Цитат: „Ако не искате да ви критикуват, не казвайте нищо, не правете нищо, бъдете нищо.“ (Аристотел)
В интернет критиката, която най-често се понася, е насочена към пишещите хора – блогъри, журналисти, писатели на свободна практика, коментатори и дори хора, пишещи по форуми. Интернет окуражава всеки смело да изрази мнението си – и така и става. Но когато критиката не е градивна, а единствено се старае да принизи и омаловажи работата и усилията на някого, тогава тя се превръща в хейт. Пасивно-агресивните хейтъри могат да усложнят неприятно живота ни, но има начин да обърнем техните действия в наша полза.
Те мразят
Факт: има хора във виртуалното пространство, които просто си мразят. Ако вие попаднете в полезрението им – няма проблем, ще мразят и вас. Безпардонно и страстно. Проблемът не е в интернет – такива хора винаги е имало и ще ги има. Интернет просто ги докарва по-близо до вас, а хейта им – в полезрението ви. За тях няма значение, че сте приятелски настроени, че им изпращате приветлив емотикон и се стараете да приемате думите им като градивна критика. Този подход е добър, но въпреки това не помага. Ако сте популярен блогър, може да сте сигурни, че 10% от читателите ви активно ви мразят и ще се постараят да ви го покажат недвусмислено и ежедневно. Поне такива са статистиките. Освен това те сочат, че причината хейтърите да хейтват е лична: това ги кара да се чувстват по-добре сами със себе си.
Тролове, но не съвсем
По много неща хейтърите онлайн напомнят на троловете. Разликата е, че хейтърите са много по-емоционални и екстремни в мненията си (липсва онова „все ми е тая“, което троловете често добавят в края на изказването си и което може да изкара от кожата и най-спокойния човек). Хейтърите онлайн таргетират идеите и вярванията на другите хора, проповядват омраза и нетолерантност и съвсем не правят всичко за забавление – както е при повечето тролове. Напротив – интернет проучвания сочат, че над 70% от хейтърите са съвсем сериозни в омразата си, както и че сред тях има хора с много крайни убеждения – расисти, фанатици, хомофоби и други.
Хейтърите и бизнесът
В днешно време бизнесът все повече използва интернет – имат сайтове, форуми, блогове и онлайн магазини. Но има нещо, което мнозина не предвиждат – хейтърите, готови на всичко да съборят поне част от имиджа, граден от конкретната фирма. Онлайн хейтърите са най-големият ви критик и хората, които олицетворяват най-големия страх на всеки бизнесмен – неодобрението на клиентите. Наистина всеки се старае да угоди и да бъде лицеприятен и обичан от хората, от които зависи бизнесът му. Но тук отново хейтърите са два типа: тези, които могат да предложат градивна критика, и тези, които си хейтват просто за спорта. Разграничаването на двата типа е ключово за справянето с тях и много важно за запазването на самочувствието на компанията като такава. Статистиките тук също са интересни: те показват, че само 25% от критикуващите някоя статия в интернет в действителност са я изчели внимателно до края. Това не означава, че хейтването трябва да се игнорира, напротив – има начини и похвати как то да бъде използвано в наша полза.
Съвети и начини за оползотворяване
Изобретателят Елън Мъск казва в свое популярно интервю следното: „Винаги търсете негативни коментари, дори да ви нараняват емоционално.“ Той добавя и че дори когато ви се иска да игнорирате дадени неприятни и нараняващи думи, насочени към труда ви, е много важно да не го правите – напротив, трябва да четете и слушате внимателно и да потърсите конструктивното в неприятното. Точно този подход е нещото, което може да ви спаси от „страданието“, породено от онлайн хейтърите. Съвет от Дармеш Шах, основател и изпълнителен директор на HubSpot, гласи, че трябва да открием възможно най-критичните мнения за работата си, които можем да намерим, защото те ще направят идеите ни по-добри. Шах подчертава, че чрез хейтването на нашите идеи можем да разберем дали те струват – ако можем да ги защитим с множество логични аргументи, то значи трябва да стоим зад тях, но ако усетим, че ни липсва убеждението да се обосновем защо хейтърът греши, то тогава може би трябва да ги преосмислим.
Като цяло е важно да помним, че онлайн хейтърите ни правят услуга – дори когато ни изнервят, те носят доза реализъм - но само ако са достатъчно аргументирани. А за хейтърите, всяващи омраза онлайн само за собственото си его, рецептата е подобна на „Не хранете троловете“… само със смяна на последната дума.