На 10 ноември 2020 година Microsoft официално обявиха старта на Xbox конзолата си от четвърто поколение – Xbox Series S и Х. Два дни по-късно Sony пуснаха на пазара техния PlayStation 5. С това официално беше сложено началото на така наречения next gen – следващата игрална генерация.

Вижте още: Дойде ли краят на игралната суша? Игрите през май 2021

Месеци преди това всички ние слушахме протяжно-напоителни и честно казано, на моменти доста скучни (да, мистър Черни, вас гледам) лекции относно хардуера на двете нови платформи. Лееха се суперлативи, примесени с обещания, гъсто изпъстрени с бомбастично звучащи термини като ray tracing, 4K/120 fps, Tempest engine, Project Acoustics, „дискови подсистеми от друго измерение“, терафлопси, гигапиксели и прочее.

Естествено доволни нахайпени и маркетингово подковани милиони играчи моментално се наредиха на опашка в секундата, в която новите конзоли се появиха в продажба. Настана хаос, паника, масови безредици, на доста места се стигна и до бой. Цените скочиха до небесата, търсенето буквално размаза предлагането в ъгъл и… след това настана тишина.

Тя беше причинена основно от две неща – първо, наличностите рязко и трайно се изчерпаха практически навсякъде по планетата. И второ – малцината щастливци, сдобили се с лъскава, нова next gen конзола с изненада и огромно разочарование откриха, че всъщност няма какво толкова да играят на нея…

Обратната страна на медала

Sony, в опит да запазят името си на „платформата с яките ексклузиви“ до момента (6 месеца след старта си) де факто разполага с цифром и словом ДВЕ ексклузивни заглавия, които могат да имат известни претенции за next gen. Едното е Spider-Man: Miles Morales, което, дайте да си говорим откровено, на практика е по-скоро DLC за оригиналния Marvel's Spider-Man от 2018. Доста напудрено с модерни визуални ефекти като реалистично ray tracing осветяване DLC, разбира се, но… DLC. При това предлагано на цената на пълноценна игра.

Вторият ексклузив е Daemon’s Souls – ремастър на игра от PlayStation 3 ерата. Впечатляващ, изключително професионално изпълнен, с модерна визия но… ремастър на игра от 2009 г.
Microsoft от друга страна не предложиха дори толкова – основният им next gen коз – Halo Infinite, по план трябваше да се появи заедно със Series X/S, но дали заради пандемията, дали по други причини, беше отложена за август 2020.

Вместо това в рамките на промо кампанията за новия Xbox на играчите му беше предложено да изпробват „феноменалните“ възможности на новата си конзола с мултиплатформено заглавие като… Assassin’s Creed: Valhalla.

Игра, която дори пряко сили трудно може да се класира за next gen. Всъщност наистина не виждам разумни аргументи, с които някой би могъл да нарече next gen кое да е от последните издания на позастоялата се отвъд всяко възпитание и критерии за любезност Assassin’s Creed серия. Тя все така упорито разчита на кърпения вече цифра години (горе-долу от първия Assassin’s Creed до сега) Anvil енджин, експлоатира едни и същи игрални механики и концепции с леки модификации вече повече от десетилетие, а за капак последното попълнение в тази явно безкрайна поредица върви със заключен фреймрейт (30 или 60 кадъра в секунда) на уж супер-дупер мощните конзоли от следваща генерация.

Next gen… без next gen

Въпреки леко драматичния тон (добре де, МНОГО драматичния тон) на написаното до момента, истината е, че случващото се с това поредно „следващо поколение“ конзолен хардуер далеч не е изключение.

Всъщност стартът на тази генерация не е много по-различен от старта на всяка предходна серия гейм платформи. Винаги в началото се разчита основно на мултиплаформени заглавия и mixed gen игри – т.е. проекти, стъпили повече в предходното поколение с 1-2 „модерни“ екстри за цвят.

Голямата разлика този път IMHO дойде от факта, че next gen качествата на новите Xbox Series X/S и PlayStation 5 бяха основният фокус на цялата промокампания за двете платформи.

Многократно ни беше повторено как едва ли не следва да очакваме нещо невиждано и нечувано, игрално преживяване от друго измерение, реализъм, какъвто не сме виждали, и то на буквално невъзможни резолюции и с фреймрейт от друго измерение. Нужно ли е да припомням немаловажния факт, че и двете нови конзоли бяха рекламирани като 8K capable машини?

Разбира се, подобни практики в модерния нов свят на модерната нова игрална индустрия са напълно в реда на нещата. Те отдавна не впечатляват никого и ние, играчите, повече или по-малко свикнахме с факта, че компаниите… как да го кажа по-меко – редовно преувеличават предимствата на продуктите си и премълчават (или омаловажават) недостатъците им.

Безспорното за момента обаче е следното: половин година след появата си на пазара, при все още рекордно търсене и скандални цени лъскавите next gen конзоли на практика нямат пукнато next gen заглавие, което истински, действително да впечатлява и да предизвиква онзи спонтанен WOW! Ефект, който така щедро ни беше обещан.

America is not the greatest country in the world. But it can be!

Вдъхновен от този култов цитат от Newsroom на Арън Соркин, ще вляза в ролята на адвокат на Sony и Microsoft.

