в начало, днес има цяла зала за продажби.

Първите няколко Aniventure фестивала бяха трудни за организиране. Особено по отношение на партньори, на спонсори, на хора, които изобщо искат да се вържат на нашите луди идеи. Да ни повярват, че можем да докараме там някакви хора. Но беше забавно. Всички се учихме в движение. Занимавах се с това някъде до 2011 г., когато в главата ми започна да се оформя идеята за Манга академия.

Какво точно те подтикна към това да основеш Манга академия и да преподаваш манга и комикс рисуване?

През 2007 г. направих комикс за Aniventure. Показах го на хората там и даже продадох 5 - 6 бройки! И си казах: “Йее, много яко! Сигурно има и други хора, които искат да си продадат комикса. Дай да ги открием. Да им кажем да дойдат тук на Aniventure да си продават нещата”. И всъщност винаги съм имала това желание да намеря общност от хора, които рисуват и заедно да правим нещо. Това беше първоначалният мотив да правим това, което днес правим с Манга академия. Освен да дадем поле за изява на талантливи млади българи на нашата Алея на талантите, да започнем и да генерираме артисти.

От щанда на Манга академия на Aniplay 2017. Снимка: Манга академия

Та, направих тези курсове за рисуване тогава. Мисля, че човек трябва да прави някакви такива по-смели неща от време на време. Ако чакаш да си супер готов за всичко, никога не идва този момент, в който да си кажеш - “Да, аз съм готов! Достатъчно добър съм за това!”. Затова от време на време трябва просто да скочиш в дълбокото.

Първият курс, който завърши Манга академия, се кръсти “Поничка”. Затова книжката, която направихме с тях, носеше същото име. Реално съществуваше само “Поничка”. Манга академия дойде по-късно. Но именно от “Поничка” нещата тръгнаха гладко и си вървят така досега. Имаме едни 60 човека, които успешно са завършили курсовете ни. Само една година пропуснахме - 2012 г. И всеки септември заедно с групата ученици ходим на Aniventure и си показваме нещата. Местенцето ни на фестивала става все по-голямо и по-голямо, а пропорционално с него нараства и интересът към Манга академия.  

Какво е да работиш с млади художници в България?

Много интересно, но си има своите предизвикателства. Като цяло е трудно да се занимаваш с това навсякъде по света. Комиксите са доста неблагодарна професия. В България е още по-трудно. Като преподавател имаш трудната задача хем да нахъсваш тези млади хора, хем да ги ентусиазираш, хем да им обясниш кои са трудностите, с които ще се сблъскват след това. Въпреки че наистина има такива, смятам, че учениците сами вярват, че е по-трудно, отколкото е реално. Много хора идват с идеята, че е направо невъзможно. Някаква тотално непостижима мечта. Дори самият факт, че сам можеш да си произведеш някаква книжка и да отидеш на Aniventure и да я продадеш, което те прави комикс автор, за тях е “Уау! Ама наистина ли!?”.

За мен като преподавател първата крачка е да се преборя с тази плахост и да подкрепя техните идеи и огромен ентусиазъм.

Виждаш ли същия ентусиазъм и желание на Арт конкурса, който се провежда на Aniventure?

Наблюденията ми върху него последните години не са толкова много, понеже той се провежда на място и е някаква пълна лудница. Като цяло арт нещата на Aniventure не се промотират достатъчно в момента. Всички разбират за косплея, за гейминга, за гостите, но малко се говори за художниците. Дори аз, която съм активна в тази сфера, пропускам да ги виждам. Разбирам кой е награден накрая, но после къде мога да видя творбите им? Мисля, че трябва да се поработи малко в тази посока и в момента го правим. С Nakama си партнираме за провеждането на тазгодишния манга конкурс и се стараем да го популяризираме по-добре и най-вече - да покажем авторите. Те заслужават да получат внимание. Мангата е доста трудоемко занимание. Отнема страшно много време и накрая никой не го вижда.

Кои са специфичните черти на манга и комикс стиловете, за които хората трябва да знаят?

Границата между двата стила като тип рисуване е доста размита в момента. Мангата реално се заражда като стил, подражаващ на филмите на Disney. В момента обаче виждаме как западният стил започва супер много да се влияе от мангата. Например всички художници, създаващи уеб комикси. Това са поколение хора, които са хванали и западния картуун стил, и източната манга и са създали свой собствен стил, който е мешавица от двете. Да не говорим, че в рамките на мангата има голямо разнообразие в стилово отношение. Много се забавлявам например на популярната реплика “Героите в мангата имат огромни очи”, но реално съществуват супер много популярни манги, в които тази “запазена” черта я няма.

