Музикалната библиотека на Spotify вече не включва дискографията на Тейлър Суифт. Една от най-популярните музикални звезди в световен мащаб и нейният лейбъл смятат, че от стрийминг услуги се печели твърде малко, и решават да се ограничат до добрия стар модел на физическите копия и iTunes. Според някои медии и анализатори това е поредното доказателство, че стриймингът на музика не носи достатъчно пари на изпълнителите и макар да е отличен метод за борба с пиратството, е твърде голям компромис. По мое мнение това е възможно най-грешното заключение, което някой би могъл да си направи. Истината, според моето напълно субективно и незадължаващо мнение, е точно в другата крайност. Тейлър Суифт и компания закъсняват с осъзнаването на съвременния модел за разпространение на музика с повече от десет години.

 

Силни продажби в началото срещу приходи до живот

Основният аргумент на Тейлър Суифт (по-скоро на продуцентите й) е, че Spotify не носи достатъчно много пари и за последната година стриймингът й е донесъл по-малко от половин милион долара. Дори да оставим настрана факта, че Тейлър Суифт печели най-вече от мърчъндайз и промотиране на всякакви продукти (може да си купите калъфки за възглавници с лицето й), условията на Spotify и повечето стрийминг услуги са еднакви за големите и малките изпълнители. В този ред на мисли, ако тя е недоволна от приходите си, би трябвало да бъдат недоволни и всички останали.

 Основната разлика между бизнес моделите на стандартното купуване на музика и стрийминга е в периодите, в които изпълнителите получават парите си. Докато купуването на албуми и дори сингли, били те на дигитални или физически носители, носи сериозни суми в първите няколко месеца и почти нищо след тях до края на вечността, стриймингът разпределя тази сума в период от много години. От това печелят по-добре изпълнителите, които не само следват трендове и създават еднодневни хитове, а оформят собствен стил с дълготрайна и лоялна фен база. В този ред на мисли, избирайки между продажби и стрийминг, изпълнителите и продуцентите избират между големи начални приходи или стабилен, но по-умерен поток в продължение на години и дори десетилетия. Логично е приходите в първите няколко месеца след пускането на новия албум да са по-малки при стрийминг услугите, отколкото при стандартния модел.

 

Статията продължава на следващата страница.

Албумът е мъртъв

Още с анонса на първия наистина успешен магазин за онлайн разпространение на музика, iTunes, започна бавната, но сигурна смърт на музикалния албум. Всъщност, това би се случило и много по-рано, тъй като средностатистическият слушател винаги би се възползвал от възможността да купи част от песните, а не всички. Повечето слушатели през последния век не са купували албумите на любимите си изпълнители, защото наистина искат да притежават всички песни, повечето от които не са чували никога, а защото искат да имат някои от тях. При първата възможност за купуване на отделни песни продажбите на цели албуми започват да падат със страхотна скорост.

Това е напълно логично и би било противоестествено изпълнителите и продуцентите да се опитат да върнат старото състояние на пазара. Музиката далеч не е единствената индустрия, която се повлиява от пазара от функционална гледна точка. Начините, по които изпълнителите печелят и самите обеми на приходите им се променят в следствие на напредъка на технологиите. Неизбежно е интернет да има огромно (най-голямото досега) влияние върху всички индустрии, до които се докосва. Съществуването на стрийминг услуги всъщност цели да привлече потребителите, които биха свалили нелицензирани версии на музиката. Отказът за напасване към пазара преди iTunes и Spotify показва колко биха могли да загубят музикалната и филмовата индустрия, ако продължават да работят толкова закостеняло.

Изпълнителите във все повече съвременни жанрове отдавна не разчитат на албумите като основна форма на пускане на нова музика. В повечето електронни жанрове това място отдавна е заето от синглите, които често се публикуват и в YouTube в датата на излизане. Печалбите идват от живи шоута, мърчъндайз и стрийминг, но минимална част от феновете чакат с години за излизането на първи "албум".

 

Тейлър Суифт губи

Тейлър Суифт и всички изпълнители, които отричат новите правила на музикалния пазар, може и да спечелят краткосрочно, притискайки своите фенове да купят целия албум. В дългосрочен план обаче те губят присъствие в най-масовите платформи, отдалечават се от по-младите си фенове и губят дори от чисто финансова гледна точка. След края на истерията по новия "1989", Тейлър Суифт няма да получи повече центове за всяко слушане на дискографията си в Spotify. А тези центове стават повече с всяка година.