People of Sofia: В зеницата на окото

Две страници, обединили в себе си любовта и възхищението на множество любители на фотография­та – и просто такива, на които тя въздейства, обират овациите в социалните мрежи вече няколко години. People of Sofia (с над 100 000 харесвания) представя погледа на Вихрен Георгиев над хората, които живеят в столицата. А след нея се ражда Sofia in Details, обхващащ скритите кътчета и неочаквано разнообразния характер на града. С Вихрен си говорим за проектите му и за самия него.

Въпроси: Цветомира Панчева

Как започна да се занимаваш с фотография? С какво снимаш?

Започнах от доста малък. Намерих един стар фотоапарат, който никой не използваше. Бях хлапе и ми беше интересен самият уред, а не толкова какво е предназначението му. После доста се увлякох, дори имах собствена фотолаборатория. След като животът ме емна, работа, прехрана, направих доста дълга пауза. Преди 7–8 години започнах отново от нулата, ако мога така да се изразя.

Снимам основно с Canon – 5D Mark II, но и с мобилния си телефон – iPhone 6s. Привлича ме възможността да търся и запечатвам красиви моменти, най-общо казано.

“Вдъхновяват ме добротата и отсъствието на злоба у хората - това ме кара да се стремя и аз към това.”

Кой е твоето вдъхновение/модел в света на професионалната и/или любителска фотография?

Анри Картие-Бресон. Пионерът в уличната фотография. Не съм от фотографите, които гледат много снимки. Нямам толкова много време, а и се пазя – страшно податлив съм на влияние.

Кой е най-любимият ти кадър и каква е историята му?

Повечето ми харесват. Но имам и „несбъднати“ любими кадри – които съм изтървал и за които се сещам. Един такъв е как в един проливен дъжд видях мъж в инвалидна количка, загърнат с яркожълт дъждобран, да се придвижва с количката по една улица. Бях с кола, обърнах при първото възможно кръстовище, върнах се, но него вече го нямаше. Обикалях из уличките, станах целият мокър, но така и не го намерих.

Как се поддържат две фотографски страници в социалната мрежа с толкова много фенове?

Най-много време ми отнема не заснемането на кадрите, а подборът и обработката им, колкото и елементарни корекции да правя по кадрите. Има дни, в които снимам по 1000 кадъра, всичко трябва да се прегледа, отсее, избере и т.н. Почти цялото ми свободно време отива за двата проекта.

Каква е връзката между детайлите и хората на София? Кои предпочиташ?

От една страна никаква – хората си ходят по улиците и в по-голямата си част не забелязват детайлите както в градската среда, така и в другите хора. Детайлите по същия начин – малко ги интересува хората. Но все пак хората са ги създали и живеят в някаква връзка. Или се предполага, че трябва да имат такава. Предпочитам красотата, когато я видя и в двете.

Кои са най-красивите детайли на града според теб? Сподели любимите си места за снимане.

Тези, които ми хващат окото. Много зависи от настроението ми, от светлината, от мястото в града, от хората около тях. Градската атмосфера е много моментна и променлива – може много пъти да минаваш покрай някое място и изведнъж нещо да те спре, да се огледаш, да го намериш красиво. Много ми харесва „Гарибалди“, НДК, където буквално ври от живот и ситуации, „Витоша“ с интересните си хора и детайлите по тях.

Какво в София те накара да се фокусираш върху града и какво послание се опитваш да предадеш чрез кадрите си за нея?

Винаги ми е харесвало да снимам такива неща, сега отново се завърнах към тях. А ми се иска да поставя хората така, както ги виждам, в една по-широка градска среда. Както казах, хората присъстват косвено в детайлите навсякъде. Най-силното послание, което искам да предам, е да гледаме на града от една по-красива страна, да оценяваме. Много ме „обвиняват“, че пресъздавам една изкуствена представа за София, за хората и местата в нея, но те съществуват. Аз само съм ги видял и заснел. Ние страдаме от едно ужасно демотивиращо черногледство. Ако спомогна да намалее, ще съм доволен.

Кога виждаш града като красив? А грозен?

Пак въпрос на настроение. Понякога не мога да дишам в него – искам да се махна, да не живея тук, всичко и всички ме дразнят, всичко и всички са ми грозни... но доста често просто не виждам грозотата, лошите хора – виждам ги, но не се задълбавам, не губя време за това. Подминавам ги, за да не изтърва нещо красиво.

Кой е най-вдъхновяващият човек, който си срещал по време на снимките за People of Sofia?

Ако кажа конкретно име, мога да обидя някого. Много, много, много са. Вдъхновяват ме добротата и отсъствието на злоба и подмолност в хората. Това е нещото, което ме кара да се възхищавам на някой, да се стремя и аз към това, да предавам това и на другите. Малко клиширано звучи, но е точно така.

“Най-силното послание, което искам да предам, е за по-красивата страна на града, която не винаги оценяваме.”

Кое те накара да започнеш да снимаш хора? Как подхождаш към непознат човек така, че да позволи да го снимаш, а и да разкаже нещо лично за себе си?

Хората винаги са ми били интересни – повече да ги наблюдавам, отколкото да говоря с тях. Мога да кажа даже, че общувам пасивно със заобикалящия ме свят, в случая чрез снимките си. Затова и повечето са от разстояние, не съм в конкретната ситуация или случка, ако мога така да се изразя. А и съм ужасно притеснителен, водя голяма борба със себе си, когато реша да заговоря някого. Полагам големи усилия :)

Кои хора са най-трудни за снимане? Коя човешка емоция или история ти е било най-трудно да запечаташ?

Най-трудни за снимани са хората, които са ме забелязали вече. Обикновено веднага си тръгвам, когато се случи. А иначе има страшно много неща, които са много трудни за снимане, за пресъздаване. Някой дребен детайл в облеклото или някой жест, който ми говори много за даден човек, но няма как да го заснема, да го покажа. Тези неща си остават за мен…

Снимки: People Of Sofia

Прочетете и за фотографа Тимоти Алън, баба Стоянка, зомби апокалипсиса и разнообразието