Intel Inside за вашия телефон

След като превзе почти изцяло PC и ноутбук пазара през 90-те години на миналия век и срина устоялия години наред PowerPC бастион на Mac компютрите, днес Intel може да се похвали с тотална доминация на пазара за портативни и настолни компютърни решения.

Доволна от себе си, през 2008 корпорацията отправи поглед и към един от най-динамично растящите сегменти на високотехнологичната индустрия – този на мобилните устройства. За следящите отблизо темповете на развитие в областта не е тайна, че основните тенденции напоследък тук са две: таблети и смартфони.

На фона на цифри като, да речем, три милиона продадени New iPad-а за броени дни след анонса им и над 850 000 Android устройства активирани ежедневно, на всички е ясно, че така нареченият mobile computing е Пазар с главно „П”.

Точно по тази причина леко озадачаващ е фактът, че на един от лидерите в този бранш му отне нетипично много време да се намеси на него. Бумът в мобилната сфера сякаш завари микрочиповия гигант неподготвен, а оказалата се свободна пазарна ниша бързо бе заета от сравнително малката британска компания ARM Holding.

В резултат днес в огромна част от предлаганите таблети и мобилни телефони ще откриете една или друга разновидност на ARM-базирани чипове: бързи, с ултра-компактни размери и с невероятна енергоефективност.

Отговорът на Intel макар и с известно закъснение дойде през 2008 в лицето на Atom – нова генерация х86 архитектура, ориентирана изключително към нуждите на мобилния пазар.

Разбира се, по отношение на грубата производителност чиповете на Intel бяха значително по-бързи от всичко, което можеше да предложат ARM, но по-висока скорост означаваше и повече консумирана енергия. Съответно първата вълна Atom процесори намериха приложение в много и различни области (като модерните по това време нетбук системи например), но не и в набиращия скорост смартфон пазар.

Макар да доминира абсолютно пазара за настолни и мобилни компютри, Intel все още има слабо участие в един от най-бързорастящите сегменти на съвременната високотехнологична индустрия - този за таблети и смартфони.

Едва в началото на 2011 Intel анонсираха първия си истински ултрамобилен чип в лицето на Atom Z2460 – 32 nm едноядрен процесор с тактова честота от 1.6 GHz и производителност, превишаваща тази на ARM моделите с две и повече ядра.

Година по-късно, в рамките на CES 2012, корпорацията обяви и първите стратегически партньорства, свързани с разработката и предлагането на истински Intel-базирани смартфони. „На борда” се оказаха щатският телекомуникационен гигант Orange (със собствен модел, известен като Santa Clara), Motorola, а също така и Lenovo. 
Въпреки това малко изненадващо първият готов за продажба Intel-фон е дело на индийската компания Lava Mobiles. Техният Xolo X900, появил се в края на април ексклузивно за индийския пазар, стана първият смартфон носещ логото Intel Inside на задният си капак.

Разбира се, големият въпрос тук не е дали Intel могат да произведат чип, достатъчно бърз и енергоефективен, за да конкурира успешно ARM-базираните решения?
Дори и с едно ядро (и hyper threading функции, емулиращи две физически ядра), Atom Z2460 с лекота изпреварва Cortex A9 (използвани от бестселър смартфони като Apple iPhone 4S и Samsung Galaxy S II).

Лошата новина за Intel e, че по времето, когато първите Z2460-базирани модели най-после ще достигнат пазара, на него вече ще се предлагат ARM чипове от следваща генерация, като например новият Snapdragon S4 Krait на Qualcomm.

Това отново ще постави Intel в „догонваща” позиция и не вещае нищо добро за евентуалния бъдещ успех на Atom-базираните телефони.

Освен това въпреки преимуществото си по отношение на скоростта Intel чиповете за момента се предлагат единствено във вариант с едно процесорно ядро. На фона на модерните напоследък четириядрени решения (като например ARM-базираният Tegra 3 на Nvidia) Atom-ите изглеждат някак морално остарели и сякаш обречени да бъдат използвани единствено в бюджетни модели.

Интересен е и моментът с графичната производителност на смартфон процесорите с марката Intel. За момента Z2460 например е ограничен до поддръжка на дисплеи с максимална резолюция 1024 х 768 пиксела, което може да се окаже недостатъчно за един пазар с непрекъснато растящи изисквания по отношение на HD възможностите.

С масовото навлизане на приложения, използващи комплексна 3D графика (като мобилни игри например), Intel могат да се окажат изправени пред сериозно предизвикателство, притиснати от компании като Nvidia, които разполагат с някои доста интересни разработки в тази област.

Въпреки значително по-висока производителност на Intel чиповете спрямо конкурентните ARM решения те все още имат две ключови слабости - работа с графика и софтуерна съвместимост.

Графичната производителност винаги е била ахилесова пета на Intel и новата генерация Atom чипове уви не е изключение - GPU ядрото, интегрирано в Z2460, дори не е тяхна собствена разработка, а е дело на Imagination Technologies.

Интересен е въпросът и с евентуалната софтуерна поддръжка за новите Intel процесори. Добрата новина тук е, че вече се предлага версия на Android, която работи с тях без проблем. Лошата е, че за момента едва около 75 процента от съществуващите приложения могат да се похвалят със същото. Проблем са останалите 25. Още повече колкото по-високи изисквания има съответното приложение, толкова по-малък е шансът то да тръгне на Intel-базиран смартфон. Всичко с по-интензивна графика (в това число повечето игри) за момента е no-Go.

Intel, разбира се, са наясно с този проблем. Компанията вече обяви плановете си да осигури в максимално кратки срокове до 90 процента съвместимост, а на всички е ясно, че прекомпилирането на тези приложения едва ли е прекалено сложна задача. В крайна сметка именно от това, колко добре (и доколко) различните приложения ще се изпълняват на х86 чиповете с марката Atom, зависи бъдещето на Intel Inside телефоните.

Всичко това за момента не звучи никак оптимистично за процесорния гигант. На пръв поглед изглежда, сякаш Intel се намесват твърде късно и твърде слабо на този пазар. Това, което не подлежи на съмнение, обаче са производствените възможности (и капацитет) на мегакорпорацията. Да не забравяме, че към днешна дата единствено Intel могат да се похвалят с пълно усвояване на 22-нанометров производствен процес.

Респективно можем с висок процент сигурност да кажем, че следващата вълна Atom чипове на компанията ще използват именно него. Когато през 2014 пък Intel направят следващата планова стъпка напред към 14 nm производство, отново Atom ще е първата генерация чипове, които ще се възползват от множеството му несъмнени предимства: драстично по-ниска енергийна консумация (което означава удължен живот на батерията за мобилните устройства), повече процесорни (и графични) ядра, по-високи тактови честоти.

Късният старт не е причина за подценяване потенциала на Intel за експанзия на този пазар - особено със задаващите се 22 и 14 nm генерации чипове.

Макар че за момента всичко това е в сферата на предположенията и спекулациите, налице са всички необходими предпоставки през следващите десетина години едни от най-тънките високопроизводителни и енергоефективни смартфони от следващо поколение да са именно тези с логото Intel Inside на капака.