Макар нещата в момента да не са особено розови, особено за т.нар. early adopters (най-нетърпеливите собственици на новите конзоли), и Xbox Series X/S, и PlayStation 5 безспорно имат потенциал да предложат истински next gen заглавия в по-близко или по-далечно бъдеще.

Няма как да отречем факта, че скокът в чисто хардуерната и изчислителна мощ на двете платформи спрямо предшествениците им е значителен – всъщност много по-значителен, отколкото изглежда на пръв поглед.

Да, в рамките на PlayStation 3 генерацията Sony заложиха на платформа, която буквално смазваше всяка конкуренция не само на конзолния, но дори и на РС пазара. PS3 беше изпреварил времето си (и то сериозно), но това се оказа нож с две остриета – на разработчиците им отне много повече от обичайното, за да успеят да се възползват максимално от изумителната мощ на новата конзола.

Днес новите Xbox и PlayStation са в сходна ситуация, но нужното технологично време за истински, качествен скок към действително next gen заглавие вероятно ще е значително по-кратко.

От една страна, разработчиците вече разполагат с несравнимо повече, по-гъвкави и мощни инструменти за разработка. От друга, сравнително стандартизираният характер на двете нови платформи (които по същество представляват модифициран РС хардуер) гарантира по-бързо усвояване и използване на солидните им възможности.

Представителите на много от водещите игрални студиа се обединяват около мнението, че трите стълба, върху които ще стъпи (поне на първо време) т.нар. next gen, ще са рей трейсинг (т.е. свърх реалистично осветяване), светкавични времена за зареждане (благодарение на ултрабързите локални дискови устройства на новите конзоли) и фреймрейт (заради скока в производителността както на графичния, така и на централния процесор на двете платформи).

Първите птички на една next gen пролет

Липсата на истински заглавия от следващо поколение не означава, че двете нови конзоли са напълно безполезни – напротив. Неоспорим факт е, че те в немалка степен компенсират липсата на next gen игри, предлагайки редица next gen функции, които бяха немислими за платформите от предходно поколение.

Такава опция например е Auto HDR режимът, който предлагат Xbox Series X/S, прибавящ HDR ефекти дори в по-стари заглавия, които по дизайн не поддържат такива.

И двете конзоли – PlayStation 5 и Xbox Series X, предлагат някаква форма на FPS Boost – технология, която може да повиши броя кадри за секунда в по-стари заглавия двойно, а в някои случаи дори четворно. Разбира се, за да се възползвате от опцията да играете Battlefield I например на 4К резолюция със 120 кадъра в секунда, ще трябва да разполагате и с телевизор или монитор, предлагащ поддръжка на 4К/120fps (т.е. разполагащ с HDMI 2.1 вход).

Изключително ефектна екстра е и опцията за Quick Resume. Благодарение на нея можете да превключвате светкавично между три едновременно заредени гейм заглавия и да продължавате да играете от мястото, където сте прекъснали играта.

Какво предстои?

Виж, това е голямото неизвестно тук. Една от причините (всъщност вероятно основната причина) е пандемията, която сериозно обърка плановете на всички – и на играчи, и на гейм студиа и на големите игрални корпорации.

Вероятно най-много и ясни отговори на този въпрос ще получим съвсем скоро в рамките на предстоящото Electronic Entertainment Expo, което ще се проведе в началото на юни тази година. Макар че по необходимост ще е изцяло онлайн, то почти сигурно ще стане сцена за десетки нови анонси, поне някои от които ще са за първите истински next gen заглавия – или поне така се надяваме всички.

Междувременно можете да откриете наченките на това, което един ден може да се окаже „истинското лице на следващото игрално поколение“ навсякъде около нас.

За Microsoft например то вероятно се заключава в двете им флагмански услуги – Xbox Game Pass и Xbox Cloud, които са на път да революционизират изцяло начина, по който играем и възприемаме игрите по принцип.

С Xbox Game Pass например компанията се опитва да се позиционира като един вид „Netflix за игри“, т.е. предлага срещу скромна месечна такса достъп до впечатляваща библиотека с игрални заглавия, които могат да се играят свободно в рамките на абонаментната услуга (обикновено 1 месец).

Xbox Cloud пък заедно с аналогични сървиси като Google Stadia и Nvidia GeForce NOW се стреми да направи игрите независими от мощта и възможностите на локалния хардуер, с който разполагате. Де факто тези услуги (ако постигнат достатъчно голям и масов успех) потенциално могат напълно да обезсмислят притежаването на мощна конзола или РС, тъй като ще позволят дори най-тежките и модерни игри да се играят буквално на всяко устройство, свързано към интернет – телефон, таблет, лаптоп, дори смарт телевизор.

Това обаче отново ни връща към темата на първоначалния ни разговор – платформата настрана, next gen хардуерът (и услугите, свързани с него) сам по себе си няма да предизвика next gen пролет. За тази цел все още разчитаме основно на изобретателността, таланта и креативния потенциал на игралните студиа. В крайна сметка само от тях зависи дали и как ще успеят да се възползват от иначе впечатляващо мощните инструменти, които хардуерните компании поставиха в ръцете им по пътя към истинския Next Gen.