Когато терминът „криптовалута“ се появи в публичното пространство, светът все още не се беше отърсил от шока на една от най-мащабните икономически катастрофи на нашето време – Световната финансова криза от 2007/2009.
ВИЖТЕ ОЩЕ: МВФ посъветва Ел Салвадор да не използва биткойн като официална валута
До голяма степен една от първите (и все още най-популярни) криптовалути – биткойн, беше отговор на „дефектите“ в световната монетарна система, довели до един от най-унищожителните трансфери на богатство в човешката история.
Блокчейн технологията обещаваше изцяло децентрализирана, практически анонимна, революционно нова система за разплащания, която няма да е под контрола на нито едно правителство. Иначе казано – тя гарантираше, че с нея няма да може да бъде злоупотребявано. Де факто биткойн трябваше да е паричната единица на бъдещето (и на масите) – поне толкова сигурна и стабилна колкото валутите, базирани на златен еталон, като в същото време е несравнимо по-гъвкава и либерална, т.е. еднакво достъпна за всеки.
Малко повече от едно десетилетие по-късно и всяко едно от тези обещания все повече изглежда като огромна лъжа, а някога „чистата и свята“ идея за революционни нови пари „за хората“ все повече прилича на огромна финансова измама, пред която дори най-крупните понзи схеми изглеждат като дребни мошеничества с джобни суми.
Защо и как се стигна до това положение? И защо една все още революционна технология с огромен потенциал като блокчейн се изроди до поредния „анти-Робин Худ“ – ограбваща масата бедни и обогатяваща една шепа ултра богати?
Уникални? Не съвсем...
Да започнем оттам, че когато за пръв път все още анонимният създател на биткойн публикува бялата книга, в която излагаше концепцията на революционния си нов вид високотехнологични пари, за пазара и широката общественост терминът „криптовалута“ беше напълно непознат.
Когато на 3 януари 2009 мистериозният Сатоши Накамото стартира първия крипто леджър, една изключително малка група хора от световната технологична общност всъщност съзряха огромния потенциал на това уникално ново средство за незабавни разплащания. Далеч от паразитни институции като банки и финансови посредници, гарантиращо пълна анонимност на транзакциите и извън контрола на правителства и политици, биткойн изглеждаше като сбъдната мечта за всеки мечтаещ за повече лична свобода в един дигитален свят с непрекъснато свиващи се граници.
Съответно и първите ентусиасти, които повярваха в блокчейн технологиите и биткойн в частност, бяха стопроцентово искрени в намеренията си да използват тези нови платежни инструменти само и единствено за това, за което са създадени – да направят света едно по-добро и свободно място за живеене.
Тази романтична мечта обаче имаше доста кратък живот. Биткойн бързо привлече вниманието на редица субекти, които съзряха в него потенциал за използване, който имаше малко или нищо общо с подобни наивни според тях разбирания.
Биткойн например бързо се превърна в любимо средство за разплащане на световния криминален ъндърграунд, който с ентусиазъм посрещна факта, че криптотранзакциите бяха практически непроследими. Това доведе до възхода на Dark Web черни борси като Silk Road, предлагащи широк спектър от незаконни артикули – като се започне от оръжие и наркотици и се стигне до порнография и крадени кредитни карти.
За щастие биткойн транзакциите се оказаха не чак толкова анонимни, колкото престъпниците се надяваха, и в крайна сметка подобни практики бяха силно ограничени от органите на реда, а създателите на Silk Road бяха арестувани.
Това за съжаление далеч не беше единственият пример за злоупотреба с блокчейн технологията. Бързо криптоманията започна да привлича всевъзможни измамници и спекуланти, които ловко се възползваха от надеждите (и алчността) на хората, привлечени от потенциала на революционните нови дигитални пари.
Дори нашата сравнително затънтена и нискотехнологична държава успя да се сдобие с лоша международна слава в това отношение „благодарение“ на станалата вече печално известна „доктор“ Ружа Игнатова и нейната OneCoin.
Шумно рекламирана като уникална нова криптовалута от следващо поколение, впоследствие OneCoin се оказа класическа финансова пирамида в която „изгоряха“ десетки хиляди души от цял свят, а сумата на откраднатото надхвърли няколко милиарда долара.
Тези и още няколко подобни случаи обаче далеч не доведоха до край и загуба на вяра в блокчейн технологията и криптовалутите като цяло – напротив.
След кратко затишие през периода 2017–2018 (което някои анализатори нарекоха „криптозима“) в началото на ковид кризата криптовалутите отново влязоха във фокуса на общественото внимание. При това го направиха буквално с апломб и криптоманията избухна с нова, невиждана досега сила. Резултатът? Понастоящем съществуват над 10 000 (да, правилно прочетохте – ДЕСЕТ ХИЛЯДИ) активни проекти за най-разнообразни криптовалути и всеки един от тях претендира, че е следващият биткойн с потенциал да промени света.
