Show us the games! („Покажете ни игрите!“) – това беше фразата, на която най-често се натъквах в лайв чатовете, които придружаваха първото изцяло виртуално онлайн Е3 в историята. За съжаление за поредна година много малко игрални компании показаха, че са склонни да се вслушват в това, което им говорят феновете и световната геймърска общественост като цяло.
Затова вместо игри по-често получавахме 40-минутни лекции на тема diversity, equity and inclusion (Take Two) или пространни и честно казано – скучни интервюта, в които се говореше за това, как разработчиците смятат, че ще изглежда играта им, вместо просто да се демонстрира някакъв реален геймплей (Namco Bandai).
За щастие имаше и изключение от това правило. Казвам „изключение“, защото, уви, беше само едно единствено – презентацията на Microsoft.
Белязана от минимум празни приказки и над 30 игрални заглавия, тя беше сред малкото светли моменти в едно иначе доста постно и откровено казано – малко безсмислено E3.
Много ми се искаше да започна този текст с констатацията, че ESA (организацията, която стои зад Е3) са напипали нещо с този нов, виртуален формат. Така и така от години повечето наистина ключови, интересни и важни презентации като пресконференциите на „Трите големи“ – Sony, Microsoft и Nintendo, се излъчваха на живо онлайн в различни стрийминг платформи – логично беше следващата стъпка да е изцяло виртуално организирано E3 – особено с оглед на все още нестабилната пандемична обстановка.
По неясни за мен причини обаче ESA бяха решили, че ще е супер добра идея да поканят цял куп „водещи“, които да „коментират“ събитието – нещо като „анализите“ на Валери Божинов преди рандъм мач от Европейското по футбол.
И де факто точно това получихме – безсмислени, празни и на моменти крещящо некомпетентни „анализи“ и коментари на ниво Валерката Божинов с идентичен на неговия неподражаем стил изявления в духа на „EURO 2021 вероятно ще го спечели отбор от Европа, но не се знае защото във футбола всичко е възможно“.
Накратко – тъжна работа.
Много от т.нар. презентации, които ще откриете в YouTube например, се състоят от примерно 30–40–50 минути подобни „анализи“ и „коментари“ и едва 15–20 минути реално представяне на някакъв действителен, игрален кънтент.
Ако изобщо може да се състави един-единствен, важен извод от цялото т.нар. Е3 (защото точно си беше нещо като Е3), безспорно той е, че дългоочакваният next gen – следващата игрална генерация, която да ни смае с футуристични визии, нереален геймплей и свежи, нови идеи, се отлага най-рано за следващата година.
Повечето наистина интересни игрални проекти, като един от безспорно най-вълнуващите анонси на шоуто – Elden Ring – новото заглавие на култовия Хидетака Миядзаки (бащата на Souls серията и Souls жанра изобщо) в колаборация с не по-малко култовия Дж. Р. Р. Мартин, се оказа с премиерна дата за януари 2022. Същото важи и за други потенциални игрални мегахитове като Starfield на Bethesda Softworks, Contraband на Avalanche Studios или The Legend of Zelda: Breath of the Wild 2.
На практика 2/3 от всичко, което Microsoft показаха в рамките на презентацията си (която, пак казвам, беше сред най-интересните и изпълнени със съдържание презентации в рамките на Експото), беше с етикет – очаквайте през 2022. А имайте предвид, че Microsoft бяха сред малкото компании, които поне се ангажираха с конкретни срокове за всяка една игра, която показаха.
Повечето от останалите не само че видимо нямаха нищо ново и смислено за анонс, а дори и малкото, което презентираха, беше в духа на „Ще е готово, когато е готово“.
Особено фрапираща поне за мен беше идеята за „Е3 презентация“ на Take-Two Interactive. Докато цялата игрална общност беше заета с оживени спекулации дали най после ще видим анонс на дългоочакваното продължение на легендарната Grand Theft Auto серия, Таке Two буквално ни „цапардосаха“ с едночасова лекция на тема колко зле представени и онеправдани са всички хора с различен цвят на кожата или полова ориентация в гейм индустрията.
