Бъдещето принадлежи на умните часовници, не на Google Glass

2014 г. надали може да се определи като годината на wearable хардуера, макар мнозина (вероятно и самият аз в някои случаи) да я виждат като такава. Обикновено годината, в която виждаме първата голяма вълна от анонси в даден продуктов клас, не е тази, в която виждаме първите наистина добри устройства. Най-добрите умни часовници, които може да си купите днес, са Pebble и всички устройства с Android Wear, но вярвам, че класът ще започне да става масов едва с втория голям ъпдейт на Android Wear и анонса на първия или дори втория модел iWatch.

Pebble със сигурност си отива, но успя да се превърне в първия масов (в гийк средите) умен часовник. Google Glass, от своя страна, привлича наистина много медийно внимание и всяка история, свързана с очилата, попада в новините на деня. Длъжен съм да заявя, че тезата, изказана в долния текст, е напълно лична. Не мисля, че Google Glass някога ще се превърне в масов продукт. Поне не в този вид. Бъдещето принадлежи на умните часовници.

Проблемите на Glass

Очилата на Google са едно от най-футуристичните устройства, с които (не) може да се сдобиете днес. Glass изглежда като реквизит от снимачната площадка на Star Trek и, дори в дизайнерските си версии, които го доближават до визията на обикновените диоптрични очила, е, меко казано, странен аксесоар. Това се харесва особено много на някои по-крайни технологични ентусиасти, които не намират социалния аспект на живота си за особено важен. Накратко, хората с Glass изглеждат странно и неслучайно интернет обществото бързо създаде термина "glassholes" (Glass и asshole, задник от английски).

Основният проблем не е, че потребителите на Glass може да ви снимат постоянно, нито че вероятно преглеждат нотификациите си, докато разговарят с вас. Откровено, основният проблем е, че изглеждат странно. Докато Google не успее да скрие всички ключови компоненти на Glass, най-вече полупрозрачния дисплей, очилата нямат шанс да се откъснат от ултранърд територията, в която се намират и в момента.

Статията продължава на следващата страница.

Липсва приложение-убиец

Killer app или, неловко преведено, приложение убиец, е често използван термин в технологичните среди. Става въпрос за софтуер с уникална функционалност и/или реализация, който е достатъчен, за да продаде нов продуктов клас на масовия потребители. Такива приложения са WordStar и VisiCalc в зората на персоналния компютър и игри като Halo за Xbox. Днес приложението-убиец обикновено е портала за сваляне на приложения (App Store, Google Play).

Докато в миналото потребителите купуват даден хардуер най-вече заради възможностите, с които идва, днес устройствата се превръщат все по-бързо в празни работни пространства, върху които разполагаме софтуер, удовлетворяващ собствените ни нужди. Google Glass, и в двата случая, все още няма приложение убиец. Снимането, макар и интересно, е далеч от подобно определение, а постоянните нотификации са колкото полезни, толкова и досадни. Google се опитва да превърне навигацията по време на шофиране в приложение-убиец, но държавните регулации изглежда не са на страната на Маунтин Вю.

А защо умните часовници?

След като Google Glass няма шанс да се превърне в масов продукт, защо друг, на пръв поглед сходен wearable клас устройства, да се развие по различен начин? Основната причина, поради която Android Wear и iWatch вероятно са следващата голяма революция след смартфона и таблета, е форм фактора. Функционалността на умните часовници все още е строго ограничена и поне една година те ще се използват предимно като дисплеи за нотификации, бърз контрол на смартфона и, най-вече, фитнес и уелнес тракъри. За разлика от Glass обаче те изглеждат като хардуер, с който сме свикнали от векове — ръчния часовник.

При достатъчно примамливи цени, каквито вече са налични, приемлив живот на батерията (1 или 2 дни), дори минимално софтуерно обезпечение и дисплеи, видими под ярка слънчева светлина, умните часовници неусетно ще открият мястото си върху все повече китки. За разлика от Glass, те не се нуждаят от огромна и уникална функция, която да изпълняват, за да оправдаят странния си дизайн. Пътеката за тях е утъпкана от редица подобни устройства и, най-вече и за пореден път, те не се носят върху лицето. Колкото и повърхностно да звучи подобно заключение, именно очевидното е основният проблем на Glass.

Смятате ли, че умните часовници ще станат масови в следващите няколко години?