Тъмната страна на криптовалутите
Тъй като 10 000 е изключително голямо число, ще се наложи да се задоволим само с няколко примера, които обаче със сигурност ще ви се сторят доволно показателни за това, в какво се е изродила напоследък някога „чистата и свята“ идея на Сатоши Накамото за децентрализирана, либерална, достъпна за всички валута на бъдещето.
Да вземем за пример Substratum. В случай че името на този проект не ви говори нищо, той беше шумно анонсиран в средите на крипто ентусиастите като основа на принципно нова, напълно децентрализирана и либерална (т.е. без цензура) версия на интернет. Когато беше обявен в началото на 2018 г., Substratum очаквано привлече огромно внимание… и капитал. Цената на обвързаната с проекта криптовалута за рекордно кратък период достигна до почти 3 долара за койн. Което може да не изглежда особено внушително, но предвид огромния интерес към валутата общата ѝ пазарна капитализация на върха на нейната популярност беше почти 1 милиард долара. Почти веднага след достигане на този връх цената рязко се сгромолясва и понастоящем гравитира около части от цента.
Преведено на прост език, това означава, че някои (вероятно групата хора, стоящи зад проекта) се сдобиха в бърза последователност с около милиард долара, а една друга група (значително по-голяма) „олекна“ със същата сума.
Друг подобен пример – Dentacoin. От тази криптовалута се очакваше да революционизира цялата зъболекарска индустрия, начина, по който се извършват транзакциите в нея, и т.н. Малко след като беше листната на криптоборсите, Dentacoin вече се търгуваше на цена от около 0.005 цента. Това може да ви се струва смешно малко, но не и в светлината на факта, че общото количество на „емитираните“ алткойни е около 7 трилиона, а количеството на монети в циркулация е близо половин трилион. Ако умножите това число по привидно „скромната“ пикова цена на Dentacoin, ще получите внушителната сума от над 2 милиарда долара – т.е. това е сумата на продадените монети от цялата емисия.
Излишно е да споменаваме, че ценовата крива на Dentacoin не се различава особено много от тази на Substratum – малко след като достига исторически връх от 0.005 цента, тя се срива главоломно и понастоящем се търгува за десетохилядни части от цента.
Това грубо означава, че за сравнително кратък период една огромна група от хора са били буквално ограбени, като сумата на обира възлиза на над 2.5 милиарда долара. Естествено, никой не търси и няма да потърси сметка на виновниците, тъй като пазарът за криптовалути дори и в момента – 13 години след анонса на биткойн, все още е изцяло и напълно нерегулиран. С други думи – това е модерният финансовоспекулативен аналог на някогашният Див запад – където всеки е сам за себе си и закони, правила и регулации на практика липсват.
Когато Духът (Gini) излезе от бутилката…
В заключение няколко думи за един изключително интересен икономически показател, известен като Коефициент на Джини. Ако не сте запознати – зад него се крие статистическа формула, разработена от италианския икономист и математик Корадо Джини. Тя най-общо казано измерва количествено неравенството в едно общество, т.е. доколко справедливо е разпределено богатството между членовете му.
Коефициентът варира между 0 и 1, като нула (най-ниската му стойност) де факто означава, че богатството в разглежданата група е разпределено абсолютно поравно, т.е. всеки притежава еднакво количество блага, а 1 показва точно обратното – че само един човек в цялото общество контролира 100% от ресурсите му.
Различните държави по света, разбира се, имат различен Коефициент на Джини, като крайното му число се намира в непрекъсната флуктуация. В крайно авторитарни, ултрацентрализирани държави като Северна Корея се смята, че Коефициентът на Джини е най-близък до числото 1 и гравитира около стойност от 0.86. Причината е, че Северна Корея де факто е комунистическа диктатура, доведена до абсолютна крайност и там по-голямата част от населението на практика са неразличими от роби – т.е. не притежават нищо и „подаряват“ труда си на своите комунистически господари.
Нека сега разгледаме две от най-популярните в момента криптовалути през призмата на Коефициента на Джини.
Понастоящем биткойн може да се похвали с Коефициент на Джини от порядъка на… 0.8! Етериум е дори още по-зле с Коефициент на Джини, надхвърлящ 0.9!
Макар цифрите да говорят сами за себе си, все пак се чувстваме длъжни да поясним какво означават те. Тези числа, базирани на факти и неоспорими математически изчисления, по категоричен начин доказват, че понастоящем в общността на две от най-популярните криптовалути 99.99% от общата пазарна стойност на инвестираните в тях капитали (772 милиарда за биткойн и 348 милиарда за етериум към датата на написване на този текст) са концентрирани в ръцете на една много, МНОГО малка част от участниците на пазара.
И това при криптовалутите, които поначало бяха гръмко анонсирани, като решение за световното неравенство и ужасяващия проблем със задълбочаващата се пропаст между ултрабедни и ултрабогати.
Представете си какво се случва с останалите над 10 000 алткойни.
Sapienti sat!
