Юпитер е определял съдбата на Земята още преди нашата планета да съществува, като е издълбал празнини в ранната Слънчева система, които са попречили на нейните градивни елементи да се впуснат в Слънцето, сочи ново проучване.

Проучването, ръководено от учени от университета "Райс" в Хюстън, предполага, че ранният растеж на Юпитер е прекъснал потока от газ и прах към вътрешната слънчева система, предотвратявайки спираловидното попадане в Слънцето на материята, която един ден щеше да формира Земята, Венера и Марс. Учените твърдят, че по този начин гравитацията на планетата не само е стабилизирала орбитите на вътрешните планети, но и е оформила структурата на слънчевата система, издълбавайки пръстени и празнини, които са повлияли на начина и момента на формиране на скалистите тела.

„Юпитер не само е станал най-голямата планета – той е определил архитектурата на цялата вътрешна слънчева система“, казва в изявление съавторът на проучването Андре Изидоро, асистент-професор по земни, екологични и планетарни науки в Райс Университет. „Без него може би нямаше да имаме Земята, такава каквато я познаваме.“

Използвайки компютърни симулации, Изидоро и колегите му моделират как бързият растеж на Юпитер през първите няколко милиона години е повлиял на въртящия се диск от газ и прах, който е обграждал новороденото слънце. Резултатите показват, че огромната гравитация на Юпитер е създала вълни в диска, нарушавайки газа и образувайки пръстеновидни ленти от материал, които са действали като „космически задръствания“, се казва в изявлението.

Учените казват, че тези плътни пръстени са уловили малки прахови зърна, които иначе биха се втурнали в слънцето, позволявайки им да се слепят и да образуват скалистите градивни елементи на планетите.

Според новото проучване, докато Юпитер е нараствал и е отворил широка празнина в диска, той на практика е разделил Слънчевата система на вътрешна и външна зона, предотвратявайки свободното смесване на материалите между тях. Тази бариера е запазила отличителните следи на елементи, наречени „изотопни“ подписи, открити в метеоритите – един тип от вътрешната Слънчева система, друг от външната – като същевременно е създала нови региони, където много по-късно са могли да се образуват планетезимали.

„Нашият модел свързва две неща, които преди не изглеждаха съвместими – изотопните отпечатъци в метеоритите, които са два вида, и динамиката на образуването на планетите“, заяви в същото изявление Байбхав Сривастава, докторант в "университета Райс", който съвместно с Изидоро ръководи проучването.

Проучването обяснява и защо някои примитивни метеорити са се образували милиони години по-късно от първите твърди тела в Слънчевата система.

Тези по-късно образувани метеорити, известни като хондрити, се считат за едни от най-непокътнатите материали, които съществуват, защото съдържат малки разтопени капчици, наречени хондри, които съхраняват химичния отпечатък от най-ранните дни на Слънчевата система.

„Мистерията винаги е била една и съща: защо някои от тези метеорити са се образували толкова късно, 2 до 3 милиона години след първите твърди тела?“, казва Изидоро. „Нашите резултати показват, че самият Юпитер е създал условията за забавеното им раждане.“

Чрез оформянето на диска и спирането на вътрешния поток от материали, Юпитер вероятно е допринесъл за образуването на второ поколение планетезимали, някои от които са се превърнали в хондритични метеорити, които и днес падат на Земята, отбелязва проучването.

Същите видове пръстени и празнини, предсказани в моделите на екипа, сега се наблюдават в млади звезди системи с Atacama Large Millimeter/submillimeter Array (ALMA) в Чили, което подкрепя идеята, че гигантските планети извайват околната си среда, докато се формират.

„Нашата собствена Слънчева система не е била по-различна“, казва Изидоро в изявлението. „Ранното развитие на Юпитер е оставило следи, които все още можем да прочетем днес, заключени в метеоритите, които падат на Земята.“

Снимка: Unsplash/NASA, ESA, and J. Nichols (University of Leicester)

Виж още: iPhone 18 може да разполага с 50 процента повече оперативна памет от сегашното поколение