Ако трябва да посочим специални разлики между мангата и комикса като “книжки”, те идват основно по отношение на начина на разказване. Подредбата на страницата, ритъма на наратива и какви кадри са използвани. Мангата залага повече на самата линия при рисуването на героя, отколкото на светлосенки, които са типични за западните комикси. При мангата ги няма тези толкова познати от комиксите щрихи и резки сенки. При нея липсват и тези големи деформации, типични за картууните, при които тялото изглежда супер странно и нереалистично. Мангата е сравнително реалистична. Няма някакви изменения, деформации, с огромни глави, като изключим чибитата, да речем, няма такива по-нетипични неща. Тоест неща, които са по-реалистични, с по-малко светлосенки, повече линия, с повече акцент върху близки кадри в книжките, повече акцент върху атмосфера - това са специфични черти на мангата като комикс.

Коя е мангата, която е имала най-много влияние върху твоя личен стил на рисуване?

Супер много ми повлия Blade of the Immortal на Хироаки Самура. В първите му броеве той прави нещата почти изцяло с молив или поне редува молив и мастило. Когато за първи път видях творбите му, бях “Супер! Можеш да правиш това! Не е задължително да е омастилена! Колко яко!”. И започнах да подражавам на тази негова техника. За него е важно обаче да отбележа нещо. В Япония в много университети по изкуства можеш да избираш между класическо японско изкуство или класическо европейско като основна насока при обучението ти. Самура е представител на западно повлияната японска школа.

Друг автор, който няма как да не спомена, е Ренжи Мурата. Откривам много прилики между неговите илюстрации и тази, която направих за вашата корица.

След като я спомена, няма как да не попитам: какво беше да рисуваш корица за технологично издание?

Доста готино. Имах интересна тема, с която можех да се заиграя по много начини, и беше приятно да експериментирам с нея. От другата страна беше предизвикателство, защото аз не съм хайтек човек като цяло. Момичето на корицата има слушалки и умен часовник и ми се наложи да задавам на приятеля си глупави въпроси от рода на “Могат ли да се включат слушалките към умния часовник?”, за да знам къде да ги нарисувам. Но като цяло беше много интересно и научих доста.

Би ли го направила пак?

Сто процента! Технологиите винаги са много готини за включване в илюстрации, защото дават наистина интригуваща отправна точка, с която човек да се заиграе. Независимо колко ги ползва и доколко е запознат с тях.

Как би описала личния си стил на рисуване и разказване на истории?

Разнообразен (засмива се). Поне така ми харесва да мисля, защото мога да рисувам по-класически, по-манга неща и същевременно на следващия ден да хвана някакви маркери да направя нещо експресивно и супер странно, което изобщо не прилича на манга. Обичам разнообразието, не обичам да правя едни и същи неща.

Доста хора обаче го определят като романтичен. Действително наистина не съм супер добра в това да рисувам много кървави и страшни неща, въпреки че имам един такъв комикс, с който умишлено се опитах да избягам от себе си. Но като цяло залагам на романтичното, но не в смисъла на романтични връзки между хората. Харесва ми да разказвам истории, в които има капка мистерия. Да се развива в реалния свят, но да има някаква мистерия - например някаква странна гора или неочакван обрат. Обичам и истории, в които главните герои са деца. Смятам, че са много забавни.

Кое е най-голямото предизвикателство, което сама си си поставяла?

Манга академия. Не осъзнавах колко голямо нещо е, когато си я представих за първи път. Но по принцип много обичам предизвикателствата. Хората, които са били в Манга академия, си имат специално мото, свързано с това: “Не казвай какво не ти харесва да рисуваш, защото Ани ще ти го даде като задача”.

Надявам се Манга академия да продължи да расте. Да се превърне в същинска школа за рисуване. Да има различни неща, които се изучават, не само манга и комикси. Това е мечтата ми и най-голямото предизвикателство, което съм си поставила.

Какво би казала на младите български комикс и манга художници?

Наскоро направихме един комикс форум със Софийския университет. В разговорите и дискусиите се появи една реплика, която мисля да закача на стената в студиото си. И тя е: “Всичко яко, което се случва около вас, е започнало с двама души в една стая, които са казали - “Ей! Т’ва ще бъде много яко да го направим!”. Aniventure започна така. Да, бяхме повече от двама, но бяхме в нечий хол, пиехме сокчета и ядяхме домашен кекс. И днес тази идея порасна до Aniventure Comic Con в Inter Expo Center.

Така че нищо не е недостижимо. Просто седнете, кажете, че искате да направите нещо, и започнете да работите върху него!