Е3 2012: втори ден и представянето на Nintendo

Естествено вторият ден на Експото беше белязан най-вече от присъствието на последното (поред, но не и по значение) голямо име в съвременната гейминг индустрия – Nintendo.

Лично аз до известна степен бях разочарован от представянето на компанията тази година. В този ред на мисли думата, която ми се върти в главата, е „неубедително”.

Да, пресконференцията на Nintendo показа ясно, че големите очаквания често водят и до големи разочарования и в случая дори появата на легендата Шингеру Миамото (който е нещо като талисман на компанията) не успя да спаси деня.

Така де – през 2005 именно той беше човекът, който запали интереса към революционния DS. През 2006 пак той беше централна фигура в анонса на не по-малко революционния Wii.

А през тази показа... Pikmin 3.

 
Не, нищо лошо няма в играта – напротив, това дългоочаквано от всички нейни фенове (и всички Nintendo фенове в частност) продължение изглежда дяволски забавно, и то по онзи уникално неподправен Nintendo начин, който много други гейм компании от години се опитват да копират, но неизменно с доста съмнителен успех. 

Цифрата в заглавието е това, което ме притеснява

Защото виждате ли, до момента всяка следваща технологична стъпка напред за Nintendo конзолните платформи – още от зората на сензорната революция на DS, беше съпътствана и с нещо друго, далеч по-важно от контрола с жестове, бързия хардуер или интегрираната гласова комуникация.

Тя беше съпътствана с игри! С уникални, страхотни, находчиви, изненадващи игри, възползващи се от тези нови възможности – било то вграденият микрофон, разпознаващ звук, и двойният екран с чувствителна повърхност (Nintendogs), било невероятният motion контролер (Wii Sports).

Този път за премиерата на Wii U (за който също се твърди, че е иновация, която „ще промени живота ви”) получихме... продължения.

Удар под кръста от страна на Nintendo, честно казано – ход, който неизменно очаквам от имена, като Electronic Arts, Activision, Microsoft или Sony, но не и от големите N. 

Може би звуча леко огорчено и крайно, но за мен подобен ход говори само едно: „Хубаво, измислихме шантава нова идея за контролер с вграден таблет и куп други екстри, но когато се стигна до това да измислим за какво да го използваме, честно казано, креативният ни устрем секна и вдъхновението ни пресъхна...”

В резултат някои от най-идейните, забавни и интригуващи идеи за използване лудите, нови опции на Wii U GamePad дойдоха от компании, като Rocksteady Studios (Batman: Arkham City - Armored Edition) и, разбира се, Ubisoft (Zombie U), които лично за мен са едноличният победител в това Експо – след като и Nintendo си минаха от реда, за мен вече няма съмнение по този въпрос.

Малко странно е това и нетипично – друг да измисля креативни, щури, оригинални начини за използване на иновация, които ти самият си създал. Да, заслугата (и патентните права, разбира се) в крайна сметка са си твои и никой не може да ти ги отнеме, но въпреки това оставя някакъв леко горчив и неприятен вкус в устата.

Това, разбира се, не променя факта, че Wii U е най-впечатляващата (и комай единствена) истинска технологична иновация, която видяхме на E3. И без значение дали благодарение лично Nintendo или на Ubisoft, на всички стана кристално ясно, че тя предлага ако не друго, то поне някакви истински, новаторски идеи за бъдещето на игралното преживяване като уникална форма на забавление.

Вижте само демо трейлъра на Zobie U, показващ (вече) реален геймплей, а не само красиви CGI анимации, и ще се убедите в това. Дори да сте прозападно ориентиран геймър, който намира типичните заглавия с марката на Nintendo за прекалено „детски и шарени” за неговия вкус (бога ми, аз самият отговарям твърде точно на това описание), ще оцените огромните (и което е по-важното) оригинални, шантави и забавни възможности на новият Wii U GamePad.

От бърз избор на оръжия и други предмети в инвентара, до бързо сканиране на нова секция от нивото за врагове и други опасности, до брутални завършващи движения и прецизен снайперски контрол (какъвто по принцип контролерите от тип „геймпад” до момента не можеха да предложат) – всичко това е Wii U GamePad и ще го видите „в действие” по време на геймплей демото на Zombie U.

Разбира се, тук е валидно и обяснението на Миамото, с което той започна презентацията на Pikmin 3. Тезата за „втория дисплей”, достъпен дори когато телевизорът (от който зависят всички съвременни конзоли) е зает от друг; екрана, върху който погледът спира първо, когато влезете в стаята.

Това обаче е слабо обяснение в един свят, гъсто населен с дисплеи от всякакъв вид, сорт и калибър; свят, в който още един дисплей малко трудно ще се конкурира с екрана на смартфона ви, таблета ви, този на РС/ноутбука ви или любимия ви ebook четец.

Въпреки това не мога да отрека, че Nintendo са се постарали, да придадат на Wii U GamePad контролера колкото може повече собствена индивидуалност. За „джаджа”, предназначена да бъде допълващо устройство, просто елемент от цялостна система, предназначен основно за контрол, той определено разполага с доста и интересни екстри.

Геймпадът разполага с вградени камера и микрофон например, което предполага възможности за онлайн видеочат. Отделно имате акселерометър и жироскоп, което на практика надгражда опциите на Wii Mote и позволява управление с жестове и движение на пада в пространството.

Естествено основната иновация тук е сензорният дисплей, прибавящ допълнителен слой към функциите за контрол както в различните игрални заглавия, така и на самата конзола в частност.

Интересни са и опциите за NFC комуникация, които предполагат интегриране на гейм функции, свързани с физически контакт между Wii U и различни дребни предмети (RF тагирани бонус айтъми в комплект с играта, да речем).

В крайна сметка дали и доколко масовата публика ще се окаже възприемчива към идеите на новия Wii U, тепърва ще видим, когато конзолата започне да се предлага масово, но самият факт, че Microsoft побързаха да предложат свой собствен вариант на уникалния метод за контрол, която тя предлага (в лицето на Xbox SmartGlass), говори достатъчно по тази тема.

В крайна сметка мастодонт като Microsoft надали би тръгнал да си прави труда за подобно нещо, ако не гледаше на Wii U като на реална заплаха за собствените си пазарни позиции.