„Великият лидер говори малко. Той работи без егоизъм и не оставя следи. Когато всичко приключи, хората казват „Направихме го сами!“. (Лао-Дзъ)

 

В корпоративния свят думичката „смирение“ не е на почит. Достатъчно е да се замислим кога за последен път сме видели изпълнителен директор да се извинява, мениджър да казва „да, аз сгреших“ или просто да признае, че не знае отговора на важен въпрос. А когато го е правил, интересна е реакцията, която това предизвиква от хората. Дали предизвиква възхищение? Или по-скоро намаляване на уважението към него. За съжаление неразбирането към смирението като лидерски похват все още е широко разпространено, макар че специалистите твърдят, че то е едно от най-важните качества, което може да има шефът.

 

Смирението като признание

Едно от най-трудните неща за човек в лидерска позиция си остава признанието, че няма всички отговори, не може да помогне във всяка ситуация и има ограничени възможности дори в криза. Разбира се, всеки приема, че когато някой е поставен над група хора като техен лидер, той трябва да бъде водещ в нещата и да поема всяко предизвикателство, без да показва, че също е човек и има нужда от помощ. Според Тони Шварц, автор на бестселъри и CEO  на The Energy Project, хората имат проблематично приемане на смиреността като слабост, а не като сила. В действителност смирените лидери просто са достатъчно силни да признаят собствените си грешки. Това се припокрива с максимата, че за да спечели лидерът доверието на екипа си, трябва, когато има успехи, да хвали тях, а когато има неуспехи – да обвини себе си.

 


Вижте още на следващата страница!

 

Его

Патрик Даниел, изпълнителен директор на една от най-големите  нефтени компании в Америка, казва, че пътя към скромността и смирението е най-важният, който трябва да извърви един лидер. Нещото, което най-много пречи на смирението, е егото. Егото у лидера не е увереността, че може да се справи с ръководенето много по-добре от който и да било друг, а увереността, че той реално е по-добър от всички останали.

Увереността като черта е комплекс от качества като сила, решителност, смелост и съответно е противоположна на дребнавостта, злобата и неспособността за толерантност.

Но оттам идва фалшивото усещане, че най-вероятно човек трябва да избере между смирението и силата. Фалшиво, защото те не са противоположни, а са две различни проявления на едно и също нещо. За да има лидерът смирение, се изисква по-голяма сила, отколкото за да предозира екипа си с личната си увереност в стремеж да прикрие съмненията в собствените си сили. Егото е най-голямата грешка в този случай. Древните гърци са имали дума за загуба на смирение и триумфа на егото: hubris. Тя означава невероятна арогантност, идваща от човек с власт, който надценява компетентността и способностите си и постепенно започва да губи връзка с реалността.

 

На практика

На теория смирението може лесно да се приеме като добра идея, но на практика и особено в корпоративна среда приложението му плаши, обърква и много често кара хората да се откажат, че изобщо са си мислили за него. На запад осъзналите се лидери дори наемат персонален „треньор“ по смирение – 43% от изпълнителните директори, 71% от главните мениджъри са го правили, а цели 92% от тях казват, че имат намерение да го направят пак. Въпросното осъзнаване обаче идва трудно, още по-трудно е и доверяването на друг човек да ни научи как е правилно да се държим. Все пак, ако сте лидер, който иска да практикува смирение, можете да използвате няколко много лесни тактики.


1. Оставайте в сянка. Понякога дори много да ви се иска да се изявите по време на оперативка или среща, оставете друг да бъде в центъра на вниманието – особено ако той самият го поиска. Нека стратегията ви е да замълчите и да гледате отстрани.


2. Две малки думи. Просто упражнение, което освобождава много ума за правилно отношение към лидерското смирение – казвайте често на другите хора „Прав/а си!“. Дори това да означава, че самите вие не сте.


3. Попитайте за мнение. Иска се голяма сила от лидера да попита екипа си „Как се справям? Мислите ли, че мога по някакъв начин да подобря начина, по който ние комуникираме? Мислите ли, че мога да подобря развитието си и развитието на екипа ни?“. А ако, след като получите отговор на подобен въпрос, се замислите над отговора, вие сте постигнали смирение.