Кодът: грамотността на новото хилядолетие

Предполагам, че сте срещали заглавието на статията като израз в различни статии, видеа и мнения по темата, така че нямаше как да не започна с признание, че то не е авторско. Причината да го използвам е, че все още го намирам за най-умното, кратко и ясно обобщаване на проблема с (недотам) съвременната грамотност и плавния й преход към нуждите на модерния свят. Кодът е новият универсален език, който повечето хора по света трябва да владеят. Ролята му в ежедневието ни става по-голяма с всеки изминал ден и без да забравяме принципите и ползите от "старата" грамотност, трябва да не забравяме да гледаме в бъдещето. Всъщност зачеркнете последното. Да гледаме в настоящето.

Грамотността не е даденост

Няколко поколения са достатъчни, за да приемем дадена особеност на живота си за даденост. Днес всички, които познаваме, могат да пишат и четат свободно — дори не се замисляме за това, а малцината, които не притежават тези умения, не могат да бъдат пълноценна част от обществото и обикновено гледаме на тях с презрение и съжаление. Грамотността, разгледана като умения за работа с писмен текст, обаче не е навсякъде: голяма част от страните в Африка не могат да се похвалят с високи нива на грамотност, сходен проблем наблюдаваме и в части от Южна Америка.

Само преди няколко века обаче грамотността е била запазена за тези, в чиито вени тече синя кръв. Повечето монархии, особено с краен крепостен ред, нямат нужда от грамотни, а от трудещи се поданици. Създаването на подробна и достоверна статистика за нивата на грамотност в Средновековието е непосилна задача, но надали имаме нужда от графики и цифри, за да повярваме. Няколко поколения назад средният човек е бил неграмотен или почти неграмотен. Това се наблюдава лесно и в България, особено ако имате подробна информация за родословното си дърво. Използвам "неграмотен" напълно обективно, а не като обидна квалификация.

Обобщено, изконните умения за четене и писане, с които сме свикнали днес, далеч не са толкова изконни.

"Отлична компютърна грамотност"

Вече забавно звучащият израз "компютърна грамотност" все още може да бъде открит в условията за кандидатстване за интервю за работа, особено в държавни институции. По-младите ни читатели надали могат да си представят, че техни връстници не могат да работят свободно с компютър, макар огромна част от децата по света да нямат достъп до такъв. По-възрастните обаче със сигурност познават свои връстници, които не си служат с компютър особено умело или тотално са се отказали от тази инициатива. Първото ниво на компютърна грамотност вече е социално и професионално изискване, което не можем да пропуснем. Поколенията, при които изключенията все още работят, постепенно си отиват. Днес можем да приемем, че корпоративна личност над 50 години може да не си служи добре с компютър, защото някой друг го прави за него. Само след няколко десетилетия това ще изглежда абсурдно.

Статията продължава на следващата страница.

Промяната изглежда трудна, когато не се е случила

С пореден поглед към миналото можем да видим, че четенето и писането са били много по-нишови умения в самото начало на съществуването си, а и доста по-късно. Дори знатните личности са използвали услугите на писари, а писането и прочитането на обикновени документи като неофициални писма е било относително доходоносна професия много по-късно.

Днес се намираме в доста близка ситуация по отношение на кода. Най-често той се чете и пише от хора, които се занимават професионално с него, накратко, макар и не особено точно — програмисти. Постепенно обаче базовите умения започват да се възприемат и от други индустрии. Пример е дизайн индустрията, в която все повече добри професионалисти разбират кода, който колегите им програмисти ще напишат или дори го пишат сами, било то отчасти или изцяло. Огромна част от съществуващите днес браншове са дигитализирани и разчитат на комплексен софтуер, който не е съществувал преди броени години. В този ред на мисли основни логически принципи и дори минимални познания в областта на общи езици за програмиране могат да направят всекиго по-добър специалист.

Най-лесният пример са основните познания по HTML, без дори да включваме CSS. Забелязал съм, че хората, които имат дори най-малката смислена единица от тях, пишат по-добре структурирани текстове и форматират документите си много по-четивно, спазвайки смислова и визуална йерархия.

Второто ниво компютърна грамотност, ако можем да наречем кода така, повишава и сигурността на обикновените потребители. Много по-лесно е да излъжем човек, който не може да чете, интерпретирайки текста грешно или накланяйки смисъла в наша полза. Същото се отнася и за кода.

"Когато", не "ако"

Въпрос на време е преобладаващата част от населението на света да има основна грамотност за четене и писане на код. Всички ученици в Китай учат основи на програмирането, процентите в САЩ и Европа също скачат. Няма да намесвам абсурдната идея за отпадане на информатиката от българската учебна система, но споменът за начините, по които прекарвах тези часове, не са добри. В този ред на мисли е странно, че фокусът върху класическите предмети в родното образование е толкова изразен, докато най-бързо развиващата се индустрия с отлични професионални изгледи и най-вече смислени продукти, остава на заден план. В заключение мога само да ви подканя да използвате свободното си време, за да обърнете поне малко внимание на грамотността на новото хилядолетие. Много по-лесно е, отколкото вероятно предполагате. Наистина.