В резултат уникалната им „Е3 презентация“ понастоящем се радва на близо 8000 дизлайка в YouTube срещу едва около 500 одобрения. GG Таке 2…
И докато преди години се оплаквахме, че Е3 анонсите са доминирани от продължения и страдат от липса на свежи, нови IP проекти, тазгодишното E3 беляза нова ниска точка в историята на Експото, като ни заля с водопад от меко казано – постни добавки, DLC-та за вече поомръзнали ни игрални проекти и „грандиозни“ планове за допълнително съдържание за цял куп game-as-a-service заглавия.
С риск да прозвуча като пристрастен фенбой, единствената компания, която видимо показа, че знае какво прави, че има някакъв план и възнамерява да го следва последователно и неотклонно, бяха Microsoft.
Не само че цялата им презентация беше организирана около идеята „Игри, игри и само игри“, но и за пореден път препотвърди явното намерение на компанията да развива и привлича все нови и нови фенове към уникалната си Game Pass услуга.
От показаните 30 игрални заглавия цели 27 ще са достъпни on day one за всички абонати на Game Pass, което на практика означава, че в идните 16–18 месеца тази услуга все повече ще се превръща в оферта без аналог на игралния пазар. Game Pass потенциално ще осигури на абонатите си достъп до огромна библиотека от изключително разнообразно гейм съдържание, немалко от което е с ексклузивен характер, при това на меко казано – достъпна цена. Реално годишният абонамент за Game Pass струва колкото една отделна, самостоятелна игра, т.е. казано по друг начин – срещу цената, която обикновено заплащате за само едно заглавие, ще можете да играете в Pass десетки, дори стотици игри – стига, разбира се, да имате достатъчно свободно време.
За момента просто няма друга подобна услуга, която да предлага нещо, което дори малко да се доближава до екстрите, предлагани от Game Pass, и това несъмнено ще се превръща във все по-силен коз в ръцете на Microsoft и игралния бизнес на компанията като цяло.
Разбира се, интересни анонси имаше и извън голямата презентация на Microsoft, макар и не толкова много и вълнуващи, колкото феновете очакваха.
Новото заглавие на Eidos Montreal (автори на нелошата DeusEx: Mankind Divided), базирано на лиценза за култовата Guardians of the Galaxy серия, изглежда потенциално доста свежо. Нещо повече – тук говорим за солова игра, а не за поредния game-as-a-service като бързо сдобилата се с печална слава Marvel's Avengers игра на Crystal Dynamics.
Вече споменах и Elden Ring, който, макар отдава да не е точно новина, допреди Е3 тънеше в мистерия. С изключение на един доста мъгляв (в типичен From Software стил) пререндван трейлър около проекта витаеха десетки въпроси, много от които получиха отховор първо с официалната геймплей Е3 презентация, а после и в обширното интервю на маестро Миядзаки.
Играта твърдо ще е с open world дизайн – т.е. ще предоставя несравнимо повече свобода от всички предходни Soulslike заглавия на студиото. Историята и сюжетът като цяло обещават да са една идея по-малко мъгляви и загадъчни, отколкото предходните Souls игри и с по-традиционна структура и презентация.
Уменията, броните, магиите и оръжията в Elden Ring ще са достъпни изцяло и само чрез изследване на света – нещо типично за From игрите по принцип.
Кампанията според Миядзаки ще предлага около 30 часа гемплей, но ако съдя по всички предходни негови заглавия, вероятно ще предлага огромни опции за преиграване и сигурно ще глътне поне 5 пъти повече игрално време.
В обобщение – лично за мен Е3 2021 беше по-скоро разочарование, отколкото някакъв виртуален win. „Нищо не очаквах и пак съм разочарован“ добре обобщава цялостното ми усещане от Шоуто. Постни презентации на студиа, видимо сериозно изостанали от графиците си заради COVID-а, но все пак принудени от корпоративните си босове „да покажат там нещо, колкото да отбием номера“. Като за Експо с 2021 в името си прекалено много от трейлърите и анонсите завършваха с цифрата 2022, което вероятно не само за мен, но и за много жадни за нови, яки игри геймъри е било меко казано – разочароващо.
На финала една много добра илюстрация на тазгодишното Е3 (не само, но особено на тазгодишното) беше мийм трейлъра на новия The Outer Worlds 2 на Obsidian Entertainment. Много CGI, много мъгляви или откровено подвеждащи презентации за игри, на които, честно казано, единственото „готово“ е заглавието им. GG, Obsidian. Поне бяхте честни с нас – а това никак не е малко в тази все по-дразнещо преливаща от „дим и огледала“ игрална индустрия.