Избрано от Photo Zone

Казват, че най-ценното в постигането на нещо хубаво е самият път към него. Аз се заразих със страстта към снимането, наблюдавайки как погледът ми бива привлечен от заобикалящите ни картини - моменти и създадените фотографски кадри от други хора, успели да ги запечатат. Казваш си невероятно е, колко ценни моменти пропускаме покрай нас, минавайки хиляди пъти по един и същ утъпкан маршрут из града, без да забележим ценни детайли, например малки ключета, част от ножица и копчета, инкрустирани и проблясващи върху паважа.

А колко ли често се случва да свърнем от старите улици в центъра към малките закътани дворчета, където има съхранени визуални парченца от града, по-наситени и отличаващи го от всеки друг. Тези малки открития ми дадоха страхотно оръжие в ръце, да преборя нежеланието си да приема София за моя втори дом. Откривайки красиви и уникални части от градския пъзел, създаваш в себе си любопитна и интересна картина на един град, в който си струва да живееш с отворени очи. Така опознах една любима за напредналите фотоманиаци категория. Говоря за така нареченият Street а аз нарекох моите кадри от този тип градски отрязък. Улични кадри, приковали вниманието ми архитектура, уникални стари или нови коли, някой случайно уловен момент от живота ни, който се изплъзва невъзвратимо някъде в периферното зрение на околните или в нашето вътрешно и самовглъбено в проблеми. Да ставаш все по-добър в магията да улавяш, учейки се с фотоапарат в ръце, е страшно увличащо занимание.

Освен, че може да зарази и други, може да изненада нас самите. С какво ли? Ами откриваме, че можем да комуникираме със света по още един начин и също така да споделим видяното с други. Универсален език. И това е следващото удоволствие в този процес. Ставаме все по-смели в откриването на кадри, като понякога желанието да постигнем видяния в главата ни кадър може да граничи с геройство.

Целият материал можете да прочетете в 79 брой на сп. HiComm


текст и фотография: Мариета Въргова